Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. Г. Членове: Д. С. Я. К. при секретар С. О. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията Я. К. по административно дело № 1033/2024 г. Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на малолетния П. Н. Г. от [населено място], обл. Пловдив, чрез назначения му от съда особен представител адв. Т., срещу Решение №2225 от 05.12.2023г., постановено по адм. дело №2283/2023г. по описа на Административен съд Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради неговата необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени издадената от Директор на ДСП К. З. №ЗД/Д-РВ-К-063 от 01.09.2023г.

О. Д. на ДСП Карлово счита жалбата за неоснователна, а съдебното решение за правилно.

Ответниците М. и Н. Г. искат съдебното решение да се остави в сила.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна.

За да отхвърли жалбата на М. Г.(майка на касационния жалбоподател), първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил и материалния, и процесуалния закони, като детето П., род. на [дата на раждане], точно е насочено за ползване на социална услуга в Център за обществена подкрепа гр. Карлово от посочения вид и това съответства на неговите интереси, респ. съобразена е и целта на закона.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка и събрани допустими доказателства, които са обсъдени от административния съдия в тяхната съвкупност и поотделно.

По повдигнатите конкретни оплаквания в касационната жалба, то следва да се посочи, че очевидна и навременна е била предприетата от ДСП Карлово мярка за закрила по отношение на малолетния П., постановена при първоначално несъгласие на неговите родители(ответниците по касация Г.). За правилността на предприетите конкретни мерки по закрила свидетелства дори и промяната във вижданията на двамата родители, които за период от около шест месеца намират вече предложената помощ от страна на държавата чрез органите на ДСП за навременна и необходима.

По отношение на конкретните оплаквания в касационната жалба, то следва да се посочи, че очевидно е, че работата по отворения в началото на 2023г. случай е в началото си и изисква дълготрайни усилия както от страна на семейството, така и на общността, вкл. постоянна оценка и мониторинг на развитието на детето. Това неминуемо обосновава и промяна в плана за действие, респ. в набелязаните мерки, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.

Всъщност с касационната жалба се приема, че спешни мерки са необходими, но заедно с това се сочат определени дефицити в конкретно приложената, респ. се визират други подходящи мерки за първи избор.

В тази връзка следва да се съобрази, че в тези производства съдът не е инстанция по същество, респ. той не може и след като прецени, че приложената мярка за закрила е несъответна на нуждите на детето, да я замести с друга от нормативно възможните. Това е изцяло в дискрецията на компетентния административен орган, който с капацитета и експертизата, с която би следвало да разполага, следва точно да установи на място действителното положение напр. по отношение здравословното състояние, семейната среда, емоционалното и поведенческо развитие на П., респ. да установи както дефицитите, но и нужди на същия, за да предприеме и най-адекватните и разбира се съответни на закона мерки за негова закрила.

Очевидно е, а и в резултат на бързо променящата се ситуация, че длъжностните лица от компетентната ДСП, отговарящи за случая, дължат предприемането на навременни и адекватни мерки за закрила, с оглед нуждите на подрастващия, но същите следва да се прилагат след направена нова оценка за потребностите на детето и изготвен въз основа на нея социален доклад.

В тази връзка първостепенният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция, поради което касационният състав и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК.

С оглед изложеното не е налице соченото в касационната жалба отменително основание на чл. 209, т. 3 АПК.

Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2225 от 05.12.2023г., постановено по адм. дело №2283/2023г. по описа на Административен съд Пловдив.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА

/п/ ЯВОР КОЛЕВ