Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на пети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. М. Членове: Х. К. А. М. при секретар С. Т. и с участието на прокурора К. Ф. изслуша докладваното от съдията Х. К. по административно дело № 1831/2024 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Г. М. чрез процесуален представител против Решение № 114/20.12.2023г., постановено по адм. дело № 115/2022г. на Административен съд Силистра, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/9204#6 от 17.06.2022г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с който е установено публично държавно вземане в размер на 75 319.58лв.

Твърди се неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

Касаторът сочи, че неправилно съдът е преценил липсата на форсмажорни обстоятелства по смисъла на чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11, изключващи възстановяване на получената сума. Твърди се, че в конкретния случай земеделския производител поради настъпила законодателна промяна в нормата на чл. 37в, ал. 2, изр. 6 от ЗСПЗЗ от 2016г. се оказва в невъзможност да продължава да изпълнява агроекологичния ангажимент, което обстоятелство обаче е извън волята на земеделския производител и последиците от тази промяна няма как да бъдат преодолени от него.

Сочи се и нарушение на административно процесуалните правила при издаване на акта и по точно нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК поради липса на фактически и правни основания залегнали в акта, както и нарушение на чл. 35 от АПК поради неизясняване на фактите и обстоятелствата по спора.

По подробно изложени в жалбата съображения моли за отмяна на решението и отмяна на процесния АУПДВ. Претендира се присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

Ответната страна Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли оставяне на решението в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт и при наличието на правен интерес за касатора, намира същата за допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е АУПДВ № № 01-6500/9204#6 от 17.06.2022г., на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, издаден на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4 буква б вр. чл. чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11/06.09.2009г., чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК във вр. с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, с който на Г. Й. М. е установено публично държавно вземане в размер на 75 319.58лв.

От фактическа страна съдът е приел, че жалбоподателят е земеделски стопанин по смисъла на 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП, регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ [номер] в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/. Същият е поел агроекологичен ангажимент по мярка 214 Агроекологични плащания /АЕП/ от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 година с направление Биологично растениевъдство през кампания 2013 година.

Срокът на агроекологичния ангажимент е минимум 5 години, като кампания 2016 година е четвърта за оспорващото дружество. През 2013 г., 2014 г. и 2015 г. търговеца е подавал заявления за плащане и е получавал АЕП в пълен размер - общо 188 298.96лв.

С писмо от 13.05.2022г., жалбоподателят е уведомен от ДФ Земеделие на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че се открива производство по издаване на административен акт за установяване на публично държавно вземане, поради наличието на влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013 г. с изх. № 01-6500/9204 от 01.02.2022г.

С писмото е било разяснено на лицето Г. М., че общата сума по направление възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност, представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е в размер на 188 298.96лв. При това, в съответствие чл. 18, ал. 4, б. б от Наредба № 11/6.04.2009г., следва да възстанови 40% от посочената по-горе сума, което се равнява на 75 319.58лв. На жалбоподателя е бил предоставен 7-дневен срок за възстановяване доброволно недължимо платената сума, без лихви. На същият е бил предоставен и 7-дневен срок за възражения и допълнителни доказателства.

След като е счел, че уведомителното писмо, с което е прекратен ангажимент, е влязло в сила, поради необжалването му, административният орган е открил производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане и след непостъпване на възражения от страна на земеделския производител е издаден и оспорения акт.

С обжалваното решение Административен съд Силистра е отхвърлил жалбата на Г. М. против процесния АУПДВ. За да постанови този резултат съдът е изложил, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, които да обосновават неговата отмяна. Приел е, че административният акт е издаден при спазване на изискванията за уведомяване на адресата за започване на административното производство и предоставяне на възможност за участие.

Първостепенният съд е приел, че фактическите предпоставки, определящи възникването на задължение за възстановяване в полза на ДФЗ-РА на паричната сума, получена от съответния земеделски стопанин като финансово подпомагане по мярка 214 и формираща публично по характера си държавно вземане, спрямо жалбоподателят са били налице земеделския стопанин е получавал финансова помощ по процесната мярка и е наличен влязъл в сила административен акт за прекратяване на агроекологичния режим.

По отношение наведените доводи за наличие на предпоставките на чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11/06.04.2009г. съдът е посочил, че от събраните по делото доказателства не се стига до извод за наличие на форсмажорни обстоятелства, изключващи възстановяване на получената финансова помощ. Според съда част от договорите за аренда са били с изтекъл срок /13 на брой/, а за останалите е подадено заявление от жалбоподателят за предсрочно прекратяване на договорите /4 на брой/, то прекратяването на тези ангажименти не е станало въпреки волята на жалбоподателя и няма връзка с настъпилите законодателни промени.

При тези мотиви АС Силистра е приел процесния АУПДВ за законосъобразен и е отхвърлил жалбата на Г. М..

Решението е правилно.

По силата на чл. 18, ал. 3, т. 1 от Н. Д. фонд Земеделие прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато преустановят прилагането на агроекологичните дейности по съответното направление преди изтичане на срока по чл. 7, ал. 1 т. е. преди изтичане на поетия петгодишен ангажимент, като нормата е обвързана с тази на чл. 67, ал. 1 от същата Наредба задължаваща земеделски стопани, които не подадат Заявление за плащане по време на агроекологичният си ангажимент, да възстановят получената финансова помощ.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата гласи, че подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичния ангажимент, както следва: а) до края на третата година - 100 %; б) до края на четвъртата година - 40 %; в) до края на петата година - 20 %.

Предвид горното фактическите предпоставки, кумулативното наличие на които определя възникването на задължение за възстановяване в полза на ДФЗ-РА на паричната сума, получена от жалбоподателят са: 1. лицето да е получило финансова помощ по агроекологичния ангажимент и 2. прекратяване на агроекологичния ангажимент вследствие на влязъл в сила административен акт.

Не е спорно по делото, че земеделския производител е получил финансово подпомагане по мярка 214 АЕП за 2013г., 2014г. и 2015г., в общ размер на 188 298.96лв.

Налице е и втората предпоставка - агроекологичния ангажимент е бил прекратен с влязъл в сила административен акт, който не е бил оспорен.

Касационният състав на ВАС приема за правилно определения размер на дължимото възстановяване на полученото финансово подпомагане.

Основния довод, както в жалбата до първоинстанционния съд, така и в касационната жалба е свързан с наличието на предпоставките на чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11, които в конкретния случай неправилно са били анализирани и тълкувани от АС Силистра.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 6 от Наредбата гласи, че в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства агроекологичния ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. В нормата на 1, т. 4 от ДР на Наредба № 11/2009г., са посочени тези обстоятелства, а именно: а) смърт на подпомаганото лице; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на подпомаганото лице; в) отчуждаване на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът; г) сериозно природно бедствие, което силно засяга земята на стопанството; д) разрушаване на оборите в стопанството в резултат на инцидент; е) епизоотична болест, засягаща всички или част от животните в стопанството.

В конкретния случай земеделският стопанин сочи невъзможност за ползване на земите, за които е кандидатствал за подпомагане, поради настъпила промяна в условията по чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ поради липса на животински единици, като това не е могло да бъде предвидено от него в деня на поемане на ангажимента.

Няма спор по делото, е настъпила законодателна промяна с 15 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ - ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4. т. е. жалбоподателя е следвало да има регистриран животновъден обект за да ползва процесните имоти.

Спорния въпрос е дали законодателната промяна представлява форсмажорно обстоятелство респек. като извънредно такова по смисъла на 1, т. 4 от ДР на Наредба № 11/6.04.2009г. респек. на чл. 47, 4 от Регламент № 1305/2013 възстановяване на получената помощ не се изисква в случаите на форсмажорни и извънредни обстоятелства.

В т. 59 на Решение на СЕС от 16 февруари 2023 г., постановено по дело № С-343/21 е прието, че невъзможността на бенефициера да продължи да спазва дадено агроекологично задължение заради липса на сключени споразумения за ползване на съответни земи с други собственици или ползватели по принцип представлява непреодолима сила, но само при условие, че тази невъзможност се дължи на извънредни и непредвидими външни за бенефициера обстоятелства, чиито последици не е можело да бъдат избегнати въпреки положената от последния грижа.

