О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 60662

София,14.10.2021 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Попколева гр. д. № 6325 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на И. С. С. чрез пълномощника му адв. К. Б. против решение № 260 от 06.06.2014 г., постановено по в. гр. д. № 52/2014 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 827 от 08.11.2013 г., постановено по гр. д. № 2545/2012 г. по описа на Районен съд Пазарджик, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Пловдивския окръжен съд и Национална агенция по приходите, на основание чл.4, §3 ДЕС и чл.7 от Конституцията на РБ, искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди солидарно в размер на 11 000,00 лв. и за имуществени вреди в размер на 2003,33 лв. за периода от 10.11.2008 г. до 10.05.2009 г., претърпени в резултат от прекратяване на трудовото му правоотношение със заповед № УЧР-.... от 10.11.2008 г., издадена от директора на ТД на НАП П. и от постановяване на решение № 802 от 09.06.2010 г. на Пловдивския окръжен съд, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Навеждат се доводи, че неправилно съдът е приел, че отговорността на държавите членки за вреди се реализира при наличието на предпоставките...