Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Д. Д. Членове: Е. М. Е. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията Е. М. по административно дело № 632 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /Зам. ИД на ДФ3/, чрез процесуален представител ст. юрк. С. срещу решение № 128 от 16.11.2020 г., по адм. д. № 162/2020 г. на Административен съд - Търговище, с което по жалба на ЕТ Л.-Л. Н., гр. Търговище е отменен мълчалив отказ на зам. ИД на ДФЗ да се произнесе по заявление за подпомагане за кампания 2019 с УИН 25/220519/11978. Със същото решение преписката е изпратена на органа за ново произнасяне и ДФЗ е осъден да заплати разноски на едноличния търговец.

По изложени в касационната жалба съображения се иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК или спиране на производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС) по преюдициално запитване по друго дело. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции и разноски по делото. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Ответникът ЕТ Л.-Л. Н., гр. Търговище, чрез процесуален представител адв. С. оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, поради следното:

Административният съд е приел от фактическа страна, че ЕТ Л.-Л. Н. е регистриран като земеделски производител . На 10.06.2019г. ЕТ е подал заявление с УИН [номер]за подпомагане за 2019г. за подпомагане по Схема за единно плащане на площ/ СЕПП/, Схема за преразпределително плащане /СПП/ , Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания /ЗДП/, Схема за обвързано подпомагане за плодове/сливи, десертно грозде//СП/, Схема за предходна национална помощ за земеделска земя за хектар /ПНДП/,Мярка 10, биологично земеделие - Мярка 11, Подмярка НР1,Подмярка НР2.

Приел е за установено, че по подаденото заявление за подпомагане е извършена проверка за допустимост на декларираните площи, с резултати описани в приложен доклад като на търговеца е дадена възможност да направи своите възражения.

Прието е още, че със заявление вх. № 02-6500/3042 от 2.07.2020 г., отправено до ИД на ДФЗ жалбоподателят е поискал произнасяне по подаденото от него заявление за подпомагане. В отговор с писмо изх. № 02-6500/3042 от 07.07.2020 г. ЕТ е бил уведомен от Зам. ИД на ДФЗ, че административните проверки, предхождащи плащанията за кампания 2019 по подаденото заявление не са приключили и че след приключването им ДФЗ ще извърши окончателна оторизация с уведомително писмо.

При така установената фактическа обстановка административният съд е извел следното от правна страна:

Разпоредбата, уреждаща мълчаливия отказ (чл. 58, ал. 1 от АПК), намира приложение във всички административни производства, за които в специален закон не е предвидено друго, както е в настоящия случай.

Административният съд е приел по същество, че при наличието на данни за извършени административни проверки по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП, както и за проверки на място, то съгласно чл. 59, чл. 74 и чл. 75, 1 от Регламент № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика (Регламент № 1306/2013) плащанията на бенефициера по схемите и мерките за подпомагане е следвало да се извършват в периода от 01 декември до 30 юни на следващата календарна година. АС-Търговище е достигнал до извода, че административният орган не е изпълнил задължението, предвидено в чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, а именно да се произнесе с изричен писмен акт - уведомително писмо за одобрение, респективно за отхвърляне на заявлението за подпомагане.

След извършената проверка по реда на чл. 218 АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, но недопустимо.

С определение от 05.07.2021 г. по адм. д. № 632/2021 г. по описа на ВАС, производството по делото е спряно до приключване на производството по дело № С-160/21 г. на СЕС, с мотиви за идентитет между релевантния фактически състав по настоящото административно дело и този, очертан от запитващия съд по отправеното по главното административно дело преюдициално запитване, което налага съобразяване със задължителното за всички национални съдилища тълкуване, което ще бъде дадено от СЕС.

Производството пред СЕС е по съединени дела на СЕС Никополис Ад Иструм 2010 ЕООД (С-160/21) и Агро-еко 2013 ЕООД (С-217/21) срещу Изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, които са с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Административен съд В. Т. (България) и в тях са формулирани следните преюдициални въпроси: 1. Използваният в чл. 75, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 термин плащане означава ли приключване на производството по подадена заявка за плащане? 2. Фактическото получаване на заявената сума от земеделския производител равнозначно ли е на положителен отговор от разплащателната агенция на подадената заявка за активиране на правата на плащане и съответно липсата на получени парични средства при публично заявено изплащане на суми по съответната мярка представлява ли отказ на заявените права за плащане, когато лицето не е уведомено за продължаване на производството с нови проверки? 3. Срокът по чл. 75, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 задължава ли държавата членка да извърши преди изтичането му проверките на условията за допустимост, и само по изключение тези проверки могат да продължат? 4. Когато земеделският производител не е уведомен за извършване на допълнителни проверки и за такива липсва съставен писмен документ, неспазването на срока по чл. 75, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 представлява ли мълчалив отказ за изплащане на подпомагане?

С решение на СЕС (девети състав) от 28 април 2022 година е прието следното: Член 75, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, изменен с Регламент (ЕС) 2017/2393 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2017 г., трябва да се тълкува в смисъл, че ако разплащателната агенция на държава членка не изплати преди изтичането на определения в тази разпоредба срок помощ, поискана от земеделски производител, това не трябва да се приема за мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане, и то независимо дали съответният земеделски производител е бил уведомен за извършването на евентуални допълнителни проверки, които биха обосновали пропускането на срока.

Производството по настоящото дело е възобновено с определение от 18.10.2022 година.

Решението, предмет на касационен контрол е валидно, но недопустимо.

Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, но при съобразяване с Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 28 април 2022 г., постановено по съединени дела С - 160/21 и С - 217/21, Никополис Ад Иструм 2010 ЕООД и Агро-еко 2013 ЕООД, ECLI: EU: C: 2022: 315, се налага извод за неговата недопустимост. В решението на съда е посочено, че от буквалното и контекстуално тълкуване на чл. 75 от Регламента следва, че макар той да установява принципа, че плащането на помощта на бенефициерите и предхождащата го проверка на условията за допустимост по правило трябва да бъдат извършвани в срока, определен в чл. 75, 1, все пак не може да се изключи възможността в отделни случаи и при спазване на принципите на добра администрация, и на полагане на дължимата грижа, тази проверка да бъде извършена след изтичането на посочения срок, и поради това плащането, което следва да бъде извършено след приключване на проверката, да бъде направено след 30 юни за календарната година, която следва тази на подаване на съответното заявление за подпомагане.

Пункт № 38 от цитираното решение на СЕС урежда, че срокът по чл. 75, 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета не е императивен, а инструктивен и поради тази причина не може да се счита, че ако разплащателната агенция на държава членка не изплати преди изтичането на определения в тази разпоредба срок помощ, поискана от земеделски производител, то би бил налице мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане и то независимо дали съответният земеделски производител е бил уведомен за извършването на евентуални допълнителни проверки, които биха обосновали пропускането на срока.

Във връзка с горното, следва да се посочи, че Решението на СЕС, постановено по преюдициално запитване е задължително не само за съда, който е отправил запитването, но и за всички други национални съдилища, с което се постига еднакво прилагане на общностното право в целия ЕС. Това положение е изрично уредено в националното ни право в чл. 633 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК), според който решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Р. Б.

Изложеното до тук, обективира липсата на мълчалив отказ в процесния случай и предвид същото настоящата касационна инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 3 от АПК решението на Административен съд София - град следва да се обезсили като постановено по недопустима жалба, а производството по делото да се прекрати. Предвид наличието на основанието по чл. 209, т. 2 от АПК, за което касационната инстанция следи служебно, не се дължи произнасяне по наведените в касационната жалба оплаквания по чл. 209, т. 3 от АПК.

С оглед изхода на спора, заявената претенция за разноски и като се вземе предвид уреденият размер съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. чл. 24, изр. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на касатора следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева за всички съдебни инстанции и 70 лв. за държавна такса за настоящото производство..

Воден от горното на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 128 от 16.11.2020 г., по адм. д. № 162/2020 г. на Административен съд - Търговище.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА ЕТ Л.-Л. Н. със седалище и адрес на управление [населено място],О. А. да заплати на Държавен фонд Земеделие сума в размер на 370 /триста и седемдесет/ лева, представляваща разноски по водене на делото пред всички съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИАНА ДОБРЕВА

секретар:

Членове:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

/п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