№ 60695

гр. София, 14.10.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Ч. ЧЛЕНОВЕ: 1. А. Ц. 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 1449/2021 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Н. Д., чрез адв. В. срещу решение № 260003/11.01.2020 г. по гр. д. № 796/2020 г. на Окръжен съд – Добрич.

О. О. дирекция на МВР - Добрич не е подал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК и не ангажира становище по жалбата.

Контролиращата страна – Окръжна прокуратура – Добрич не е изразила становище по жалбата.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима, но не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:

Предмет на жалба е горното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 105/13.08.2020 г. по гр. д. № 104/2019 г. на Районен съд - Каварна, с което е отхвърлен предявеният от касатора против ОД на МВР - Добрич иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 234, ал. 1 НК, по което с постановление от 13.09.2017 г. на Районна прокуратура – Каварна по преписка № 590/2017 г. по описа на същата е отказано образуване на досъдебно производство, поради малозначителност и ниска обществена опасност на деянието.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е приел, че не е осъществен фактическият състав на основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, доколкото липсва основна негова предпоставка – незаконно обвинение в престъпление, на каквото се позовава ищецът. Изтъкнато е, че срещу него не е било образувано наказателно производство и наказателно преследване не е било предприето. В обжалваното решение е направен извод за отсъствие на данни за извършени същински процесуално – следствени действия (по смисъла чл.136, ал. 1 и сл. НПК) срещу ищеца от полицейски служители в качеството им на разследващи органи. Доколкото такива действия не са осъществявани инстанцията по същество е намерила, че в случая не е било образувано досъдебно производство по смисъла на чл. 212, ал. 2 НПК - със съставяне на протокол за първото действие по разследването, когато се извършва оглед, освидетелстване, претърсване, изземване, разпит на свидетели, тъй като в случая нито едно от горните следствени действия не е осъществено. Съдът е приел също, че срещу ищеца не е било образувано досъдебно производство и по реда на чл. 212, ал. 1 НПК с нарочно постановление на прокурор – напротив, последният е постановил изричен отказ да образува производство срещу ищеца за деянието, тъй като не е престъпно поради своята малозначителност. Проследявайки фактологията на случая е установено, че ищецът не е привличан като обвиняем, не му е предявявано постановление за привличане като такъв, не е разпитван като обвиняем, не са му предявявани материали по разследване, които са същностни дейности в досъдебното производство.

Въпросите, с разглеждането на които се обосновава искане за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК са следните:

1. „Нарушен ли е чл. 15, ал. 1 и ал. 2 ГПК и чл. 118, ал. 1 ГПК, след като въззивният съд решава, че делото е подсъдно по силата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на административен съд и защо е излязъл с решение след като не му е подсъдно?“;

2. „Има ли противоречие на въззивното решение с постановеното Определение № 7 от 19.02.2020 г. на петчленен състав на ВКС и ВАС, постановено по делото за определяне на подсъдността?“;

3. „Няма ли задължение ищеца да даде само фактите, а съдът да ги квалифицира без да е обвързан от правната квалификация на претенцията в исковата молба?“ – въпросът е уточнен и конкретизиран от касационния съд с оглед постановките по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г, на ОСГТК на ВКС;

4. „Произнасянето по други факти, освен по релевантните за спора по делото води ли до неправилно приложение на материалния закон?“;

5. „Постановено ли е въззивното решение в отклонение от практиката на Европейския съд по правата на човека. ма ли нарушение на закона по допускане на свидетел – полицейски служител Д. при ОДМВР - Добрич?“;

6. „Извършено ли е нарушение на закона при допускането на свидетеля – полицейски служител Д. при ОДМВР – Добрич?“;

7. „Може ли на основание чл. 61 ЗМВР да се извършва изземване без експертиза, без поемни лица и без разрешение на съдия?“;

8. „Може ли съдът да се позове на докладни записки до началника на РУП - Шабла и да отрече извършването на действията по изземване, след като те нарушават чл. 105 НПК, чл. 212 НПК, чл. 15 и чл. 61 ЗМВР?“.

Твърди се и че решението на въззивния съд е очевидно неправилно – основание за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Спорът между съдилищата – общ и административен относно компетентния съд, който следва да разгледа делото, е разрешен по обвързващ начин от петчленен състав на ВКС и ВАС с определение № 7 от 19.02.2020 г. по дело № 3/2020 г. и е прието, че искът за процесното обезщетение следва да се разгледа от общия съд, в случая РС – Каварна. Неговото произнасяне като първа съдебна инстанция е в пълно съответствие (а не в противоречие) с прието в цитираното определение, а пък обжалваното въззивно решение е постановено по реда на надлежно упражнен инстанционен контрол именно върху акта на определения като компетентен по спора районен съд.

Относно повдигнатите въпроси.

Те нямат характеристиката на правен въпрос по смисъла на разясненията, дадени с т. 1 от ТР № /19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Питанията са изводими не от решаващите мотиви на въззивния съд по конкретното дело и там дадените правни разрешения, а от становището на страната по правилността на обжалваното решение и част от тях са фактически – т. е. отговора по тях предполага обсъждане на доказателства. По своето естество поставените въпроси съставляват касационни оплаквания (чл. 281, т. 3 ГПК) за неправилност на обжалвания въззивен акт, които обаче са релевантни във фазата по разглеждане на касационната жалба (по чл. 290 ГПК), но не и в предхождащата я фаза от касационното производство по извършване на селекция на жалбата (по чл. 288 ГПК). В това производство касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение. Ето защо, непоставянето на правен въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – така мотивите към постановките по т. 1 от цитирания по-горе тълкувателен акт.

Не е налице и соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като във връзка с него не е формулиран въпрос от значение за изхода по конкретното дело и без да посочат конкретни актове на Конституционния съд на РБ или на Съда на ЕС, в отклонение от които да е постановено въззивното решение. Следва да се изтъкне, че в разглежданата хипотеза решенията на ЕСПЧ и противоречието с тях не са предпоставка за допускане на касационен контрол.

Страната се позовава бланкетно и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с твърдение, че обжалваното решение е очевидно неправилно – поради нарушение на чл. 7 от Конституцията на РБ. В случая такъв порок не е налице, тъй като решението не е постановено нито в явно нарушение на приложимия закон, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260003/11.01.2020 г. по гр. д. № 796/2020 г. на Окръжен съд - Добрич.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: