№ 2201

гр. София, 09.05.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело № 3775 по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С въззивно решение № 637/15.05.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2413/2022 г. на Софийски апелативен съд, като краен резултат ЗК „Л. И.“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 432, ал.1 КЗ на Д. Ц. Г. сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, които е претърпяла от смъртта на баща Ц. Н. Т., настъпила в резултат на ПТП от 05.04.2021 г. в [населено място], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.11.2021 г. до окончателното плащане. Искът на Д. Ц. Г. е отхвърлен за разликата над 50 000 лв. до пълната претендирана сума от 120 000 лв.

Подадена е касационна жалба от Д. Ц. Г. срещу отхвърлителната част на въззивното решение – за сумата над 50 000 лева до претендирания размер 120 000 лв. Касаторката счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението към касационната жалба поставя следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК: 1. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, допустимо ли е съдът да основе решението си на възражения, направени от ответника след срока за отговор на исковата молба и на невъведени от ответника в процеса възражения с отговора на исковата молба? Твърди се противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 230 по т. д. № 1090/2011 г, на...