Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от председателя Д. П. по административно дело № 1394/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е касационна жалба, подадена от П. С. К., [ЕГН], подадена чрез адв. М., срещу решение № 1753 от 19.10.2023 г., постановено по адм. дело № 382/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на П. С. К. срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-16001622001181-091-001 от 21.10.2022 г., издаден от С. П., началник сектор в ТД Пловдив на НАП, възложила ревизията, и В. Г., главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 11 от 17.01.2023 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /“ОДОП“/ Пловдив при ЦУ на НАП в частта на допълнително установените задължения за ДДС в размер на 74 179, 96 лв. и 25 244, 16 лв. лихви, вноски за ДОО за 2018 г. в размер на 384, 80 лева и 137, 75 лева лихви, вноски за ЗО за 2018 г. в размер на 432, 40 лева и 170, 98 лева лихви, вноски за ДЗПО-УПФ за 2018 г. в размер на 130 лева и 46, 53 лева лихви и вноски за ЗО за 2020 г. в размер на 219, 60 лева и 49, 03 лева лихви, и изменен в частта на допълнително установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018 г. от 16 000, 02 лева на 7 964, 13 лева и лихви от 5 644, 90 на 2 807, 58 лева и за 2019 г. от 47 342, 55 лева на 23 065, 35 лева и лихви от 11 889, 19 лева на 5 401, 57 лева, вноски за ДОО за 2019 г. от 5 328 лева на 3 996 лева и лихви от 1 410, 99 лева на 1 002, 46 лева, вноски за ЗО за 2019 г. от 2 880 лева на 2 160 лева и лихви от 762, 69 лева на 548, 03 лева, вноски за ДЗПО-УПФ за 2019 г. от 1 800 лева на 1 098 лева и лихви от 4776, 63 лева на 338, 68 лева.

Касаторът твърди наличие на касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. В допълнение към подадената касационна жалба се излагат доводи за липса на основания за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Твърди се, че презумпцията за вярност на констатациите в РА е опровергана. Иска отмяна на решението. Претендира адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – директора на Дирекция “ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. М., в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и претендира заплащане на разноски по делото.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - за неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред АС – Пловдив е бил РА № Р-16001622001181-091-001 от 21.10.2022 г., издаден от С. П., началник сектор в ТД Пловдив на НАП, възложила ревизията, и В. Г., главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 11 от 17.01.2023 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /“ОДОП“/ Пловдив при ЦУ на НАП в частта на допълнително установените задължения за ДДС в размер на 74 179, 96 лв. и 25 244, 16 лв. лихви, вноски за ДОО за 2018 г. в размер на 384, 80 лева и 137, 75 лева лихви, вноски за ЗО за 2018 г. в размер на 432, 40 лева и 170, 98 лева лихви, вноски за ДЗПО-УПФ за 2018 г. в размер на 130 лева и 46, 53 лева лихви и вноски за ЗО за 2020 г. в размер на 219, 60 лева и 49, 03 лева лихви, и изменен в частта на допълнително установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018 г. от 16 000, 02 лева на 7 964, 13 лева и лихви от 5 644, 90 на 2 807, 58 лева и за 2019 г. от 47 342, 55 лева на 23 065, 35 лева и лихви от 11 889, 19 лева на 5 401, 57 лева, вноски за ДОО за 2019 г. от 5 328 лева на 3 996 лева и лихви от 1 410, 99 лева на 1 002, 46 лева, вноски за ЗО за 2019 г. от 2 880 лева на 2 160 лева и лихви от 762, 69 лева на 548, 03 лева, вноски за ДЗПО-УПФ за 2019 г. от 1 800 лева на 1 098 лева и лихви от 4776, 63 лева на 338, 68 лева.

В хода на ревизионното производство е установено, че през ревизирания период 2018 г. и 2019 г. П. К. е извършвал независима икономическа дейност – транспорт на дървен материал на територията на О. С. за която дейност през ревизирания период е получавал доходи, които не е декларирал и липсва подадена декларация по чл. 50 ЗДДФЛ.

За установено е прието и че извършваните от ревизираното лице транспортни сделки не са инцидентни, а за ревизирания период са осъществявани множество услуги по транспортиране на дървесина до клиенти съгласно сключен договор от 01.10.2019 г. с „Арбос“ ЕООД.

В ревизионното производство са приобщени информация и документи от приключило ревизионно производство на дружеството „Арбос“ ЕООД относно стойността на осъществените услуги във връзка със сключения договор между ревизираното лице и дружеството.

За да постанови решението, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени процесуални нарушения, както и при правилно прилагане на материалноправните разпоредби на закона.

На първо място решаващият състав на Административен съд - Пловдив е счел за правилни изводите на приходните органи, че ревизираното лице е извършвал търговска дейност по смисъла на ТЗ основно от транспортни услуги, като е съобразено, че не се касае за изолирана единична услуга, а за системна дейност, което показва намерението на жалбоподателя да извършва тези услуги като стопанска дейност по занятие и с цел реализиране на приходи и която дейност съвпада и с осъществяваната търговска дейност от [Фирма 3], чийто капитал е еднолична собственост на жалбоподателя.

