Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. Г. Членове: Д. С. Я. К. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията Д. С. по административно дело № 1361/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Х. Е. С., ЛНЧ [номер], против Решение № 107 от 11.12.2023 г., постановено по адм. дело № 83/2023 г. по описа на Административен съд - Силистра. По съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска връщане на делото на друг състав за ново разглеждане или отмяна на съдебното решение и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, с указание за точно прилагане на закона.

Ответникът директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Силистра, в писмен отговор, оспорва касационната жалба с подробни аргументи и моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното:

С Решение № 107 от 11.12.2023 г. по адм. дело № 83/2023 г., Административен съд - Силистра е отхвърлил жалбата на С. против Решение № 2153-18-11/26.04.2023 г. на директора на ТП на НОИ Силистра и потвърденото с него разпореждане [номер], №1/прот.№№01018/13.01.2023 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Силистра, с което е направено преизчисляване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, на основание чл. 102, ал. 1, т. 2, ал. 3-5 от КСО, с допълнително придобития осигурителен стаж и доход, считано от 01.10.2022 г., като същата е определена в размер на 1 127, 50 лева.

По делото не се спори, че със заявление от 21.12.2016 г. Х. С. е поискал отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 КСО и социална пенсия за инвалидност по чл. 90а, ал. 1 от КСО, като е декларирал, че има положен стаж в Р. Г. прилагайки съответните документи. Пенсионният орган е отпуснал социална пенсия за инвалидност по чл. 90а, ал. 1 от КСО с разпореждане [номер] №1/Протокол № N01051/07.02.2017г. на ръководител ПО към ТП на НОИ - Силистра.

На жалбоподателя е зачетен осигурителен стаж, положен в Р. Б. до датата на инвалидизиране - 09.09.2016 г., в размер на 03 години, 00 месеца, 00 дни и 03 часа.

За периода от 20.03.2014 г. до 03.11.2016 г. и от 01.12.2014 г. до 09.09.2016 г., Х. С. е бил осигуряван на различни правни основания. В тази връзка му е зачетен осигурителен доход, на основание чл. 38, ал. 11 от НПОС, като осигурителният стаж за същия период е зачетен съгласно данните по чл. 5. ал. 4 от КСО от Регистъра на осигурените лица при ТП на НОИ Силистра.На 21.03.2017 г. е изпратен формуляр Е 001 BG до компетентната гръцка институция за потвърждаване на чуждия осигурителен стаж. Такова потвърждение на стажа в Гърция е постъпило на дата 03.06.2022 г., като със същото са потвърдени осигурителни периоди в Гърция за времето от 01.03.1988 г. до 22.10.2012 г., равняващи се на 23 години, 02 месеца и 15 дни.

След получаване на необходимото потвърждение на осигурителния стаж в Гърция, личната социална пенсия за инвалидност на Х. С. е спряна на основание чл. 95, ал. 1. т. 4 от КСО и с разпореждане [номер] (№ 1/Протокол № N01296 от 09.08.2022 г.) на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Силистра му е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 09.09.2016 г. със срок на инвалидност до 01.10.2022 г. по чл. 74, ал. 1 от КСО, във връзка с Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност.

С Разпореждане № РНП-6-4-18-01206395/07.10.2022 г. на ръководител Пенсионно осигуряване по повод заявление от 21.12.2016 г., пенсионният орган е разпоредил жалбоподателя да възстанови добросъвестно получени суми за социална пенсия за инвалидност на основание чл. 114, ал. 2, т. 3 от КСО в размер на 5 125,80 лева, представляваща главница за периода от 09.09.2016 г. до 31.08.2022 г., без лихва, до изтичане на срока за доброволно изпълнение. Срещу това разпореждане е подадена жалба и с Решение № 2153-18-13/24.11.2022 г. директорът на ТП на НОИ - Силистра е изменил обжалваното разпореждане, като е определил сума за възстановяване на неоснователно изплатени суми за пенсия за периода от 01.01.2017 г. до 31.08.2022 г., в размер на 4 915,54 лева.

С разглежданото в настоящия случай разпореждане [номер], №1/прот.№№01018/13.01.2023 г., пенсионният орган, на основание чл.102, ал.1, т.2, ал.3-5 КСО и 7з, ал.2 от ПЗР на КСО, е преизчислил личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, а директорът на ТП на НОИ - Силистра го е потвърдил с процесното Решение № 2153-18-11/26.04.2023 г.

За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че процесното решение е издадено от компетентен орган, обективирано е в изискуемата писмена форма, съдържа посочване на фактическите и правни основания за издаването на акта. При издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Спазено е задължението по чл. 35 от АПК за пълно изясняване на релевантните факти и обстоятелства. Налице е пълнота на мотивите и актът съдържа пълно и ясно посочване на фактическите и правни основания за издаването си.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира постановеното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно.

