Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от председателя Д. П. по административно дело № 957/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ /„ОДОП“/ гр. Варна при Централно управление на Национална агенция по приходите /ЦУ на НАП/ чрез юрк. И. срещу Решение № 417 от 16.11.2023 г., постановено по адм. д. № 89/2023 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което по жалба на М. И. е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-03000822004168-091-001/31.10.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 252/12.01.2023 г. на директора на дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на Иванова по чл. 19, ал. 2 ДОПК, в качеството и на управител на „Мания -ММ“ ЕООД /заличено в ТР/ за задължения на дружеството за ДДС за периода от 01.04.2019 г. до 31.03.2021 г., за вноски за ДОО за осигурители за периода от 01.02.2019 г. до 31.03.2021 г., за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове за периодите от 01.07.2019 г. до 30.09.2019 г. и от 01.07.2020 г. до 30.09.2020 г., за корпоративен данък за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.03.2019 г. до 28.02.2021 г., за вноски за здравно осигуряване за осигурители за периода от 01.02.2019 г. до 31.03.2021 г., за вноски за УПФ за осигурители за периода от 01.03.2019 г. до 31.03.2021 г., в общ размер на 199 599, 42 лева /главница и лихви/.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановения съдебен акт, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се твърди, че задълженията на дружеството „Мания -ММ“ ЕООД не са погасени, като развива подробни съображения в тази насока. Претендира отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - М. И., [ЕГН], чрез адв. Ч., в писмен отговор и в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на същата. Претендира разноски съобразно представен списък.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Добрич е бил РА № Р-03000822004168-091-001/31.10.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 252/12.01.2023 г. на директора на дирекция „ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на Иванова по чл. 19, ал. 2 ДОПК в качеството и на управител и едноличен собственик на „Мания -ММ“ ЕООД /заличено в ТР/ за задължения на дружеството за ДДС за периода от 01.04.2019 г. до 31.03.2021 г., за вноски за ДОО за осигурители за периода от 01.02.2019 г. до 31.03.2021 г., за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове за периодите от 01.07.2019 г. до 30.09.2019 г. и от 01.07.2020 г. до 30.09.2020 г., за корпоративен данък за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.03.2019 г. до 28.02.2021 г., за вноски за здравно осигуряване за осигурители за периода от 01.02.2019 г. до 31.03.2021 г., за вноски за УПФ за осигурители за периода от 01.03.2019 г. до 31.03.2021 г., в общ размер на 199 599, 42 лева /главница и лихви/.

Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и без да са допуснати съществени процесуални нарушения.

За да възприеме материалната незаконосъобразност на РА е приел от фактическа страна за безспорно, че в ревизирания период М. И. е управител и едноличен собственик на капитала на „Мания-ММ“ ЕООД.

Като безспорно установено е прието, че по искане на „Мания-ММ“ ЕООД е образувано производство по несъстоятелност по чл. 625 от ТЗ. С Решение № 16/04.03.2022 г. по т. д. № 194/2021 г. по описа на Окръжен съд - Добрич дружеството е обявено в неплатежоспособност с начална дата на неплатежоспособността - 15.10.2020 г., открито е производство по несъстоятелност на длъжника, допуснато е обезпечение чрез налагане на общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника, постановено е прекратяване на дейността на предприятието, длъжникът е обявен в несъстоятелност и производството по делото е спряно, тъй като съдът е констатирал, че липсва маса на несъстоятелността, която да покрие разноските по делото за несъстоятелност. Прието за безспорно установено е, че дружеството „Мания-ММ“ ЕООД е заличено от Търговския регистър, както и че с Решение № 32/29.03.2023 г. съдът по несъстоятелност е постановил прекратяване на производството и заличаване на длъжника от търговския регистър на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ по съображения, че в предвидения в чл. 632, ал. 2 от ТЗ едногодишен срок не е поискано възобновяване на производството по несъстоятелност.

