Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на десети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. Д. ЧЛЕНОВЕ:В. Г. Е. М. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Ася Петроваизслуша докладваното от съдиятаЕ. М. по адм. дело № 437/2021

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на П. К., чрез адв. С. против решение № 862 от 09.12.2020 г. по адм. дело № 615/2020 г. на Административен съд - Хасково. В нея излага доводи за неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд – Хасково е отхвърлил жалбата на П. К. против № РД-15-03-10 от 15.06.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция (ИА) “Медицински надзор“ - София, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 10 от Закона за държавния служител е прекратено служебното му правоотношение за длъжността [длъжност]: в отдел „Риск, мениджмънт и анализ“ към дирекция „Контрол на медицинските дейност и оценка на качеството“ на Изпълнителна агенция „Медицински надзор.

За да постанови този резултат е приел за установено от фактическа страна, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на делегираните правомощия, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от страните обстоятелства, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за законосъобразност на оспорвания административен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение.

Към момента на издаване на оспорената заповед служителят е назначен на длъжност, определена в длъжностното разписание за заемане при непълно работно време, в хипотезата на чл. 16а, ал. 1 ЗДСл. Служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 10 ЗДСл, съгласно което органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато длъжността по чл. 16а, ал. 1 бъде определена за заемане при пълно работно време. Съдът, в съответствие с релевантните по спора обстоятелства, обосновано е приел, че в случая са изпълнени предпоставките на визираната разпоредба. Длъжността, на която е бил назначен П. К. е трансформирана с нарочен акт на органа по назначаването в длъжност, която следва да се заеме при пълно работно време и в съгласие с утвърденото длъжностно разписание, в сила към датата на издаване на оспорената заповед. Не намират опора в доказателствени материал твърденията, че към момента на прекратяване на служебното правоотношение не е било налице надлежно утвърдено длъжностно разписание, в което е отразена настъпилата промяна досежно длъжността. Както съдът вярно е отбелязал, органът по назначаването е утвърдил ново длъжностното разписание, в което е посочено, че длъжността се заема на пълно работно време, като същото е в сила към момента на издаване на оспорената заповед.

Неоснователни са доводите на касатора за необоснованост на извода на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед поради факта, че заповедта за утвърждаване на новото длъжностно разписание и заповедта за прекратяване на служебното правоотношение са от една и съща дата. От значение за преценката за материалната законосъобразност на заповедта е наличието на утвърдено длъжностно разписание съобразно съответните изисквания към момента на прекратяване на служебното.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 862 от 09.12.2020 г. по адм. дело № 615/2020 г. на Административен съд - Хасково. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Диана Добрева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Виолета Главинова

/п/ Еманоил Митев