Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. . при секретар А. С. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията Р. Р. по административно дело № 1729/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез юрк. М. - Кръстева, срещу Решение №7888 от 18.12.2023 г., постановено по адм. дело №9747/2022г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена Заповед №РА50-840/27.09.2022г. на главния архитект на СО. Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение, отхвърляне на оспорването срещу процесната заповед, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, касаторът, чрез юриск. Маринова – Кръстева, поддържа касационната жалба.

Ответникът – Столична община, не взима становище по касационната жалба.

Ответниците – Г. У., В. У. и „ЛЕ ТЕ“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. П., в писмен отговор и в съдебно заседание, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и претендират присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по жалби, подадени от „ЛЕ ТЕ“ ООД, Г. У. и В. У., всички срещу Заповед № РА50-840/27.09.22г на гл. архитект на СО, с която на основание чл. 135, ал.5 във вр. чл. 134 ал.1, т.2 вр. ал.2 ЗУТ вр. чл. 10, ал.4 ЗУЗСО, чл. 103, ал. 4, чл. 104, ал. 1 и чл. 108, ал. 5 ЗУТ, както и устройствената категория по т. 2 от Приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО, е наредено да се изработи служебно проект за подробен устройствен план /ПУП/ - изменение на план за регулация /ИПР/ в териториален обхват: УПИ III -197,230,231,232,186 „за жилищно строителство“ и УПИ IV „за озеленяване с режим ТГО и съществуваща техническа инфраструктура“ в кв.12 на ж. к. „Люлин 5 м. р.“ ПИ № 68134.4361.480 и част от ПИ № 68134.4361.232 по КККР.

За да отмени оспорената заповед административният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган, но при неправилно приложение на материалния закон и неговата цел. Приема, че по отношение на хипотезата на чл. 134, ал. 1, т. 2 ЗУТ, сочена като правно основание, не са изложени каквито и да било фактически основания за наличие на материалноправните основания, а именно, че са възникнали нови държавни или общински нужди. Излага съображения и за нарушаване целта на закона.

Обжалваното решение е валидно и допустимо и правилно.

Законосъобразен е изводът, че административният акт е издаден от компетентен орган - главния архитект на Столична община във връзка с предоставените му със Заповед № СОА21-РД09-455/22.03.2021 г., съгласно 1, ал. 3 ДР ЗУТ функции от кмета на Столична община, да издава заповеди по чл. 135, ал. 5 ЗУТ. Правилно е и заключението, че заповедта е издадена в установената писмена форма, като съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 ЗУТ.

Не се споделят доводите на касатора, че всички производства са свързани и касаят едни и същи страни по отношение на един и същи имот. Според, доводите в жалбата тези производства са били последователни и всяко от тях е предпоставка за обоснования краен акт на административния орган. Видно от доказателствата по делото е, че процесното административно производство се е развивало паралелно със започнати и незавършени административни производства с вх. № ГР00-2541/22.11.2019 г., вх. № САГ20-ГР00-2636/16.12.2020 г. и вх. № САГ21-ГР00-1274/10.06.2021 г., образувани по искане на един от собствениците за издаване на виза за проучване и проектиране. Действително административните производства по издаване на виза за проектиране и процесното административно производство, са започнати служебно от административния орган, но административният орган изобщо не е се произнесъл и по трите посочени по-горе искания на Г. У. за издаване на Виза за проучване и проектиране - т. е. налице са три „висящи" административни производства по искането за издаване на виза за проучване и проектиране, които са започнати, но не са завършени с влязъл в сила административен акт. Едно от започнатите административни производства по искането за издаване на виза с вх. № САГ21-ГР00- 1274/10.06.2021 г. е прекратено, с влязло в сила съдебно определение по жалба на собственика срещу мълчалив отказ на главния архитект, но това е станало едва на 13.04.2023 г., т. е. около една година след като е започнало процесното административно производство на 28.01.2022 г. по служебен почин на Главния архитект на СО. Следователно, изводът на първоинстанционния съд, че административните производства са се развивали паралелно, но и независимо едни от други, е правилен и обоснован.

Правилни са и изводите на първоинстанционният съд, досежно обстоятелството, че процесното административно производство е стартирало служебно, проведено е и е приключило с издаването на обжалваната заповед, без изобщо ответниците, които са собственици на УПИ - предмет на заповедта, да узнаят за това. Действително, в хода на посочените по-горе процедури по исканията за издаване на виза за проучване и проектиране са събирани различни становища и други документи, които, както се твърди в жалбата, са мотивирали административния орган да се произнесе с процесния административен акт, но тези становища са дадени в други, по-ранни административни производства, т. е, те са неотносими към процесното производство. А и независимо какви факти и обстоятелства са мотивирали органа да издаде процесния акт, то на основание чл. 34 - 36 АПК ответниците са имали право да участват в административното производство, касаещо изменение на ПУП за собствения им имот, както и да се запознаят с всички документи, приложени по административната преписка, а по делото липсват такива доказателства.

Доводите на касатора, че ответниците са реализирали правото си на обжалване на заповедта, по което е образувано и настоящото съдебно производство и по никакъв начин не са били лишени от възможността да организират защитата си, са несъстоятелни. Съдът многократно е давал указания на административния орган да представи доказателства за спазване на разпоредбите на чл. 26 и чл. 34-36 АПК, но такива не са били представени, поради което безспорно е установено, че актът е издаден при съществено нарушение на административно-производствените правила.

Правилен и обоснован е и изводът на съда, че обжалваната заповед е издадена при липса на посочените в нея материално-правни основания по чл. 134, ал.1, т.2 ЗУТ и чл.10, ал.4 ЗУЗСО, което я прави материално незаконосъобразна. Не се споделят доводите на касатора, че първоинстанционният съд не е обсъдил факти и обстоятелства, които са от съществено значение за правилното решаване на спора, а именно, че предвид наличието на дървесна растителност в имота, възникнала в резултат от целенасочени благоустройствени мероприятия, реализирани при създаването и обособяването на комплекса, е налице основанието по чл. 10, ал. 4 ЗУЗСО. По делото е била допусната и изготвена СТЕ, видно от заключението на която е, че при огледа на незастроения УПИ III на 26.03.23 г., в него са налични 5 бр. дървета и 3-4 храста, теренът е пред жилищен блок, не е ограден и се ползва за паркиране от живущите наоколо, като е затревен. УПИ III не е отреден за озеленяване по действащ план и не попада в устройствена зона за озеленяване, като наличната в имота растителност не представлява ценност на градинското и парковото изкуство, засаждана е хаотично, в имота няма специфична и уникална растителност, като при огледа вещото лице е установило наличие на наскоро засадени самоволно 4-5 бр. нови дървена с височина 1.20 м. За двете алеи, преминаващи през УПИ III липсва проектна документация, т. е. за тях няма одобрявани строителни книжа и са изградени самоволно през частния УПИ III. Действащият за кв. 12 и за съседен УПИ IV- ПР312 г., е план за преструктуриране на жилищен комплекс „Люлин 5“, по който план за цялата територия на жилищният комплекс са осигурени изискуемите се 15% обществени озеленени площи, а за кв.12 дори са осигурени 20-25% зелени площи. Вещото лице е установило, че залесяването на УПИ III е самоволно и хаотично, като няма одобрен специализиран план по чл.61 ал.1 ЗУТ, вр. действащ ПР312 г., като самоволното залесяване на имота продължава да се прави от някого и след издаване на обжалваната заповед /без нужните книжа/, т. е. без да е планирано залесяване по смисъла на ЗУТ.

На следващо място, на нарочно запитване на съда до ответника и до заинтересованата страна - Столична община, относно реализирано и реализиращо се залесяване в УПИ III, отговорът е, че няма планирано или извършено мероприятие по залесяване на имота.

Установяванията в хода на съдебното производство сочат, че административният акт е издаден в нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 АПК, тъй като предвижданията за имотите засягат правата и интересите на собствениците в степен по-голяма от необходимото за постигане целта на закона.

По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати на всеки от ответниците своевременно поисканите и доказано направени пред касационната инстанция разноски за заплащане адвокатски хонорар, които са в размер на по 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева без ДДС или по 1500 /хиляда и петстотин/ лева с ДДС.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7888 от 18.12.2023 г., постановено по адм. дело № 9747/2022г. по описа на Административен съд София – град.

ОСЪЖДА Столична община, да заплати на Г. У., [ЕГН], от гр.София, сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева с включено ДДС, представляваща направените пред касационната инстанция разноски.

ОСЪЖДА Столична община, да заплати на В. У., [ЕГН], от гр.София, сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева с включено ДДС, представляваща направените пред касационната инстанция разноски.

ОСЪЖДА Столична община, да заплати на „ЛЕ ТЕ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр.София, сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева с включено ДДС, представляваща направените пред касационната инстанция разноски.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ РАДОСТИН РАДКОВ