Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. А. Членове: МАДЛЕН П. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 1413/2024 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ -гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрк. И. К. срещу Решение № 1573 от 13.12.2023 г. по адм. дело № 341/2022 г. по описа на Административен съд София област /АССО/, с което по жалба на Д. В. Б. е отменен Ревизионен акт № Р-22002320001355-091-001 от 19.05.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1734 от 12.11.2021 г. на директора на дирекция „ОДОП“ - гр. София при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК е ангажирана отговорността й като управител на „Ес Ди Ай Лес“ ЕООД за задължения на дружеството по ЗДДС за д. п. 01.2015 г. в общ размер на 25 457, 58 лева главница и 12 519,37 лева лихви.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил и анализирал поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата по делото, като е формирал необоснован и неправилен извод за материална незаконосъобразност на РА. Поддържа, че са установени всички кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността на ревизираното лице по чл. 19, ал. 2 ДОПК в качеството му на управител на „Ес Ди Ай Лес“ ЕООД по ЗДДС в посочения размер за м.01.2015 г. Иска отмяната на съдебния акт и постановяване на друг с отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира разноски.

Ответната страна Д. В. Б., представлявана от адв. К. оспорва касационната жалба. Не претендира разноски за касационното производство.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред АССО е бил Ревизионен акт № Р-22002320001355-091-001 от 19.05.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1734 от 12.11.2021 г. на директора на дирекция „ОДОП“ - гр. София при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК е ангажирана отговорността на Б. като управител на „Ес Ди Ай Лес“ ЕООД за задължения на дружеството по ЗДДС за д. п. 01.2015 г. в общ размер на 25 457, 58 лева главница и 12 519,37 лева лихви.

С обжалваното решение съдът е отменил РА, като е приел за недоказано кумулативното наличие на предпоставките по чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране на отговорността на Д. В. Б. като управител на дружеството за задължения по ЗДДС за д. п. м.01.2015 г.

В мотивите си е посочил, че е основателно твърдението на РЛ, че с процесния РА е ангажирана отговорността му за задължения на „Ес Ди Ай Лес“ ЕООД за ДДС за д. п. м.01.2015 г., като с приобщения РА № Р-22002216008120-091 – 001 от 04.08.2017 г. не са установени такива задължения за посочения данъчен период. На следващо място, съдът е приел, че действително Д. Б. е изтеглила от банковата сметка на дружеството сума в размер на 48 350 лева за периода 08.2014 г. – 01.2016 г., но е недоказан изводът на приходните органи, че като е теглила суми в брой, лицето недобросъвестно, в качеството на управител на дружеството, да е извършило отклоняване на парични средства, с цел възпрепятстване събирането на установени с влязъл в сила РА задължения. Приел е, че останалите суми в размер на 2 421 819 лева са изтеглени от Б. Н. – пълномощник, а не от ревизираното лице, като не е установено наличието на недобросъвестност в поведението на адресата на РА, доколкото липсват и документи за подписани от Д. Б. документи във връзка с воденото счетоводство на дружеството. Липсват доказателства, че с изтеглянето на посочената сума лицето е целяло избягване плащането на публични задължения на дружеството. Решението е правилно.

С процесния РА на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК е ангажирана отговорността на Д. В. Б. като управител на „Ес Ди Ай Лес“ ЕООД за задължения на дружеството по ЗДДС за д. п. 01.2015 г. в общ размер на 25 457, 58 лева главница и 12 519,37 лева лихви.

Изложените в касационната жалба оплаквания са относно преценката на първоинстанционния съд за липса на кумулативните основания за ангажиране отговорността на РЛ по чл. 19, ал. 2 ДОПК, поради което следва да бъде обсъдено дали всички кумулативно предвидени предпоставки за ангажирането на отговорността на ответника по касация по чл. 19, ал. 2 ДОПК са налице.

В чл. 19, ал. 2 ДОПК, в приложимата й по време редакция от ДВ бр. 105/2005 г. , в сила от 01.01.2006 г., е предвидена лична и субсидиарна отговорност на трето лице в качеството му на управител или член на орган на управление на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, което недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно, или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски. Отговорността е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

На първо място, правилно съдът е приел, че Д. В. Б. е субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК в качеството й на управител на „Ес Ди Ай Лес“ ЕООД за периода от 23.07.2014 г. до 21.06.2016 г.