На следващо място съдът е приел, че предвид събраните писмени доказателства по безспорен начин се установява, извършването на транспортните услуги през ревизирания период и получаването на суми от тези доставки, като същите не са декларирани, не са обложени с данък, поради което е прието за обоснован изводът на ревизиращите органи, че са налице недекларирани, укрити приходи от търговската дейност, извършвана от жалбоподателя, както и че не са представени всички изискани документи, поради и което законосъобразно ревизиращият екип е преминал към ревизия по особения ред на чл. 122 ДОПК.

Счетено е, че както в хода на ревизионното, така и в хода на съдебно производство не се представят доказателства, които да оборят изводите на органите по приходите.

В хода на съдебното производство по искане на ревизираното лице са допуснати съдебно-счетоводна /ССЕ/ и съдебно – техническа експертиза /СТЕ/. Съдът е приел, че със заключението на вещото лице по ССЕ не се установяват факти, които да са от значение за спора. Данните относно извършените превози, ангажирани от жалбоподателя, и заключението на вещото лице от съдебно-счетоводната експертиза по никакъв начин не влияят върху правилността на извода на органите по приходите за наличие на укрити приходи, които се установяват от подписаните разписки за получени суми.

Аналогични са изводите на решаващият състав и по отношение на заключението на вещото лице-инженер по СТЕ съобразно които не се установяват нови факти от значение за настоящия спор, които да оборват констатациите на органите по приходите за определяне на разходите за осъществената от ревизираното лице дейност, предвид обстоятелството, че същата не е базирана на документите за извършените разходи.

На следващо място съдът е приел за неоснователен доводът на жалбоподателя, че не може да бъде отнесен към никоя от категориите лица, подлежащи на осигуряване, изброени в чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО. Счетено е, че предвид установяването, че К. е реализирал доходи от трудова дейност - транспортни услуги по превоз на дървесина, то върху този доход следва да се определят и задължителните осигурителни вноски и същия попада в категорията задължително осигурени по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО лица в качеството му на самоосигуряващо се лице по смисъла чл. 5, ал. 2 КСО и правилно са установени допълнителните задължения за задължителни осигурителни вноски за 2018 г. и 2019 г.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Решението на административния съд се основава на правилна преценка на събраните доказателства, постановено е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е проверил констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните.

Първоинстанционният съд е събрал необходимите доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения ревизионен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт.

Противно на оплакванията на касационният жалбоподател, в случая безспорно е доказано наличието на предпоставките за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, като законосъобразно ревизиращите органи са преминали към този ред, изследвайки приходите на подателя на касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, в тези случаи доказателствената тежест за установяване противното на отразеното в ревизионния акт е на ревизираното лице, като фактическите констатации в акта се смятат за верни до доказване на противното. В конкретния казус, след извършен анализ на относимите за ревизираното лице обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК, правилно и обосновано е констатирано наличие на убедителни доказателства за укрити доходи предвид установеното извършване на транспортни услуги срещу заплащане при липса на отчитане на приходите от тази дейност.

В оспорения акт съдът е подложил на обсъждане всички обстоятелства в тази връзка, като се е произнесъл по възраженията на касатора. От събраните писмени доказателства по безспорен начин се установява, че извършените услуги са осъществени през процесния период и че получените парични суми от тях не са декларирани и не са обложени с данък, поради което обоснован е изводът на ревизиращите органи, че са налице недекларирани, укрити приходи от търговската дейност, извършвана от ревизираното лице. В тази връзка правилно съдът е отхвърлил като неоснователно възражението на ревизираното лице досежно доказателствената стойност на приобщените по делото писмени доказателства от извършена ревизия на „Аброс“ ЕООД, като настоящият касационен състав счита същите за надлежно приобщени и относими.

На основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК органите по приходите са извършили правилен анализ на относимите обстоятелства и са определили данъчните основи за облагане с данъци по ЗДДФЛ и ЗДДС.

Правилно е съобразено че в хода на съдебното производство изводите на ревизиращите органи не са оборени нито чрез разпита на допуснатите от съда свидетели, нито чрез приетата по делото съдебо -счетоводна експертиза (ССчЕ). В съдебно-счетоводната експертиза не са отчетени всички получени приходи от П. К., като изчисленията на вещото лице не съответстват на представените и събрани в хода на ревизионното производство доказателства.

На следващо място законосъобразен е и извода на съда, че при определяне на размера на дължимите задължителни осигурителни вноски органите по приходите правилно са приложили материално правните норми на КСО и ЗЗО, като при определянето им е съобразено тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022 г. на ОС на I и II колегия на ВАС, постановено по тълк. дело № 8 от 2020 г.

Предвид изложеното решението на АС – Пловдив като правилно постановено следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноските в размер на 10 625 лева за юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция, съобразно материалния интерес, правната и фактическа сложност на казуса.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1753 от 19.10.2023 г., постановено по адм. дело № 382/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА П. С. К., [ЕГН], адрес [населено място], [улица]да заплати на Национална агенция по приходите, сумата от 10 625 лева (десет хиляди шестотин двадесет и пет лева), представляваща разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА