Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. К. Членове: ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията П. П. по административно дело № 1255/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Г. В. С., чрез адвокат Р. А., срещу Решение № 4542/06.07.2023 г., постановено по адм. дело № 3585/2021 г. по описа на Административен съд София град, в частта му, с която са отхвърлени предявените от него искове. Излага доводи за неправилността му в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част, като се постанови друго, с което се уважат предявените искове.

Ответната страна – Агенция за социално подпомагане, чрез пълномощника си взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на решението в обжалваната му част.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение по отношение на иска за имуществени вреди.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна:

Производството пред Административен съд София-град се е развило по исковата молба на Г. В. С. против Агенция за социално подпомагане (АСП), с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е предявил обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт - Заповед № ЗСП/Д-С-М/1509 от 27.11.2020 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Младост, с която му е отказана целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2020/2021 г.

За установяване основателността и размера на предявените искове от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства по делото, като са събрани посочените такива от страните. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, въз основа на която е направил своите изводи.

С обжалваното решение е отхвърлил изцяло предявения иск за причинени имуществени вреди, като недоказан и е уважил частично, като основателен и доказан, този за причинени неимуществени вреди.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно в частта му, с която е отхвърлен предявения иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди причинени от незаконосъобразен административен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт или установено незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка.

Основателни са доводите на ищеца, че е налице вътрешно противоречие в мотивите на съда и в крайния му извод за недоказаност на исковата претенция за присъждане на имуществени вреди. Видно от изложените мотиви в съдебното решение съдът е приел иска в тази му част за основателен и доказан. След обсъждане на основанията за отмяна на административния акт и забавеното отпускане на целевата помощ е заключил, че ищецът не е провел пълно и главно доказване и отхвърлил претенцията. В случая така изложените мотиви са неразбираеми и взаимно противоречиви. От тях не става ясно и въз основа на какви факти и доказателства искът първоначално е приет за доказан, а в последствие е направен обратен извод, като следва да се има предвид и че самата искова молба е останала неуточнена, след като с във връзка с дадени указания от съда С. е посочил за недължима претенцията за имуществени вреди, представляващи отпуснатата в по-късен момент целева помощ, а при уточнение на периода е заявил по аргумент от чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, че се дължи законна лихва за забава.

Поради това решението на административния съд в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените превила и необоснованост следва да се отмени и делото да се върне на съда за ново разглеждане в тази част.

Правилно административният съд е приел, че са доказани и подлежат на обезщетяване неимуществените вреди, причинени на ищеца от незаконосъобразния административен акт, с оглед характеристиката на акта и въздействието му върху психическото и здравословното му състояние. При установената по делото фактическа обстановка е извел правилен и логичен извод за частична основателност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Неоснователно е твърдяното в касационна жалба, че решението е неправилно по отношение определения размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, като първоинстанционния съд не ги е оценил по справедливост в нарушение на чл. 52 ЗЗД. Понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, а не със субективното усещане за причинена вреда. Съобразявайки именно естеството и характерът на причинените страдания, обективното състояние на ищеца, като произтичащо от неправомерното лишаване от финансова помощ за отопление, периодът в който то е осъществено, при наличие и на други административни актове във връзка с направеното искане, първоинстанционният съд е определил правилно размера на вредите в съответствие с изискванията на чл. 52 ЗЗД. Негативните преживявания са надлежно установени по делото, и основават правилността на извода, че подлежат на обезщетяване в определения от първоинстанционния съд размер.

По изложените съображения, решението на Административен съд София град като неправилно в частта му, с която е отхвърлена исковата молба относно претенцията за обезщетяване на причинени имуществени вреди следва да бъде отменено, като в тази му част делото се върне за ново разглеждане от друг състав. В останалата му обжалвана част решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Разноски за водене на делото не са присъдени от съда с обжалваното решение, при което твърденията за незаконосъобразност на решението в тази му част не следва да се обсъждат. При неприключило производство по делото разноски на страните за настоящата инстанция не следва да се присъждат. Всички направени в производството разноски, включително и тези пред касационната инстанция, върнала делото за ново разглеждане, следва да се съобразят от съда, който се произнася по съществото на спора.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 4542/06.07.2023 г., постановено по адм. дело № 3585/2021 г. по описа на Административен съд София град в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Г. В. С. против Агенция за социално подпомагане иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на законната лихва върху главницата (495,80 лева, която е изплатена), считано от датата на увреждането - 01.10.2020 г. до пълното изплащане на обезщетението – 13.01.2022 г., вследствие на отменена с влязло в сила съдебно решение заповед № ЗСП/Д-С-М/1509/27.11.2020 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане“ - Младост.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда в отменената част.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част, с която е отхвърлен предявеният от Г. В. С. против Агенция за социално подпомагане иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер над 600 лв., до претендирания такъв от 3000 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ КУЦАРОВА

секретар:

Членове:

/п/ П. П. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА