Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на втори април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Р. Б. Членове: ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар С. Т. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията С. С. по административно дело № 1082/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община-район "Слатина", подадена чрез упълномощен юрисконсулт В. Д., против решение № 6949 от 15.11.2023 г., постановено по адм. дело № 6774/2023 г. по описа на Административен съд – София град, с което, по жалба на М. К. и И. К. е отменена негова заповед №РСЛ23-РД09-340/05.07.2023г.

С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения се отправя искане решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на М. К. и И. К.. Представя доказателства в съдебното заседание. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции по приложен списък.

Ответникът - М. К. и И. К., чрез адв. Г. Н., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по приложен списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на М. К. и И. К. срещу заповед №РСЛ23-РД09-340/05.07.2023г. на кмета на Столична община - Район "Слатина", с която на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е наредено да се изземе от лицата недвижим имот - ПИ 68134.705.98 с площ 220 кв. м. и жилищни сгради с идентификатори 68134.705.98.1 със застроена площ 67 кв. м. и 68134.705.98.2 със застроена площ 22 кв. м., както и постройка на допълващо застрояване с идентификатор 68134.705.98.3 със застроена площ 21 кв. м., за което е съставен Акт за частна общинска собственост/АЧОС/ № 1866/20.07.2022г.

Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по спора, която е описана в подробни мотиви. Въз основа на установените факти е приел, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган в предвидената в закона форма. Приел, че жалбоподателите не са били уведомени за започналото административно производство и така е допуснато съществени нарушения на административнопроизводствените правила, с оглед наведените твърдения на жалбоподателите за придобиване на имота по давност. При преценка на материалната законосъобразност на акта и наличието на предпоставките на чл. 65, ал. 1 от ЗОС съдът приел, че е постановен при неправилно прилагане на материалния закон. Приел, че АЧОС не е официален свидетелстващ документ и няма материална доказателствена сила, нито правопораждащо действие. Констатирал, че след образуване на настоящото производство е било образуваното производство пред Софийски градски съд/СГС/ за установяване правата на собственост върху имота, предмет на заповедта за изземване. Приел, че не е безспорно доказано, че общината се легитимира като собственик на процесните имоти, въпреки съставения АЧОС и наличието на спор за установяване правата на собственост върху имота, и счел че след решаване на гражданския спор административният орган може да издаде друга заповед по чл.65 от ЗОС. По тези съображения съдът е отменил като незаконосъобразна процесната заповед на кмета на Столична община – „Слатина“. Решението е неправилно.

При постановяване на обжалваното решение е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с доказването и преценка на събраните по делото доказателства, и неправилно приложение на материалния закон, което е довело до необоснован извод, че оспорената заповед №РСЛ23-РД09-340/05.07.2023г. на кмета район „Слатина“ от ответникът М. К. и И. К. е незаконосъобразна, поради предявен отрицателен установителен иск с искова молба за придобивни основания на правото си на собственост върху спорния имот. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от настоящата касационна инстанция.

Изводите на съда, че е било допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото липсва уведомяване за започналото административно производство, и с оглед наведените доводи за придобиване на имота по давност, което от своя страна щяло да доведе до непостановяване на административния акта са неправилни. За да се приеме, че е налице съществено нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, тези нарушения следва да се приемат доколкото ако не бяха извършени, административният орган би издал друг по съдържанието си административен акт или нарушаване на правото на защита на гражданина. Този извод се налага, предвид обстоятелството, че заповедта по чл. 65, ал. 1 ЗОС подлежи на предварително изпълнение от момента на издаването й, което означава, че всеки адресат на подобна заповед ще бъде изправен пред подлежащ на предварително изпълнение административен акт, без изобщо да е взел участие в процедурата по издаването му - без да е изразил становище, да е представил доказателства в своя защита или да е оспорил насрещните доказателствата на административния орган, т. е. е бил лишен от всички законови гаранции за спазване на принципа на законност / чл. 4 АПК/, съдържащи се в АПК. От доказателствата по делото безспорно се установява, че М. К. и И. К. на 19.01.2023г. са подали възражение срещу започванане на административното производство по чл.65 ЗОС/лист 70 от делото/. С него е заявено, че на 13.01.2023г. вечерта, когато се прибрали от провинцията, открили залепена на входната врата поканата за доброволно изпълнение/стр.63 от делото/, с която е даден срок за доброволно освобождаване на имота, разяснения и указания за възможността да изразят становище по събраните доказателства, както и да отправени писмени искания и възражения в съответствие с чл.34, ал.3 АПК. Жалбоподателите не били съгласни със започналото производство и във възражението си обосновали, че двадесет и две години добросъвестно владеят имота. Направените в първоинстанционната жалба възражения за липсата на уведомяване и твърденията за придобиване на процесния имот по давност, следва да се приемат за неотносими към законосъобразността на обжалваната заповед, тъй като не са се отразили неблагоприятно върху правото на обжалване на процесната заповед с №РСЛ23-РД09-340/05.07.2023г. на кмета на район "Слатина". При издаване на административния акт административният орган не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, уредени в чл. 26 и чл.35 АПК.

