Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . при секретар М. Т. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 1626/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроицесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Столичния общински съвет (СОС), чрез гл. юрк. П. като процесуален представител, против решение № 5506 от 04.09.2023 г., постановено по адм. дело № 5216/2022 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът оспорва извода на съда относно приетото нарушение на чл. 15, чл. 16 и чл. 17 ЗУТ, като твърди, че не е съобразена приложимата разпоредба на чл. 22 ЗУТ, не е извършен анализ на възможното застрояване в имота и не е преценено, че озеленените площи са част от благоустройването на комплекса и са в обществен интерес. Прави искане за отмяна обжалваното решение и отхвърляне на оспорването.

Ответниците - М. Б., Б. Б., В. Б., К. М., Г. М., И. Б. и С. Б., чрез пълномощника си адв. Б., в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал.1 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Обжалваното решение е постановено в производство по реда на чл. 226 АПК, след като с решение № 5455/07.06.2022 г. по адм. дело № 1695/2022 г. на Върховния административен съд са дадени задължителни на основание чл. 224 АПК указания за изясняване на фактите относно спазване с оспорения план на правилата и нормите по чл. 22, ал. 4 – 7 ЗУТ.

При новото разглеждане на делото е отменено решение № 550 по протокол № 80/25.07.2019 г. на СОС, с което е одобрено изменение на ПУП - ПРЗ за преструктуриране на жк „Дружба 1-III част“, район „Искър“, при граници: [улица], [улица], [улица][улица]и м. [жк], в граници: ул. Копенхаген“, [улица], [улица]и план – схеми на техническата инфраструктура, в частта относно ПИ с идентификатор 68134.1505.1628, попадащ в УПИ IV – „за озеленяване с режим Тго“, кв. 42г.

За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореното решение на СОС е издадено от компетентен орган, в предписаната писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, но в несъответствие с материалния закон и неговата цел. Излага съображения, че предходният план е приет 1986 г. и не съответства на ОУП на Столична община от 2009 г. Сочи, че решението на СОС в оспорената му част е в противоречие с разпоредбата на чл. 22, ал. 6 и ал. 7 ЗУТ досежно възможността за застрояване на имота и минималните изискуеми размери на озеленени площи за комплекса. Като се позовава на неоспореното от страните заключение на комплексната съдебно-техническа експертиза, приема, че тъй като поземленият имот, собственост на оспорващите в първоинстанционното производство, не попада в междублоково пространство и не представлява площ между сгради в един квартал, то не е налице условието за отреждането му за озеленяване с режим на Тго. Поради това достига до извод, че за ПИ с идентификатор 68134.1505.1628 може да се предвиди застрояване съобразно правилата на чл. 22, ал. 6 ЗУТ, без да се надвишават определените и заложени в ОУП параметри за устройствената зона Жк - жилищна с преобладаващо комплексно застрояване, в която попада, вкл. при спазване на показателите за кв. 42г и без да се нарушава изискването зелените площи за комплекса да са най-малко 15%. Посочва, че в административния акт липсват мотиви относно наличие и/или липса на имоти, общинска собственост, които могат да изпълнят обществената функция, вкл. за озеленени площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение съгласно чл. 61, ал. 2 ЗУТ. По тези съображения и с оглед разпоредбите на чл. 17, ал. 3 от Конституцията на РБ и чл. 108, ал. 5 ЗУТ отменя решение № 550 по протокол № 80/25.07.2019 г. на СОС в оспорената му част. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Постановено е въз основа на установената по делото фактическа обстановка. Изведените правни изводи са законосъобразни и обосновани, които се споделят от настоящия касационен състав.

Законосъобразно съдът приема, че решението на СОС е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на регламентираната в ЗУТ процедура. Правилно е прието, че актът в тази му част противоречи на материалния закон.

От събраните по делото доказателства в изпълнение на дадените от касационната инстанция указания, се установява, че с оспореното решение е одобрен ПУП – ПРЗ на основание чл. 22, ал. 4-7 ЗУТ. Оспорващите в първоинстанционното производство се легитимират като собственици на поземлен имот, нанесен след реституирането му в одобрената КККР, одобрена през 2012 г., с идентификатор 68134.1505.1628, който попада наред с други имоти в УПИ IV - за озеленяване в режим на Тго, кв. 42г. Одобреният проект на ПУП представлява такъв за преструктуриране на жилищен комплекс по смисъла на 5, т. 24 ДР ЗУТ. Имотът на оспорващите в първоинстанционното производство е част от цялостната концепция за устройствено планиране на района. По ОУП от 2009 г. той попада в зона „Жк“, която съгласно т. 2 от приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО е жилищна устройствена зона с преобладаващо комплексно застрояване с показатели, както следва: плътност 40%, Кинт 3, минимална озеленена площ 40%, височина на застрояването 26 м. за жилищни сгради и 32 м. за обществени сгради. Процесният имот не попада в междублоково пространство, върху него не са изпълнявани благоустройствени мероприятия и с оспорения акт не се предвижда ново застрояване. По одобрения със заповед №РД–09-90/09.03.1983 г. ЧЗРП, така и по този от 1986 г. за изменение на регулацията, процесният имот е в обхвата на парцел III – „за училище“. По действащия план за тази територия е предвидено изграждане на обекти с обществено-обслужващи функции, като общественото мероприятие не е реализирано, т. е. планът не е приложен. Процесният имот не попада между или в близост до сгради на жилищния комплекс (междублокови пространства) и доколкото върху него не са изпълнено предвиденото мероприятие, то той не отговаря на предвижданията на ОУП. По делото е установено, че същият може да се предвиди за застрояване, при което процентът на зелената система ще намалее от определения за цялата територия от 23.68 % на жк „Дружба 2 – І част“, но ще остане в рамките на нормативно определения минимум от 15%. При тези данни е правилен изводът на съда, че при отреждането на имота за застрояване няма да се стигне до намаляване на предвидената за озеленяване площ под законоустановения минимум, поради което не е нарушен чл. 21, ал. 4 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, недопускащ озеленените площи да заемат по-малко от 15 на сто от общата територия на жилищния комплекс. Предвид изложеното е неоснователно възражението на касатора, че ще се наруши баланса на цялата територия.

Решението на СОС по отношение на този имот е постановено и в нарушение на чл. 22, ал. 7 ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба при преструктуриране на квартали с комплексно застрояване се определят прилежащи площи към съществуващите сгради по правилата и нормативите, определени в наредбата по чл. 13, ал. 1, които се урегулират като поземлени имоти. Останалата незастроена част от кварталите, в т. ч. поземлените имоти, за които не може да се предвиди застрояване по правилата на ал. 6, се урегулира като озеленена площ за широко обществено ползване и се вписва в публичния регистър по чл. 63, ал. 1. Анализът на нормата сочи, че условие за урегулиране на поземлените имоти с друго предназначение е за тях да не може да се предвиди застрояване съгласно устройствените показатели на съответната устройствена зона - плътност, интензивност на застрояване и минимални изисквания за озеленяване. В случая в оспорения административен акт от органа не е изследвано и не е установено, че не може да се предвиди застрояване съгласно устройствените показатели на зоната, без да се допуска уплътняване на застрояването, за да се обоснове предвиждането на имота за обществено мероприятие - озеленяване. Правилен е изводът на съда, че по отношение отреждането на този имо не са изпълнени законовите предпоставки за това. Предвиждането за него не отговаря на предназначението на зоната по ОУП и на градоустройствените й параметри съобразно приложение към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО. Безспорно е установена възможността да се предвиди застрояване в имота съобразно зоната, в която попада и да се запази площта на озеленяване в рамките на нормативните изисквания. Обстоятелството, че същият не е бил самостоятелно урегулиран по предходния план, а е включен с други имоти с отреждане за училище, не може да обуслови извод в обратен смисъл. Разпоредбата на чл. 22, ал. 7 ЗУТ дава възможност за урегулиране именно на такива имоти с преструктуриране на жилищните комплекси при съобразяване на променените обществено -икономически условия в страната – чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 ЗУТ. След нанасяне на тези имоти в жилищните комплекси в резултат на възстановяването им с реституционните закони (в случая – по реда на ЗСПЗЗ) законодателят предвижда възможност те да бъдат урегулирани, ако отговарят на останалите законови изисквания. Като издаден в нарушение на чл. 22, ал. 2 и ал. 7 във вр. с ал. 6 ЗУТ и чл. 104 ЗУТ, оспореният административен акт в тази му част законосъобразно е отменен.

Правомощието на административния орган да приеме решение за отреждането на имота за озеленяване подлежи на съдебен контрол с оглед спазването на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, както и на основание чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Настоящият състав споделя заключението на първоинстанционния съд, че в случая предвиждането с оспорения план по отношение на ПИ с идентификатор 68134.1505.1628 и включването му в УПИ IV – „за озеленяване с режим Тго“ не е най-икономичният вариант, тъй като с него се засягат в по-голяма степен от необходимото права и законни интереси на собствениците.

Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора е основателно заявеното от ответника К. М. искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Видно от договора за правна защита и съдействие от 27.11.2023 г. те са направени единствено от тази страна, поради което Столична община следва да бъде осъдена да й заплати сума в размер на 1000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5506 от 04.09.2023 г., постановено по адм. дело № 5216/2022 г. по описа на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на К. М., [ЕГН] направените по делото разноски в размер на 1 000 (хиляда) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ МАРТИН АВРАМОВ