Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Х. Членове: Т. П. К. К. при секретар С. Т. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от съдията Т. П. по административно дело № 1456/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Народно читалище О. П. 1910 представлявано от председателя Р. Е., със седалище и адрес на управление: гр. Септември, [адрес] подадена от адв. П. И. против решение №597/24.10.2023г., постановено по адм. дело №100/2023г. по описа на Административен съд Пазарджик.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, като издадено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора, като се отмени оспорения административен акт, алтернативно да се прогласи нищожността му, ведно с присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ответната страна. Представя писмена молба.

Ответникът заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана в представеното писмено становище. Моли за отхвърлянето й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд - Пазарджик е образувано по жалбата на Народно читалище О. П. 1910 срещу решение № 13/07/2/00033/3/01/03/02 за изплащане на финансова помощ на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, в частта му по точка II, с която е отказано частично изплащане на финансова помощ по административен договор №13/07/2/00033 от 26.09.2017г. в размер на 15 934.42 лв.

Административният съд е извършил проверка на административния акт на основанията по чл. 146 АПК и е мотивирал извод за законосъобразност на акта за финансова корекция - обжалваното решение е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми и целта на закона.

Съдът е приел, че административния акт в оспорената му част е изпълнена процедура по чл. 46 от НАРЕДБА № 12 от 25.07.2016 г. за прилагане на подмярка 7.2. Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура от мярка 7 Основни услуги и обновяване на селата в селските райони от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. /Наредба №12/2016г., Наредбата/ , като след подадена заявка от ползвателя на помощта са извършени проверки една от 13-22.10.2020г., приключила с доклад от 22.10.2020г. и след възражение е извършена повторна проверка, за която е съставен доклад от 21.01.2021г. Последвало е издаване на процесното решение №13/07/2/00033/3/01/03/02 за изплащане на финансова помощ с изх. №01-2600/7292 от 22.12.2022г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, в частта по т. I е одобрено изплащането на финансовата помощ на Народно читалище О. П. - 1910 гр. Септември по договор от 26.09.2017г. за проект Основен ремонт на сградата на Народно читалище О. П. 1910 г. в гр. Септември, съгласно заявка за окончателно плащане от 02.09.2020г. в размер на 161 527.31 лв.

Административния съд е извършил анализ на относимата правна уредба, в съответствие с доказателствата по делото и приетата по делото съдебна експертиза и е установил, че правилно административния орган по т.1 от т. II е отказал изплащане на сумата от 8460.56 лв., тъй като представлява искане за заплащане на разходи за дейности, които фактически са изпълнени в количества по малки от договорените и заявени за финансиране. На следващо място съдът е приел за законосъобразно решението в частта, в която разходите по възстановяване на разходи по договор №16 от 19.06.2018г., договор №15 от 19..06.2018г., договор №14 от 19.06.2018г. и договор №13 от 19.06.2018г с изпълнител Елиса ООД за доставка на оборудване и обзавеждане за недопустими, тъй като се явяват неустойка за неизпълнение по договора. За правилно е прието от съда решението и в оспорената му част по отношение на отказаното изплащане на разход надвишаващи максимално допустимите разходи съгласно чл. 29, ал.2, т. 1 от Наредба №12/2016г.

Решението е валидно, допустимо и правилно и не страда от изтъкнатите в касационната жалба пороци. По същество в касационната жалба се изтъкват отново оплакванията, които са били релевирани пред административния съд и са намерили подробен отговор в мотивите на решението на първоинстанционния съд. Мотивите на първоинстанционния съд относно законосъобразността на административния акт са правилни и законосъобразни и касационната инстанция ги споделя изцяло, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно препраща към тях.

Несъстоятелен е довода на касационния жалбоподател за нищожност на оспорения административен акт в съответната част. Следва да се посочи, че прогласяването на нищожност на административен акт е средство за отстраняване на незаконосъобразни административни актове, засегнати от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не може да породи правните последици, към които е насочен. За да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за това, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. В правната теория и съдебната практика безпротиворечиво се приема, че липсата на компетентност на административния орган и неспазването на установената форма във всички случаи води до нищожност на административния акт, докато противоречието на акта с материалния закон, е основание за нищожността му само тогава, когато правните му последици са напълно несъвместими с правовия ред така, че по никакъв начин, включително, ако би бил необжалваем, не биха могли да бъдат признати /за справка решение № 4045/30.03.2021 г., постановено по адм. дело № 10649/2020 г. по описа на Върховния административен съд/. В случая не се установява наличието на основания, обуславящия нищожността на атакуваната част от решение №13/07/2/0/00033/3/01/03/02 за изплащане на финансова помощ на заместник изпълнителния директор на ДФЗ.

Данните от приобщените по делото доказателства не опровергават изводите на административния съд, че административния акт е издадено от компетентния за това орган /по аргумент от чл. 20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Изложените от първоинстанционния съд мотиви относно соченото възражение се споделят изцяло от касационната инстанция и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК Върховният административен съд препраща към тях, поради което доводите в тази посока не следва да бъдат наново обсъждани.

Неоснователно е оплакването на касатора, че процесният административен акт не е мотивиран и при издаването му е нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Изискването за мотивиране на отказа от изплащане на финансова помощ налага посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде акта - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Фактическите основания дават основание на органа да упражни правомощието си, като постанови акта. Правните основания са тези, които сочат целта на индивидуалния административен акт, т. е. целта, с която органът упражнява предоставеното му от държавата правомощие. Ако органът не е посочил правно основание или фактите, установени по делото не кореспондират с юридическите факти, уредени в цитираната правна норма, органът не би могъл законосъобразно да постигне исканата цел. Липсата на фактически и правни основания или тяхното пълно несъответствие с предмета на акта, съставлява съществено нарушение на изискването за форма и самостоятелно основание за отмяна, а несъответствието на правните основания с фактите по делото - основание за материална незаконосъобразност на акта. Предвид фактическата установеност по делото, подкрепени от приетата по делото експертиза, касационният състав приема, че посочените в т. II от процесния акт мотиви, представляващи според органа фактическите основания за постановения отказ за изплащане на помощта, съответстват на данните от събраните по делото доказателства. Правилно административния съд е приел същите за схематични, но ясни и конкретни. Също така, видно от неговия текст, оспореното пред първоинстанционния съд решение е издадено на основание чл. 46, ал. 1, т. 5 от Наредба № 12/25.07.2016 г., съгласно който в срок не по-късно от три месеца след подаване на заявката за окончателно плащане РА одобрява или мотивирано отказва изплащането на част или цялата финансова помощ след извършен анализ за установяване на фактическото съответствие и съответствие по документи между одобрената и реално извършената инвестиция, като изпълнителният директор /съответно по аргумент от чл. 20а, ал. 3 ЗПЗП - заместник изпълнителният директор/ на РА, издава заповед и уведомява писмено ползвателя. Следва да се посочи, че правните основания послужили за постановяване на отказ от изплащане на помощта са чл. 48, ал. 1, т. 6, чл. 30, т. 16 и чл. 29, ал. 2, т. 1 , т.2 , т. 3 и т. 4 от Наредба № 12/25.07.2016 г., същите съответстват на установените факти, в това число направено искане за заплащане на разходи за дейности, които са изпълнени в количества по малки от договорените и заявени за финансиране, друга част от разходите приети за недопустими са тези за неустойка за неизпълнение по договори и трета категория разходи недопустими за подпомагане са тези свързани с надвишаване допустимите разходи за консултантски услуги, поради което е правилен извода на административния съд, че административния акт, в частта му, с която е отказано частично изплащане на финансовата помощ е мотивирано като съдържа фактически и правни основания.

Касационният състав приема, че предвид установените фактически обстоятелства, следва да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд че административния акт, в оспорената му част, е издаден без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният орган е постановил оспореният акт при спазване на задължението си по чл. 35 АПК изяснил е всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая.

По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила.

Предвид изхода на спора претенцията на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е основателна. Съдът определи същото в размер на 100 лева на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №597/24.10.2023 г., постановено по административно дело № 100/2023 г. на Административен съд - Пазарджик.

ОСЪЖДА Народно читалище О. П. 1910 представлявано от председателя Р. Е., със седалище и адрес на управление: гр. Септември, [адрес] да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАТЯНА ХИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ ТОДОР ПЕТКОВ

/п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