От своя страна в т. 48 от решението на СЕС от 18 януари 2024 г. по дело С-656/22 г., от съображение 37 и член 47, параграф 1 от Регламент № 1974/2006 следва, че списъкът, посочен в последната разпоредба, не е изчерпателен и че поради това понятието непреодолима сила или понятието извънредни обстоятелства по смисъла на посочената разпоредба може да обхваща хипотези, които не са включени в този списък. Така според конкретните обстоятелства поведението на публичните органи също може да представлява непреодолима сила или извънредно обстоятелство. Съгласно т. 47 непреодолима сила е всяко събитие, което се дължи на необичайни и непредвидими, външни за икономическия оператор обстоятелства, чиито последици не е можело да бъдат избегнати въпреки цялата положена от последния грижа.

С оглед данните по делото, следва да се прецени за всеки един конкретен случай дали срокът, предвиден за съобразяване с новите изисквания, въведени с изменението на член 37и от ЗСПЗЗ, е бил достатъчно дълъг, а също така дали, за да изпълни тези нови изисквания, земеделския стопанин е имало реална възможност да придобие животновъден обект и да регистрира в компетентните органи изисквания брой животни, а така също и дали за да спази ангажимента си жалбоподателят е имал възможност да използва земи, различни от предоставените му от разглежданите в главното производство общини, и дали му е било възможно да се снабди със земи, отговарящи на условията по мярка от частни физически и юридически лица - арг. т. 51 от посоченото по-горе решение на СЕС.

С оглед на събраните доказателства, доводите на страните и посочените по-горе решения на СЕС № С-343/21 и № С-656/22 следва да се приеме, че в конкретния случай не сме изправени пред наличие на форсмажорни обстоятелства и/или възникнали непреодолими обстоятелства.

В настоящия случай, както правилно е посочил и АС Силистра 13 от сключените договори на земеделският производител са били изтекли, като Г. М. е имал възможност да предвиди, че след изтичането на договорите наемодателят на земите, ще продължава да има воля независимо по каква причина, да сключи нови споразумения, за да има възможността бенефициера да изпълни поетия от него 5 годишен агроекологичен ангажимент. Отказът на наемодателят да продължи сключването на споразумение не е обстоятелство, което не би могло да бъде предвидено към момента на поемане на ангажимента, тъй като земеделския производител е бил наясно, че сключените договори са с посочен срок на действие по-ограничени от тези на действие на поетия ангажимент и е имал възможността да предвиди обстоятелството, че след изтичане сроковете на сключените договори, те може и да не бъдат подновени.

От друга страна, що се касае до 4 договора които са били прекратени по взаимно съгласие между бенефициера и община Силистра, следва да се посочи, че липсват представени доказателства, че последният е предприел всички мерки, които е следвало да вземе, за да преведе договорите в съответствия с изискванията на чл. 37и от ЗСПЗЗ, като определеният в закона срок е бил напълно достатъчен за предприемане и реализиране на действия от страна на земеделския производител за привеждане в съответствие с изискванията на 15, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение на ЗСПЗЗ. Освен това по делото липсват каквито и да е доказателства, че е реализирана възможност да се придобие животновъден обект и да се регистрира в компетентните органи изисквания брой животни.

Неоснователен е и довода за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на акта последния е в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му посочено е, че е налице влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент от 01.02.2022г., както и че по подадени от лицето заявления са извършени финансови подпомагания за 2013г., 2014г. и 2015г. и, че за 2016г. не е подадено заявление, като тези факти са подведени под съответните правилни правни норми. Не е нарушена нормата на чл. 35 от АПК, като органа е издал своя акт след изясняване на фактите и обстоятелствата по спора, така както са установени. Липсата на наведени конкретни възражения от страна на жалбоподателят е довело и до издаване на акта, без органа да е изложил в него доводи по отношение наличието или липсата на предпоставките на чл. 18, ал. 6 от Наредбата.

Като е отхвърлил жалбата срещу процесния АУПДВ съдът е постановил правилно решение, което като нестрадащо от релевираните в касационната жаба пороци, следва да бъде оставено в сила.

Основателно е искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на ответника по касация. Същото следва да бъде определено в размер на 100 лева съгласно чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 114/20.12.2023г., постановено по адм. дело № 115/2022г. на Административен съд Силистра.

ОСЪЖДА Г. Й. М., с адрес [населено място] [жк], [адрес] да заплати на Държавен фонд Земеделие, сума в размер на 100.00лв. /сто/, разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ

/п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