При така установената фактическа обстановка и при съобразяване с факта, че задълженията на „Мания-ММ“ ЕООД са възникнали и установени преди образуване на производството по несъстоятелност, и са установени по основание и размер и при условие, че производството по несъстоятелност е прекратено на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ с влязло в сила на 06.04.2023 г. решение на ОС – Добрич, без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземания, съдът е приел за приложима нормата на чл. 739 от ТЗ, като е счетено, че задълженията са погасени. Посочено е, че решението на съда по несъстоятелност е постановено и влязло в сила след издаване на РА и решението, с което той е потвърден, но с оглед на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, във вр. 2 от ДР на ДОПК следва да бъде съобразено при контрола за законосъобразността на акта. При тези съображения съдът е счел, че не е осъществен съставът на чл. 19, ал. 2 ДОПК.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

В касационната жалба не са изложени конкретни обстоятелства, които да сочат допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в дейността на съда, поради което и не е налице твърдяното касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 предл. второ от АПК. Този порок не е в обхвата на служебната проверка от касационната инстанция.

По делото няма спор по фактите и същите са възпроизведени правилно от първоинстанционния съд. Спорът и пред настоящият касационен състав по същество е правен и се свежда до приложението на чл. 739 от ТЗ и разпоредените с него правни последици в производствата по ДОПК. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на административният съд в тази насока и счита същите за правилни и обосновани.

С нормата на чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК е уреден особен случай на лична имуществена отговорност на трети лица за публични задължения на задължени юридически лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Отговорността възниква по силата на закона, прилага се по отношение на изчерпателно определен кръг от субекти за задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК (главен длъжник) и при кумулативното наличие на предвидените в закона предпоставки. Фактическият състав, пораждащ отговорността, включва недобросъвестно поведение на третото лице, невъзможност да бъдат събрани задълженията за данъци и осигурителни вноски на юридическото лице и наличието на причинно-следствена връзка между тях

Или отговорността по чл. 19 от ДОПК е субсидиарна и може да бъде ангажирана, само ако съществува непогасено задължение на главния длъжник. Тя се обуславя от наличието на такова непогасено задължение. Ето защо, когато задължението на главния длъжник бъде погасено, то това задължение се счита погасено и по отношение на третото лице. По отношение на последното задължение, което вече не съществува, не може да бъде търсено, тепърва установявано или събирано. В тази връзка следва да се съобразяват и мотивите, съдържащи се в т. 78 от решение на Съда на Европейския съюз по дело С-1/21, съгласно които този режим на солидарна отговорност не може да се приравни на режим на обективна солидарна отговорност по смисъла на практиката на Съда на Европейския съюз, обективирана в решение от 21 декември 2011 г. по дело С-499/10.

Правилно в тази връзка първостепенният съд е констатирал, че безспорно с Решение № 16/04.03.2022 г. по търговско дело № 194/2021 г. на Окръжен съд – Добрич е обявена неплатежоспособността на търговеца „Мания -ММ“ ЕООД с начална дата 15.10.2022 г., открито е производство по несъстоятелност, допуснато е обезпечение чрез налагане на общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника, дружеството е обявено в несъстоятелност и производството по делото е спряно в хипотезата на чл. 632, ал. 1 от ТЗ.

С Решение № 32 от 29.03.2023 г., след констатация, че в предвидения в чл. 632, ал. 2 от ТЗ едногодишен срок не е поискано възобновяване на производството по несъстоятелност /вкл. и от Националната агенция за приходите/, съдът е постановил прекратяване на производството по чл. 632, ал. 4 от ТЗ и заличаване на длъжника.

Производството по несъстоятелност в случая се е развило по реда на чл. 632 от Търговския закон, без фаза по предявяване на вземанията, като при съобразяване на чл. 632, ал. 4 от ТЗ, доколкото в срока по чл. 632, ал. 2 не е поискано възобновяване на производството по несъстоятелност, съдът е прекратил производството по несъстоятелност и е постановил заличаване на длъжника от Търговския регистър. Производството по чл. 632, ал. 4 от ТЗ се развива без предявяване на вземанията, няма списък на предявените вземания, не се прилага и нормата на чл. 687, ал. 2 от ТЗ, съгласно която синдикът вписва служебно в списъка на предявените вземания и установеното с влязъл в сила акт публично вземане. Приложение намира чл. 739, ал. 1 от ТЗ, съгласно който непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. В тази връзка съдът правилно е съобразил ТР № 2 от 13 юли 2020 г. на ВКС по т. д. № 2/2018 г., съгласно което, когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 от Търговския закон, без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 от ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника. Съобразно мотивите на това решение, при постановяване на решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ длъжникът е във възможно най-тежко икономическо положение, тъй като липсва маса на несъстоятелност или секвестируемото имущество на длъжника е по-малко от началните разноски за развитие на производството, които са с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 3 от ТЗ. В този случай е безпредметно провеждането на процедура по предявяване и приемане на вземанията, тъй като имущественото състояние на длъжника не позволява кредиторите да бъдат удовлетворени, дори и да бъдат установени. Липсата на фаза по предявяване и приемане на вземанията е следствие именно на икономическото състояние на длъжника. Неосъществяването на тази фаза не може да бъде аргумент да не бъдат приложени последиците по чл. 739, ал. 1 от ТЗ в хипотезата на прекратяване на производството по несъстоятелност след решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ.

Приходната администрация не се е възползвала от възможността по чл. 632, ал. 3 от ТЗ да поиска възобновяване на производството, изтекли са и сроковете по чл. 744 от ТЗ.

В случая безспорно спорните публични задълженията на „Мания -ММ“ЕООД са възникнали и установени и по основание, и размер (както СД по ЗДДС, така и Декларациите обр. 6, съставляват годни изпълнителни основания по смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 1 от ДОПК) преди образуване на производството по несъстоятелност. Задълженията на „Мания -ММ“ ЕООД са публични държавни вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 от ДОПК, поради което и на основание чл. 163, ал. 1 от ДОПК в общата хипотеза подлежат на събиране по реда на ДОПК, но също така е уредена и възможността да се събират и чрез участие в производство или чрез присъединяване към открито производство по несъстоятелност на длъжника - чл. 164, ал. 1 от ДОПК.

До постановяване на ТР № 2/13.07.2020 г. по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС на ВКС в съдебната практика по приложението на чл. 19 ДОПК е даван израз на разбирането, че публичните задължения не са в обхвата на чл. 739, ал. 1 от ТЗ, тъй като тяхното установяване и събиране се извършва по реда на ДОПК. А когато по реда на ДОПК публичните вземания не са надлежно установени с акт по чл. 107 от ДОПК или с ревизионен акт по чл. 119 от ДОПК, те няма как да бъдат предявени в производство по несъстоятелност.

След постановяване на цитираното тълкувателно решение на ВКС с оглед изложените в т. 1 от него мотиви, следва да се приеме, че нормата на чл. 739 от ТЗ е приложима за всички вземания на кредитори, които в производството по несъстоятелност са определени като такива, индивидуализиран е размерът на тяхното вземане, независимо дали се касае за публични или частноправни задължения на длъжника в несъстоятелност. Така и Решение № 7003 от 27.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3729/2023 г.

Правилно съобразено от съда, че законосъобразността на оспорения РА се преценява към момента на издаването му, но на основание субсидиарно приложимия чл. 142, ал. 2 АПК вр. 2 ДР на ДОПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.

По тези съображения касационният състав приема, че не са установени при условията на главно пълно доказване фактическият състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Като е формирал този извод, Административен съд Добрич е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора своевременна и основателна е претенцията за присъждане на разноските, сторени от Иванова в рамките на касационното производство. Същите са установени в размер на 12 630 лева - уговорен и изплатен адвокатски хонорар, и следва да бъдат заплатени от НАП, съобразно правилото на 1, т. 6 от ДР на АПК.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 417 от 16.11.2023 г., постановено по адм. д. № 89/2023 г. по описа на Административен съд - Добрич.

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на М. И., [ЕГН], сумата от 12630 (дванадесет хиляди шестотин и тридесет) лева, разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА