Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 1245/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

С Решение № 853 от 13.11.2023 г. по адм. дело № 442/2023 г. Административен съд Хасково е отхвърлил жалбата на Стил плюс ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, район [район], [улица], [адрес], представлявано от управителя А. А., срещу издадения на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) с рег. № АУЗД7611001639-1/08.11.2022 г. от орган по приходите в Общинска данъчна дирекция община Хасково, потвърден с Решение № рег. Индекс 5ЗС-92-1#1/27.03.2023 г., издадено от директора на Д. О. Д. администрация при община Хасково.

Срещу съдебния акт е подадена касационна жалба от Стил плюс ООД, чрез адв. Т. Н. от САК, в която се релевират доводи за неправилност на решението, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени АУЗД. В условията на евентуалност се моли решението да се отмени в частта, с която е оставен в сила административния акт досежно ТБО за 2022 г. и лихвата за тях.

Ответната страна директорът на на Д. О. Д. администрация при община Хасково, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба в писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на съдебния акт в обжалваната му част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред Административен съд Хасково е АУЗД № с рег. № АУЗД7611001639-1/08.11.2022 г. от орган по приходите в Общинска данъчна дирекция община Хасково, потвърден с Решение № рег. Индекс 5ЗС-92-1#1/27.03.2023 г., издадено от директора на Д. О. Д. администрация при община Хасково. С АУЗД на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК на Стил плюс ООД са установени задължения за 2022 г., както следва:

По Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№3659/23.06.2010 г., отнасяща се за имоти с партиден № 126582669 001, представляващ земя и сгради, дата на закриване 30.11.2022 г., земя с площ 24 238,00 кв. м. и застроена площ 8 269,00 кв. м., съответно 13 броя производствени обекти със съответни идентификатори, за притежаваната 1/1 идеална част декларирана от лицето в качеството на собственик:

1. ДНИ за 2022 г. дължима главница в размер на 2 634,79 лв. и дължима лихва 5,86 лв. общо дължима сума 2 640,65 лв.

2. ТБО за 2022 г. дължима главница 17 126,09 лв. и дължима лихва 38,06 лв. общо дължима сума 17 164,15 лв.;

По Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№7611001042/12.11.2019 г., отнасяща се за имот с партиден №7611F26271, представляващ земя, с идентификатор на поземления имот: 77195.208.74, с площ 590,00 кв. м. и застроена площ 0,00 кв. м., за притежаваната идеална част декларирана от лицето в качеството на собственик:

3. ДНИ за 2022 г. дължима главница 11,06 лв. и дължима лихва 0,02 лв. общо дължима сума 11,08 лв.

4. ТБО за 2022 г. дължима главница 71,88 лв. и дължима лихва 0,16 лв. общо дължима сума 72,04 лв.,

Общият размер на дължимите задължения е 2 651,73 лв. за ДНИ и 17 236,19 лв. за ТБО, всичко 19 887,92 лв.

За да постанови решението си Административен съд Хасково е приел, че обжалваният АУЗД е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснато съществено нарушение на процедурата и в съответствие с материалния закон /ЗМДТ/.

Първоинстанционният съд е посочил подробно декларираните от Стил плюс ООД имоти земи и сгради (партиден №126582669 001 и партиден №7611F26271), и тяхното местонахождение в гр. Хасково. В изложените в съдебния акт мотиви са посочени относимите норми на ЗМДТ - чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 ЗМДТ, както и чл. 62 ЗМДТ, възоснова на които са определени размерите на ДНИ и ТБО.

Административен съд Хасково е приел, че на дружеството законосъобразно са определени задължения за ДНИ и ТБО за 2022 г. по основание и размер. В съдебното производство пред съда е допусната и приета съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), със задача да изчисли за 2022 г., за която са установени задълженията по обжалвания акт, данъчната оценка на имотите, какъв е размера на дължимия ДНИ и ТБО и лихвите за забава, както и дали размерът кореспондира с предписанията на ЗМДТ за неговото изчисляване. Решаващият съд е кредитирал заключението на СИЕ.

Крайният извод на Административен съд Хасково е, че АУЗД е законосъобразен, поради което жалбата е отхвърлена.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователен е касационният довод за липса на мотиви в АУЗД. Актът е издаден въз основа на декларация на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК. По принцип липсата на фактически и правни основания е нарушение на изискването за форма на всеки един административен акт, защото в чл. 59, ал. 2 АПК, във вр. с 2 ДОПК са изрично посочени елементите на писмената форма на акта и в т. 4 са визирани фактическите и правни основания. Това разбиране е възприето и в Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на Върховния съд, което не е загубило действие и с оглед на чл. 130, ал. 2 ЗСВ е задължително за съда.

В случая горестоящият орган в потвърдителното решение № рег. Индекс 5ЗС-92-1#1/27.03.2023 г. е изложил подробни мотиви за издаване на акта, вкл. по отношение на дължимия размер на ДНИ и ТБО. От АУЗД и потвърдителното решение може да установи налице ли са основанията за издаване на акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК, кой е данъчният обект, данъчният период и данъчната ставка, поради което не са налице твърдените от касатора нарушения. Не са налице твърдените касационни основания.

По отношение на задълженията за ДНИ за 2022 г. г.

3адълженията за ДНИ възникват еx lege, с осъществяване на визираните в правната норма факти - наличието на определеното в закона качество на обекта и на субекта, както и на изискуемата правна връзка между тях. К. С. плюс ООД е данъчно задължено лице за заплащане на ДНИ на основание чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от ЗМДТ за процесните години, в качеството му на собственик /нотариален акт №98, том II, рег.№1766, дело №164 от 05.07.2019 г. на нотариус с район на действие РС Хасково/ на недвижими имоти, находящи се в гр. Хасково, Северна индустриална зона, представляващи: Поземлен имот с идентификатор 77195.208.40 с площ 27 458 кв. м., ведно с построените и попадащи в имота сгради, както следва: 1. Сграда с идентификатор 77195.208.40.5, със ЗП 26 кв. м., с предназначение промишлена сграда, 2. Сграда с идентификатор 77195.208.40.6 със ЗП 52 кв. м., с предназначение промишлена сграда; 3. Сграда с идентификатор 77195.208.40.7 със ЗП 95 кв. м., с предназначение промишлена сграда; 4.Сграда с идентификатор 77195.208.40.8 със ЗП 616 кв. м., с предназначение промишлена сграда; 5. Сграда с идентификатор 77195.208.40.9 със ЗП 369 кв. м., с предназначение промишлена сграда; 6. Сграда с идентификатор 77195.208.40.10 със ЗП 736 кв. м., с предназначение промишлена сграда; 7. Сграда с идентификатор 77195.208.40.11 със ЗП 20 кв. м., с предназначение промишлена сграда; 8. Сграда с идентификатор 77195.208.40.12 със ЗП 47 кв. м., с предназначение промишлена сграда; 9. Сграда с идентификатор 77195.208.40.13 със ЗП 17 кв. м., с предназначение промишлена сграда; 10. сграда с идентификатор 77195.208.40.14 със ЗП 12 кв. м., с предназначение сграда за енергопроизводство; 11. Сграда с идентификатор 77195.208.40.15 със ЗП 2910 кв. м., с предназначение промишлена сграда; 12. Сграда с идентификатор 77195.208.40.16 със ЗП 3357 кв. м., с предназначение промишлена сграда и 13. Сграда с идентификатор 77195.208.40.17 със ЗП 12 кв. м., с предназначение промишлена сграда.

Впоследствие след изменения на ПУП са изменени иидентификаторите на горепосочения имот за УПИ XIV и находящите се върху него сгради, като дружеството е подадена нова коригираща декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№5963/12.11.2019 г., в която са удостоверени новите идентификатори на недвижимия имот и сградите върху него, а за УПИ XIII, кв.2 по плана на гр. Хасково е подадена нова коригираща декларация вх. № 5964/12.11.2019 г.

Административен съд Хасково подробно и изключително задълбочено е обсъдил начина на изчисление на задълженията в акта за ДНИ, съобразно приложимата нормативна уредба за процесния период, в резултат на което е достигнал до правилния извод, че задълженията за ДНИ са точно определени. В своите изводи решаващият съд се е позовал на заключението по СИЕ, от която се установява, че за 2022 г. по партида № 126582669 001 има вписани по декларации земя с площ 24 238 кв. м., в т. ч. застроена площ 8 269 кв. м., с отчетна стойност 2 298,62 лв. и данъчна оценка на земята към 2023 г. 408 361,80 лв. и 13 броя недвижими имота представляващи производствени сгради. По декларация вх. № 7611001042/12.11.2019 г., за имот партиден № 7611F26271, е посочено, че в нея е вписана земя с площ 590 кв. м. без застроена площ, с отчетна стойност 295 лв. и данъчна оценка на земята към 2023 г. за 11058,60 лв., като за притежаваната от декларатора идеална част данъчната оценка е 5 529,30 лв. Недвижимите имоти попадат в IV зона на границите на зоните в гр.Хасково, съгласно Решение №711 на ОбС Хасково по протокол №39 от 31.10.2014 г. Не се спори, че имот с партиден № 126582669 001 е продаден на друго дружество и с Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№15963/15.11.2022 г. е закрита партидата на Стил плюс ООД, като законосъобразно собственикът е обложен с ДНИ и ТБО до 30.11.2022 г. месеца на продажбата. Касационната инстанция споделя изложените мотиви на първоинстанционния съд, на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК.

По отношение на задълженията за ТБО за 2022 г.

