РЕШЕНИЕ № 6858 София, 05.06.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: МАРИНИКА ЧЕРНЕВА Членове: МИРОСЛАВ МИРЧЕВ ХРИСТО КОЙЧЕВ при секретар Григоринка Любенова и с участието на прокурора Антоанета Генчева изслуша докладваното от съдията Христо Койчев по административно дело № 1139/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция Местни данъци при Община Варна, чрез процесуален представител, против Решение № 1504/06.11.2023г., постановено по адм. дело № 1269/2023г. на Административен съд Варна, с което по жалба на К. Н. е отменен Акт за установяване на задължения /АУЗД/ № МД-АУ-8250-1/10.09.2022г. издаден от инспектор КРД в Дирекция Местни данъци при Община Варна, потвърден с Решение № МД-РШ-056/07.03.2023г. на директора на дирекция Местни данъци при Община Варна, с който за периода 2017г. 2021г. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци в размер главница от 2 060.70лв. и лихви в размер на 632.81лв.

Първоинстанционното съдебно решение се обжалва като неправилно с твърдение за наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Според развитите съображения, нормата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ определя като обект на облагане поземлените, а не урегулираните поземлени имоти (УПИ). Заключението на административния съд по същество е неправилно, тъй като чл. 10, ал. 3 ЗМДТ няма предвид недвижимите имоти в строителните граници на населеното място. По отношение на процесния имот е доказано, че същия отговарят на условието с оглед...