Решението е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд и не страда от релевираните в касационната жалба пороци.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка и е развил съображения по основните възражения на жалбоподателя, вкл. и относно това, че с изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. е създадена нова разпоредба в ПЗР на КСО - 7з.

Съгласно 7з от ПЗР на КСО, пенсиите за трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31.12.2021 г. вкл., се преизчисляват от 01.10.2022 г. при съответното прилагане на чл. 70, 75 и 79 КСО, като: 1. Средномесечният осигурителен доход за страната, с който е отпусната пенсията, се умножи с индивидуалния коефициент на лицето към 30.09.2022 г. и с продължителността на осигурителния стаж на лицето, зачетен към 30.09.2022 г., умножен със съответния процент за годините и месеците осигурителен стаж, който е определен съобразно действащото законодателство към датата на отпускане на пенсията; 2. Определеният по реда на т. 1 размер на пенсията се увеличава за всяка календарна година, следваща годината на отпускане на пенсията, с процент, който е равен на по високия от процента на нарастване на осигурителния доход или процента на нарастване на индекса на потребителските цени през предходната календарна година. За пенсиите, отпуснати с начална дата до 31.12.2007 г. вкл., размерът се увеличава с процентите по изречение първо за всяка календарна година след тази дата.

На основание 7з от ПЗР на КСО, за целите на преизчисляването се определя условен, базов размер на съответния вид пенсия за трудова дейност, след което той се увеличава с процентите, определени съобразно разпоредбата на 7з, ал. 1, т. 2 от ПЗР на КСО. За определяне на базовия размер се използва установената пенсионна формула при прилагане на разпоредбите на КСО. Средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца, предхождащи месеца на отпускане на пенсията е в такъв размер, какъвто е бил при отпускане на пенсията, докато индивидуалният коефициент и продължителност на осигурителния стаж участват в преизчислението с последните им актуални стойности към 30.09.2022 г.

В конкретния случай на лицето е изчислен размер на пенсията по новия ред на 7з от ПЗР на КСО, в размер на 1 127, 50 лв., който е по високият, този, който е определен към 30.09.2022.

Съгласно чл. 75, ал. 1 от КСО размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент 1,35 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж.

Пенсията на жалбоподателя е отпусната с начална дата - 09.09.2016 г. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода месец септември 2015 г. - месец август 2016 г. е 755, 60 лева. Индивидуалният коефициент на Х. С. е 2,446.

Осигурителният стаж до датата на инвалидизирането му е 3 години, 00 месеца и 00 дни. Осигурителният му стаж след датата на инвалидизиране е 4 години, 10 месеца и 14 дни. Осигурителният му стаж до датата на инвалидизиране, положен в Р. Г. е 23 години, 02 месеца и 15 дни. Общият му осигурителен стаж възлиза на 31 години, 00 месеца и 29 дни. Тези 31 години се умножават със съответния процент за годините и за месеците осигурителен стаж - 1,1 % и произведението е равно на 34,10%. Когато към датата на инвалидизирането осигуреното лице е на възраст по-ниска от възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, разликата между възрастта му и възрастта по чл. 68, ал. 1 се признава за осигурителен стаж (чл. 75, ал. 2 от КСО). Към датата на инвалидизиране Х. С. е имал навършени 56 години и 09 месеца, което е под законоустановената възраст по чл.68, ал.1 КСО. В тази връзка пенсионният орган е признал и разликата в размер на 2 години и 11 месеца по реда на чл. 75, ал. 2 от КСО за осигурителен стаж.Тези 2 години и 11 месеца се умножават по 1,1 % и произведението е 3,21 %. При определяне на пенсията, признатото време и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж, се умножават по коефициент, съобразно трайно-намалената трудоспособност/вид и степен на увреждане (чл. 75, ал. 2, т. 2 от КСО), а именно - 0,7. Резултатът е 2.25 %. (чл. 20. ал. 1 от НПОС ).

След всички изчисления, базирани на законовите разпоредби, изложени от първоинстанционния съд, полученият размер 1 083,27 лева е сравнен с размера на пенсията към 30.09.2022 г., който в случая е 1 127,50 лева и е определен в по-високия от двата размера, а именно 1 127, 50 лева (7з, ал. 2 от ПЗР към КСО).

В този случай правилен е изводът на административния съд, че пенсионният орган правилно е приложил разпоредбата на 7з от ПЗР на КСО и чл. 75 КСО.

Следва да се подчертае, че осигурителният орган е взел 3-те години стаж, положен в България, а не други три, посочени от С., тъй като Регламент №883/2004 и Регламент №987/2009 на Европейския парламент и Съвета ясно и точно указват, че пенсията се изчислява на базата на осигурителен стаж и осигурителен доход, положен на територията на държавата членка, която отпуска пенсията и защото осигурителните вноски през периода, за който той претендира да бъде зачетен като най-благоприятен, са внесени за сметка на гръцката осигурителна институция, а не на българската.

Актовете на пенсионните органи са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, при точно спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Технологичният ред за изчисляване размера на пенсията е потвърден като точно реализиран от страна на пенсионния орган.

По отношение основното възражение на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение от съда с оглед откритото производство по чл.193 ГПК, настоящият съдебен състав на ВАС счита, че то е неоснователно.

Подаденото и оспорвано от жалбоподателя заявление за ежегодно преизчисляване на пенсия за трудова дейност по чл.102, ал.1, т.2 КСО с вх.№21115-18-132/15.09.2022 г., е частен документ. Подписаният частен документ доказва, че материализираното в него изявление е направено и произлиза от лицето, което го е подписало като негов издател. Съдът е длъжен да приеме за автор на изявлението лицето, подписало документа. Това е същността на формалната доказателствена сила на документите, прогласена в чл. 180 ГПК. С формална доказателствена сила се ползва всеки подписан документ, независимо дали е свидетелстващ или диспозитивен. Налице е трайно установена съдебна практика, че частните свидетелстващи документи имат формална доказателствена сила само относно факта на писменото изявление и неговото авторство, а материална доказателствена сила само за установените неизгодни факти.

Тъй като това заявление / на стр.326 от първоинст. дело/ изхожда от жалбоподателя, което той е потвърдил в съдебно заседание, а той го оспорва, твърдейки, че същият е подправен, или, както посочва той е пресъздаден с различни техники на копиране, то именно той е този, който следва да докаже това свое твърдение с всички допустими доказателствени средства, включително и с експертиза, допускането на която обаче той не е поискал.

Същевременно твърди /стр.318/, че това, подадено от него, заявление има характер на жалба против разпореждане [номер] №1/протокол №1296 от 09.08.2022 г., с което му е отпусната първоначалната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и че пенсионноосигурителният орган е счел погрешно, че цитираното разпореждане, като необжалвано, е влязло в сила.

Предвид обстоятелството, че в административната преписка първоначално не се е съдържало заявлението с вх.№21115-18-132/15.09.2022 г., правилно съдът е отменил хода по същество и го е изискал от ответника, но неправилно впоследствие е открил производство по оспорване истинността му, тъй като всъщност не е изяснен въпросът истинността на кое заявление - находящото се по делото или друго, за което се твърди, че съществува и то е с различно съдържание, се оспорва.

Освен това жалбоподателят не е ангажирал никакви други доказателства в подкрепа на твърдението си, че е обжалвал разпореждане [номер] №1/протокол №1296 от 09.08.2022 г., което не е и предмет на настоящото производство, нито доказателства, че е обжалвал мълчалив отказ на горестоящия административен орган да се произнесе с решение по това разпореждане, а оспорването на подаване на заявлението в случая е ирелевантно, защото то е в полза на заявителя, тъй като всяко преизчисляване на пенсията води до нейното осъвременяване, т. е увеличаване.

Съдът е провел производство по чл.193 ГПК, но неговото приключване не би могло да доведе до правните последици, визирани в чл.194, ал.2 ГПК. В този смисъл извършването на съдопроизводствени действия, които не са спомогнали за изясняване обективната истина по делото и на които не се основава съдебното решение, не могат и не следва да се тълкуват като причина за неправилност на съдебния акт, относима към касационното основание по чл.209, т.3 АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Административен съд - Силистра, въз основа на събраните по делото доказателства и правилно установена фактическа обстановка е стигнал до правилни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Доводите на касатора не опровергават фактическите и правни констатации на пенсионния орган, потвърдени от решаващия административен орган и първоинстанционния съд.

Настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната на съдебното решение и като правилно същото следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна досежно разноските, направени пред касационната инстанция. На основание 1, т. 6 от ДР на АПК, касационният жалбоподател следва да заплати на НОИ сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, съобразно посоченото в чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 107/11.12.2023 г., постановено по административно дело № 83/2023 г. по описа на Административен съд - Силистра.

ОСЪЖДА Х. Е. С., ЛНЧ [номер], да заплати на Националния осигурителен институт разноски в размер на 100 (сто) лева за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА

/п/ ЯВОР КОЛЕВ