Таксата за битови отпадъци не е данък и нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установената в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект - чл. 11 ЗМДТ, а се изисква и фактическо престиране на услугата. С оглед на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето на тези услуги, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставяни и кога се счита, че са ползвани.

В случая на дружеството са определени задължения за ТБО трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ. Не се спори по отношение на задължителната предпоставката принадлежност на имота към съответното населено място, доколкото процесният имот се намират в гр. Хасково, Северна индустриална зона. От събраните по делото доказателства, които подробно са изложени от първоинстанционния съд, се установява реалното предоставяне на услугата за 2022 г., поради което същата е дължима от собственика на имота Стил плюс ООД.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба за нарушение на материалния закон поради неправилно определяне на ТБО по размер. В случая ТБО е определена не според количеството на генерираните отпадъци, а върху основа, избрана от Общински съвет Хасково, отчитаща включително и данъчната оценка на имота и броя на декларираните вид, и брой съдове за изхвърляне на отпадъци от предприятията. Правилно първоинстанционния съд е приел, че не подлежат на косвен съдебен контрол посочените от Стил плюс ООД разпоредби от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и услугите на територията на О. Х. Такъв довод е релевиран и в касационното производство. Решаващият съд е дал отговор на този въпрос в съдебния акт, като изрично е посочил, че решението на Общински съвет Хасково е било предмет на съдебен контрол по адм. дело №1/2022 г. по описа на същия съд. С Решение №43/18.01.2023 г. по това дело е отхвърлена жалбата срещу частта на Раздел ІІ, т.1, 4 и 5 на Решение № 511 от 17.12.2021 г. на Общински съвет Хасково, прието с Протокол №24 от заседание на 17.12.2021 г., с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 7 и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, във вр. с чл.6, ал.1, б. а, във вр. с чл. 62 и чл. 66 от ЗМДТ и чл. 16 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Х. е определен размер на таксата за битови отпадъци за 2022 г. Цитираният съдебен акт е бил предмет на касационна проверка и с Решение №10861 от 09.11.2023 г. по адм. дело №2450/2023 г. по описа на ВАС е оставено в сила, следователно Решение №5 11 от 17.12.2021 г. на Общински съвет Хасково е стабилен административен акт.

Най-накрая, неоснователно касаторът сочи, че не е ясно защо ТБО е изчислена на база 13 промила на база оценката на декларираните имоти. Съгласно т.5 от посоченото Решение, за всички нежилищни имоти на предприятия се определя такса битови отпадъци, като съгласно т.5.1, ако не е подадена Декларация по чл.15, ал.2 и чл.17, ал.3 от Наредбата за определяне на местните данъци и такси на О. Х. се заплаща такса в размер на 13 промила върху по-високата стойност между данъчната оценка и отчетната стойност. В случая не е подадена Декларация за вида и броя на съдове за битови отпадъци на предприятието съгласно чл.5.2 от Решение № 511 на Общински съвет Хасково, поради което са определени спорните 13 промила, както следва - 9,5 за събиране на битови отпадъци и транспортирането им до инсталации и съоръжения за третирането им; - 1,5 за поддържане и експлоатация на депа за битови отпадъци (третирането в съоръжения и инсталации) и отчисления по чл.60 и 64 от ЗУО; - 2,0 за поддържане на чистота на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. В приетата по делото СИЕ са направени изчисления за размера на дължимата от дружеството за 2022 г. сума за ТБО (вкл. определената лихва), като посоченият размер на задълженията съответства изцяло на изчислените такива в оспорения административен акт.

На следващо място правилни са изводите на съда, че административният орган е доказал предоставянето и на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Настоящата съдебна инстанция счита, че така представените доказателства пред първоинстанционния съд (вкл. заключението по СИЕ), установяват по безспорен начин, че за процесния период поддръжката на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места е била реално извършена.

По изложените съображения се явява неоснователно и искането на касатора, в условията на евентуалност, за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която е оставен в сила административния акт относно ТБО за 2022 г. и лихвата за тях.

След като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения акт и неоснователност на жалбата, Административен съд - Хасково е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

По разноските пред касационната инстанция: С оглед изхода на спора Стил плюс ООД следва да бъде осъдено да заплати на община Хасково, в качеството на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган, издател на оспорения АУЗД, разноски за касационната инстанция в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В случая по делото е представен отговор на касационната жалба и становище, а процесуален представител на ответника по делото не се е явил в открито съдебно заседание. Наред с това спорът макар и с висок материален интерес, не се характеризира с особена фактическата и правна сложност. С оглед горното, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответната страна по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в посочения по-горе размер за настоящата инстанция.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 853 от 13.11.2023 г. по адм. дело № 442/2023 г. на Административен съд Хасково.

ОСЪЖДА Стил плюс ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, район [район], [улица], [адрес], да заплати на община Хасково разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 (сто) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