О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60356 гр.София, 15.10.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К. ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т.д. № 1659 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „М. Х. ЕООД срещу определение № 260210/10.06.2021г. по в. т.д. № 512/2020г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, в частта, с която е оставено без уважение искането му за изменение на постановеното по същото дело решение № 260034/08.03.2021г. в частта за разноските чрез намаляване на присъденото в полза на „Ви Би Ем Ди Лимитид“ адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.5 от ГПК.

Частният жалбоподател излага доводи, че определението в обжалваната част е неправилно и претендира неговата отмяна. Изразява несъгласие с преценката на въззивния съд относно сложността на делото, като поддържа, че същата е бланкетна, без да е основана на конкретни факти. В тази връзка счита, че плащането на дълга в хода на делото не усложнява процеса. Моли присъденото в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение да бъде редуцирано до минималния размер от 600 лв., предвиден в Наредба № 1/09.07.2004г.

Ответникът по частната жалба „Ви Би Ем Ди Лимитид“, регистриран и вписан във фирмения регистър на Б. В. острови, изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Производството по в. т.д. № 512/2020г. на Варненски апелативен съд е образувано по въззивна жалба на „М. Х. ЕООД и е приключило с решение №260034 от 08.03.2021г., с което въззивният съд е обезсилил решение №260122/28.07.2020г. по т. д.№2034/2019г. на Варненски окръжен съд и е прекратил производството по предявения от „Ви Би Ем Ди Лимитид“ иск с правно основание чл.517, ал.4 от ГПК за прекратяване на „М. Х. ЕООД. С оглед обстоятелството, че въззивният жалбоподател – ответник по иска „М. Х. ЕООД, е изпълнил задължението си към ищеца – взискател след постановяване на първоинстанционното решение за уважаване на иска, решаващият състав го е осъдил да заплати на „Ви Би Ем Ди Лимитид“ сумата от 1000 лв., представляваща разноски за въззивната инстанция.

С молба с вх. № 261954/15.04.2021г. „М. Х. ЕООД, чрез адв.К. Г., е поискало на основание чл.248, ал.1 от ГПК изменение на въззивното решение в частта за разноските чрез възлагане в тежест на „Ви Би Ем Ди Лимитид“ на извършените от него разноски, евентуално чрез редуциране на основание чл.78, ал.5 от ГПК на присъденото в полза на дружеството адвокатско възнаграждение до минималния размер от 600 лв., съобразно чл.36 от ЗАдв.

За да постанови определението в обжалваната част, въззивният съд е приел за неоснователно направеното от въззивника възражение за прекомерност на присъдения на „Ви Би Ем Ди Лимитид“ адвокатски хонорар. Съобразил е, че минималният размер на адвокатското възнаграждение се равнява на 600 лв., на основание чл.7, ал.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. Приел е, че образуваното производство по иск с правно основание чл.517 от ГПК е със сравнителна правна сложност. Изтъкнал е, че от фактическа страна, особено във въззивното производство, делото също е усложнено. С оглед на тези съображения, въззивният съд е заключил, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер над минималния е съобразено с действителната фактическа и правна сложност на приключилия съдебен процес, по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК.

Определението в посочената част е неправилно.

Преценката за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение се извършва от съда с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото, а не единствено на база сравнение между нормативно определения минимум в Наредба № 1/09.07.2004г. и претендирания адвокатски хонорар. Намаляването на адвокатското възнаграждение е обусловено от предпоставките на чл.78, ал.5 от ГПК. Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк. д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след която преценка, при несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, следва да бъде намалено и заплатеното възнаграждение. В случая, за разглеждане на делото пред въззивна инстанция са проведени две открити съдебни заседания – по реда

на чл.268 от ГПК, в което е даден ход на делото и е докладвана въззивната жалба, и по реда на чл.151, ал.4 от ГПК, в което е допусната поправка на протокола, изготвен в предходното съдебно заседание. Въззивното производство е приключило с постановяването на решение, с което Варненски апелативен съд, е обезсилил решението на Варненски окръжен съд и е прекратил производството по делото, поради липсата на активна процесуална легитимация на „Ви Би Ем Ди Лимитид“ да предяви конститувния иск по чл.517, ал.4 от ГПК. Изводът за недопустимост на съдебния акт е обусловен от настъпили в хода на въззивното производство факти – прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело №660/2019г. и присъединеното към него изп. дело № 373/2017г. на ЧСИ Р. Т.. Тези обстоятелства определят по – ниската фактическа и правна сложност на въззивното производство. По отношение на защитата на ответното дружество, същата се изразява единствено в депозирането на отговор на въззивната жалба чрез неговия процесуален представител, в който накратко са развити доводи относно неоснователността на въззивната жалба; депозирането на молба за даване ход на делото, поради невъзможност на процесуалния представител да участва в насроченото открито съдебно заседание, както и в явяването на процесуалния представител в проведеното по реда на чл.151, ал.4 от ГПК открито съдебно заседание. С оглед на това, присъденото в полза на „Ви Би Ем Ди Лимитид“ адвокатско възнаграждение от 1000 лв. се явява прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, поради което същото следва да бъде намалено до нормативно определения в чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. минимум от 600 лв.

Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде уважено искането на „М. Х. ЕООД за изменение на решение №260034 от 08.03.2021г. по в. т.д. №512/2020г. на Варненски апелативен съд, в частта за разноските чрез намаляване на присъденото в полза на „Ви Би Ем Ди Лимитид“ адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.5 от ГПК.

Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОТМЕНЯ определение № 260210/10.06.2021г. по в. т.д. № 512/2020г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ по реда на чл.248 от ГПК решение № 260034/08.03.2021г. по в. т.д. № 512/2020г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, в частта за разноските, като намалява присъдените в полза на „Ви Би Ем Ди Лимитид“, регистрирано и вписано във фирмения регистър на Б. В. острови под фирмен номер 1024940, разноски за адвокатско възнаграждение от 1 000 лева на 600 лева /шестстотин лева/, на основание чл.78 ал.5 от ГПК, поради прекомерност.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.