Извода на съда, че общината не е доказала, че имота е общинска собственост е неправилен. Следва изрично да бъде посочено, че съгласно чл.5, ал.2 от ЗОС актът за общинска собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона и се ползва с материална доказателствена сила съгласно чл. 179 от ГПК, която не е била оборена в хода на производството пред първата инстанция. Наличието на висящ граждански спор за придобиване по давностно владение на правото на собственост върху общинския имот, не е преюдициален за производството по реда на чл. 65 от ЗОС. Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай първата предпоставка е налице, тъй като се касае за имот - общинска собственост, видно от АЧОС №1866/20.07.2022 г. Следва да се приеме, че актът за общинска собственост притежава доказателствена сила за отразените в него обстоятелства и оспорването му следва да се развива по реда на исковото производство, но не и по административен ред. След като нито в производството пред СГС, нито в касационното производство са представени доказателства, че актът за общинска собственост е отменен по предвидения в закона ред, настоящият съдебен състав счита, че доказателствената сила на АЧОС №1866/20.07.2022г. не е оборена и се касае за имот - общинска собственост.

Налице е и втората предпоставка за издаване на заповед на основание чл. 65 от ЗОС - имотът се държи без основание. От доказателствата по делото се установява, че М. К., И. К. и членове на семейството им не се намират в наемни правоотношения с общината, а са се самонастанили, като не са заплащали наем и режийни за имота. От приетите по делото доказателства се установява, че в районната администрация е получен сигнал за самонастанени лица в процесния общински имот. С констативен протокол се установя, че към дата 04.07.2023 г., имота не е бил свободен, поради което с писмо/покана за доброволно изпълнение с №РДЛ23-ГР94-33/04.01.2023 г., административният орган е отправил четиринадесет дневен срок за доброволното освобождаване и предаване на имота. В поканата за доброволно изпълнение е отразено, че между М. К., И. К. и Столична община район „Слатина“, няма данни да са били настанявани, имота да им е отдаван под наем и да са заплащали наем, поради което започва процедура по изземване на общинското жилище по реда на чл.65 от ЗОС. На жалбоподателите е указано, че съобразно чл.34 АПК могат да изразят становище по събраните доказателства, както и да отправени писмени искания и възражения, като същите своевременно са се ползвали от възможността и са подали възражение /стр. 70 от делото/.

Наведените доводи за придобиване на имота в резултат на давностно владение, т. е. легитимно жалбоподателите да ползват процесния недвижим имот, който е общинска собственост, не води до възникване на наемно правоотношение между тях и общината. Единственият правопораждащ юридически факт за възникване на такова правоотношение е настаняването в общинско жилище по предвидения в закона ред.

Като постановено в нарушение на приложимия материален закон - чл. 65, ал. 1 от ЗОС, обжалваното решение следва да бъде отменено. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като жалбата на М. К. и И. К. срещу заповед №РСЛ23-РД09-340/05.07.2023г. на кмета на Столична община - Район "Слатина" следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от спора и своевременно предявеното от касатора искане за присъждане на разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноските за държавна така за касационната инстанция в размер на 70 лева и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 400 лева.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6949 от 15.11.2023 г., постановено по адм. дело № 6774/2023 г. по описа на Административен съд – София град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. К. и И. К. срещу заповед №РСЛ23-РД09-340/05.07.2023г. на кмета на Столична община - Район "Слатина".

ОСЪЖДА М. К. с [ЕГН] и И. К. с [ЕГН], да заплати на Столична община сумата от 470 /четиристотин и седемдесет/ лева разноски по делото

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РУМЯНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. М. п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