Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Н. Членове: ЕМИЛИЯ И. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от съдията И. К. по административно дело № 1099/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) М. С. чрез юрк. В., срещу Решение № 1716/12.10.2023 г., постановено по адм. дело № 356/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което по жалба на „Винарска изба — Логодаж" ООД е отменено Решение № РЗМ-5800-522/32-91450 от 09.03.2023 г. на директора на ТД М. С.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че в случая е установено по несъмнен начин, че вносителят не е изпълнил задължението си да представи писмено положително становище от ИАЛВ, че са спазени изискванията на чл. 54, ал. 5 от Закона за виното и спиртните напитки (ЗВСН) в срока по чл. 118, ал. 5 от ЗВСН. Противно на мотивите на съда, условията и редът за издаването на становището от ИАЛВ по чл. 118, ал. 5 от ЗВСН са ирелевантни за спора по делото. Твърди се неправилност на извода на съда, че законът не вменява, извън задължението по чл. 118, ал. 5 от ЗВСН, конкретни действия на вносителя в процедурата по изразяване на становище от ИАЛВ. Сочи се, че в случая по категоричен начин е установено неизпълнение на задължението по чл. 118, ал. 5 от ЗВСН - непредставяне на становище, изискуемо в предвидения от законодателя срок, пред компетентния митнически орган, което обуславя неправилност на обжалваното решение, с което е отменен административният акт. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено отхвърляне на оспорването. Претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът, чрез юрк. В., моли за отмяна на обжалваното решение по аргументи, изложени в касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът – „Винарска изба — Логодаж" ООД, чрез адв. П., изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а по съществото й съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Варна е било Решение № РЗМ-5800-522/32-91450 от 09.03.2023 г. на директора на ТД М. С. с което е определен нов размер на публичните вземания по МД с MRN 21BG005700017837R7/22.12.2021 г. и на „Винарска изба - Логодаж" ООД е разпоредено да доплати по сметка на Агенция "Митници" възникналите допълнително публични държавни вземания по МД за мито в размер на 6 058,19 лв. и за ДДС в размер на 1 211,37 лв., заедно с дължимата на основание чл. 114 параграфи 1 и 2 от МКС, чл.1 от ЗЛДТДПДВ и чл. 59, ал. 2 от ЗД ДС лихва.

Установено е, че на 22.12.2021 г. в Митническо бюро — Благоевград дружеството е декларирало с митническа декларация (МД) MRN 21BG005700017837R7 поставяне под митнически режим „допускане за свободно обращение" стоки № 1 и № 2 — червено вино „Вранец" 20 920 1 и 4 080 1, с държава на изпращане С. М. и код по Тарик 2204 29 98 11.

Учредено е обезпечение по чл. 118, ал. 1 ЗВСН в размер на 6 073.00 лв., внесени по депозитната сметка на ТД М. С.

На 19.01.2023 г. с писмо вх. № 32-24339 ИАЛВ е представила становище по чл. 118, ал. 5 ЗВСН, съгласно което от „Винарска изба - Логодаж" ООД са спазени изискванията на чл. 54, ал. 5 ЗВСН за червено вино с произход С. М. Становището е издадено въз основа на уведомление вх. № 08-00-149/23.12.2021 г. от Агенция „Митници", с приложена декларация по чл. 118, ал. 4 ЗВСН относно внесеното вино от Р. С. М. Установено е, че със Заповед № РД-12-26/17.01.2023 г. изпълнителният директор на ИАЛВ е отменил предходно свое становище изх. № 08-00-119-1/11.01.2023 г. по чл. 118, ал. 5 ЗВСП относно процесната стока.

Според становището на ИАЛВ, служители на агенцията са извършили проверка в производствен обект на „Винарска изба — Логодаж" ООД в [населено място], по повод която са издадени задължителни предписания № ТЗ-09-145 от 23.12.2021 г. за бутилиране и обозначаване на виното с етикети, указващи произхода му — изискване по чл. 118, ал. 5 ЗВСН. На 05.01.2023 г. е изготвен доклад, че предписанията от 23.12.2021 г. са изпълнени, което е отразено в констативни протоколи T3-13-446/09.08.2022 г., № T3-13-453/12.08.2022 г., № T3-13-465/16.08.2022 г., № T3-13-481/18.08.2022 г. и № T3-13-496/26.08.2022 г.

В изпълнение на изискването по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, на дружеството е връчено уведомление с мотивите, на които ще се основава решението, като му е предоставен срок за становище по чл. 8, ; 1 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446.

Митническият орган е приел, че становището по чл. 118, ал. 5 ЗВСН е представено на 19.01.2023 г., извън 12-месечния срок, изтекъл на 22.12.2022 г., поради което с оспореното решение е разпоредил гаранцията по декларация МД 21BG005700017837R7 да бъде усвоена, като е определен нов размер на публичните държавни вземания: мито за доплащане в размер на 6 058,19 лв. и ДДС в размер на 1 211,37 лв.

Първоинстанционният съд е приел, че обжалваното митническо решение е издадено от компетентен орган, при спазване на относимите административнопроизводствени правила, но в противоречие с материалния закон.

Административният съд е приел, че законът не урежда срок за издаване на становището по чл. 118, ал. 5 ЗВСН, поради което и с оглед изискването на чл. 11 АПК за извършване на процесуалните действия за „най-краткото време“, становището за спазване на ограниченията по чл. 54, ал. 5 ЗВСН е следвало да бъде изразено най-късно до изтичането на срока по чл. 118, ал. 5 ЗВСН — 22.12.2022 г. Формирал е извод, че издаването на становището от ИАЛВ на 17.01.2023 г., при положение че задължителните предписания към дружеството от 23.12.2021 г. са били изпълнени до 26.08.2022 г., не може да се приеме за изразено в „най-краткото време" по смисъла на чл. 11 АПК. Забавата не се дължи на недобросъвестно поведение на дружеството и последното не може да търпи неблагоприятните последици от издаване на становището едва на 17.01.2023 г., включително неблагоприятните последици по чл. 118, ал. 8 ЗВСН. Произтичащите от дадените от ИАЛВ задължителни предписания са били изпълнени, включително за етикетиране на виното с етикет, указващ произхода му (чл. 118, ал. 5 ЗВСН), и забавата в представянето на становището по чл. 118, ал. 5 ЗВСН след 22.12.2022 г. се дължи изцяло на бездействие на ИАЛВ.

Решението е правилно.

Съгласно чл. 118, ал. 1 ЗВСН, при внос на продукти по чл. 54, ал. 5, при подаване на митническата декларация за допускане на стоките за свободно обращение вносителят представя специална гаранция - безусловна неотменяема банкова гаранция, издадена в полза на Агенция "Митници", в размер 30 на сто от декларираната входна цена на съответната партида. В срок до 12 месеца от подаване на декларацията по ал. 1 вносителят представя в Агенция "Митници" писмено становище от ИАЛВ, че са спазени ограниченията по чл. 54, ал. 5, а когато продуктите са употребени за производството на вино, то е с етикет, указващ неговия произход (чл. 118, ал. 5 ЗВСН). Когато в срока по ал. 5 или 7 вносителят не представи становище от ИАЛВ по ал. 5, банковата гаранция се задържа, а продуктите се преработват или унищожават по реда на чл. 71 - 74 (ал. 8 от посочената норма).

В случая е установено по безспорен начин, че Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ) е уведомена на 23.12.2021 г. по реда на чл. 118, ал. 4 ЗВСН от А. М. за подадената от „Винарска изба - Логодаж" ООД митническа декларация MRN 21BG005700017837R7/22.12.2021 г. В резултат на посоченото уведомление на дружеството е извършена проверка от служители на ИАЛВ, при която са издадени задължителни предписания във връзка със спазването на изискванията на чл. 118, ал. 5 вр. чл. 54, ал. 5 ЗВСН. Изпълнението на посочените предписания е установено с констативни протоколи, съставени от служители на ИАЛВ през м. август 2022 г. Следователно, в срока по чл. 118, ал. 5 ЗВСП компетентните органи от ИАЛВ са установили изпълнението на ограниченията по чл. 54, ал. 5 ЗВСН от „Винарска изба - Логодаж" ООД по отношение на процесната стока. На това основание дружеството е поискало освобождаване на внесената гаранция с писмо вх. № 08-00-119/19.12.2022 г. по описа на ИАЛВ, също подадено в срока по чл. 118, ал. 5 ЗВСН.

Гореизложеното обуславя правилност на извода на административния съд, че дружеството е изпълнило в срок изискванията по чл. 118, ал. 5 вр. чл. 54, ал. 5 ЗВСН. Издаването на становището от ИАЛВ и представянето му в А. М. извън 12-месечния срок от подаване на декларацията се дължи изцяло на забава от страна на агенцията, която е сезирана веднага след подаване на МД и сама е установила изпълнението на изискванията по чл. 118, ал. 5 ЗВСН, в срока регламентиран със същата разпоредба.

В допълнение на гореизложеното, в случая следва да бъде съобразено, че становището по чл. 118, ал. 5 ЗВСН е издадено преди постановяване на процесното митническо решение. Това обстоятелство, преценено заедно с възможността, предвидена с чл. 118, ал. 7 ЗВСН, за удължаване на 12-месечния срок от митническите органи с допълнителни 6 месеца, обуславя извода, че разпореденото от административния орган усвояване на предоставената от дружеството парична гаранция, представлява формална, прекомерна и несъразмерна санкционна мярка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК.

По гореизложените съображения обжалваното съдебно решение, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила.

Ответникът не е представил доказателства за направени в касационното производство разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1716/12.10.2023 г., постановено по адм. дело № 356/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград,.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. И. п/ ИВА КЕЧЕВА