На второ място, правилно съдът е приел, че липсва предпоставката за наличие на непогасени задължения за данъци, установени с влязъл в сила РА досежно д. п. м.01.2015 г. по отношение на „Ес Ди Ай Лес“ ЕООД. Видно от съдържанието на РА № Р-22002216008120-091-001 от 04.08.2017 г. по отношение на „Ес Ди Ай Лес“ ЕООД са начислени задължения в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Интернешънъл сис груп“ ЕООД, „Г. К. ЕООД, „К. С. ЕООД, „Д. К. ЕООД, „Е. К. груп“ ЕООД и „Мармакс транс“ ЕООД, в общ размер на 355 188,43 лева и лихви в размер на 76456,76 лева. Цитираният РА не включва д. п. м.01.2015 г. Същият РА е послужил като материалноправно основание за ангажиране на отговорността на Д. Б. по чл. 19, ал. 2 ДОПК, поради което правилно съдът е приел, че с него не се установяват задължения по ЗДДС на дружеството за д. п. м.01.2015 г. и незаконосъобразно е ангажирана отговорността на РЛ за подобни задължения.

За първи път пред настоящата касационна инстанция е представен РА № Р-22002315010534-091-001 от 25.08.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1954 от 02.11.2016 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. София в частта, с който на „Ес Ди Ай Лес“ ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 26 053,05 лева по фактури от „Нанислав 2012“ ЕООД за м.01.2015 г., като установените задължения за д. п. м.01.2015 г. са в размер на 25 457,58 лева главница ДДС и 3951,01 лева лихви. Така представеното пред настоящия съдебен състав доказателство за обосноваване на твърдението на данъчните органи за наличие на установени задължения по ЗДДС на дружеството за д. п. 01.2015 г. е недопустимо да бъде разгледано за първи път в касационното производство, доколкото касае елемент от състава на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК и за който факт е било необходимо да се съберат доказателства в рамките на самата ревизия, проведена спрямо Д. В. Б..

На следващо място, обосновано съдът е приел, че не е доказано, че към момента на разпореждане със сумата от 48 350 лева / изтеглени от банковата сметка на дружеството лично от РЛ/ Б. е знаела, че дружеството има неплатени данъчни задължения. Освен това тегленето на суми е за определен некратък период от време – от м. 08.2014 г. до 01.2016 г., като се касае за периоди и след м.01.2015 г. Не е доказана от приходните органи връзката между извършеното плащане или отчуждаване на имущество / второто не е налице/ и невъзможността да се съберат задълженията на дружеството. Отделно от това основателно е било възражението на ревизирания субект за липса на информация за точната дата на приетото от приходните органи скрито разпределение на печалбата. Няма информация в РД и в РА и какви са задълженията на дружеството към 01.2015 г., доколкото позоваването от страна на приходните органи на влезлия в сила РА № Р-22002216008120-091-001 от 04.08.2017 г. за отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 355 188,43 лева и лихви в размер на 76456,76 лева не се отнася за задълженията на дружеството за предходния период, а именно за м.01.2015 г. В този смисъл не може да се извърши преценка доколко е налице недобросъвестност в действията на Д. Б. като управител, в резултат на което имуществото на задълженото лице да е намаляло и да не са погасени задължения за данъци и /или ЗОВ според изискването в чл. 19, ал. 2 ДОПК.

С оглед на изложеното настоящата касационна инстанция намира, че при правилна преценка на доказателствата по делото и в съответствие с материалния закон АССО е приел, че не са установени кумулативните предпоставки по чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране отговорността на ревизираното лице за задължения „Ес Ди Ай Лес“ ЕООД по ЗДДС за м.01.2015 г.

По така изложените съображения, твърдените в касационната жалба основания за отмяна на решението не са налице и обжалваният съдебен акт като правилен следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора, в полза на страните не следва да се присъждат разноски – в полза на касатора поради отхвърляне на касационната жалба и в полза на ответника по касация поради липса на искане и доказателства за направени такива.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1573 от 13.12.2023 г. по адм. дело № 341/2022 г. по описа на Административен съд София област.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА