Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети май в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. К. ЧЛЕНОВЕ:З. Т. С. К. при секретар С. И. и с участието на прокурора Чавдар Симеоновизслуша докладваното от председателяГ. К. по адм. дело № 884/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. М. от гр. София срещу решение № 5884 от 27.10.2020 г., постановено по адм. д. № 8192 от 2019 г. по описа на Административния съд София-град. В жалбата се навеждат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се обезсилването му, евентуално отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответниците – главният архитект на район „Средец“ – Столична община, А. М. и Д. Б. не изразяват становище по касационната жалба.

Т. Б., чрез адв. Р. Н., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, в частта, в която се твърди недопустимост на обжалваното решение.

Върховният административен съд - второ отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административният съд София-град, отменя акт на главния архитект на район „Средец“ – Столична община, с който е одобрен инвестиционен проект – заснемане за възстановяване на строителни книжа на магазин № 5 на бул. „Витоша“ № 55.

За да постанови този резултат съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган, в рамките на законовите му правомощия, без допуснати нарушения по отношение на формата на акта, но в административното производство е допуснато съществено нарушение. Не е спазена процедурата, уредена в ЗУТ, тъй като не е уведомена по реда на чл. 149, ал. 1 ЗУТ заинтересована страна, чиито права и законни интереси се засягат с исканото възстановяване.

Независимо от изложеното, Административен съд София – град е приел, че актът е издаден в нарушение на материалния закон. Към момента на заявяването не са налични строителни книжа, които да бъдат възстановени, с което не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 145, ал. 5 ЗУТ. Така постановеното решение е правилно.

По делото е установено, че жалбоподателката Бракьовска се легитимира като собственик на складово помещение, заедно с разположеното на север складово помещение с обща площ 11.56 кв. м., разположено на кота +1,25, находящо се в гр. София, бул. Витоша“ № 55, с вход откъм ул. „П. П. и в качеството на заинтересована страна, чиито права и законни интереси се засягат с исканото възстановяване не е била уведомена по чл. 149, ал. 1 ЗУТ за започналото административно производство. Само на това основание актът подлежи на отмяна като незаконосъобразен.

Законосъобразно и обосновано Административен съд София – град е приел, че е допуснато нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 145, ал. 5 ЗУТ определя предпоставките и условията, при които инвестиционният проект може да бъде възстановен. Актът на главния архитект за одобряване проекта – заснемане представлява индивидуален административен акт по чл. 214, т. 2 ЗУТ. При издаването му на проверка подлежат конкретни факти от обективната действителност – дали за строежа е имало одобрен инвестиционен проект, или такъв изобщо е липсвал, налични ли са части от този проект, запазено ли е или не разрешението за строеж и пр. Предмет на това производство е да се установи съответствието между проекта-заснемане и строежа, евентуалната липса на съществуващ към периода на изграждане инвестиционен проект за целия или част от строежа. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, по несъмнен начин е установено, че строителни книжа, издадени от главния архитект на район „Средец“ – СО , удостоверяващи и разрешаващи строителното обособяване по реда на ЗУТ/ЗТСУ на магазин № 5 като самостоятелен обект в сграда към 2002 г., когато са съставени договора за делба и нотариалният акт от 2002 г. не са открити.

Предвид изложеното, като е приел обжалваният акт от 10.05.2016 г. за незаконосъобразен административен акт, съдът е постановил решение в съответствие с приложимия материален закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5884 от 27.10.2020 г., постановено по адм. д. № 8192 от 2019 г. по описа на Административния съд София-град.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Георги Колев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Захаринка Тодорова

/п/ Стефка Кемалова