Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на пети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. З. Членове: БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар С. П. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от съдията Б. Л. по административно дело № 1945/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/
Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалвана и данъчно осигурителна практика" /ОДОП/- София, чрез процесуален представител, срещу Решение № 556/ 23.01.2024г. по адм. дело № 6273/2023г. по описа на Административен съд - София град / АССГ/.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че събраните по делото доказателства не установяват реалното извършване на спорните доставки, с оглед на което правомерно е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит за тях. Намира, че осчетоводените за доставките разходи законосъобразно не са признати за данъчни цели и с тях е увеличен финансовият резултат на дружеството, а от там са определени и допълнителни задължения по ЗКПО. Изтъква, че съвкупният анализ на наличните данни сочи, че спорните доставки са осъществени от самото задължено лице, което има ресурс за тяхното осъществяване, поради което отразените в процесните фактури стопански операции са привидни. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА, ведно с присъждане на осъществените разноски.
Ответникът по касационната жалба – "Ри Соф" ООД, гр. София, чрез процесуален представител, оспорва основателността й и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството по адм. д. № 6273/2023 г. на АССГ е законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ №Р -22221721001410-091-001/23.12.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта, потвърден с Решение №485/20.04.2023г. на Директора на Дирекция „ОДОП"- София, с който на "Ри - Соф" ООД са установени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС за д. п.м. 10.2019г. - м.02.2020г. общо в размер на 24 636,75 лв. и след извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат на дружеството са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО над декларирания размер от 8 362,87 лв. за 2019г., ведно с лихви за забава в размер на 9 477,52 лв.
За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите и в предвидената форма след проведено ревизионно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
След съпоставка на твърденията и възраженията на страните, решаващият състав е счел, че спорът между страните се концентрира върху въпроса реално ли са извършени доставките, обективирани във фактурите, издадени от "СМФ Логистик" ЕООД, "Хидрострой - БГ 9595" ЕООД и "Т. У. М. Р" ЕООД, обусляващ и заключението осчетоводените разходи за част от тях явяват ли се документално обосновани.
За доставките по фактурите, издадени от "СМФ Логистик" ЕООД, с предмет - СМР по договор, хюнебеци, арматурна тел и гвоздеи и арматура със заготовка, съдът е обсъдил представения договор между страните от 03.02.2020г. за извършване на СМР на обект "Инженеринг на помещения в сградата на УМБАЛ "Св. И. Р. ЕАД, гр. София, акт обр. 19, доказателства за плащане и хронология на счетоводна сметка 602- 14 и оборотни ведомости, с оглед на което е приел, че в своята съвкупност представените доказателства установяват реалното извършване на спорните доставки. Подчертал е, че признаването на претендираното данъчно предимство не е в корелация с установеността на материалната и персонална обезпеченост на доставчика и нередностите при последния не могат да се противопоставят на ревизирания.
Спрямо обективираните във фактурите, издадени от "Хидрострой - БГ" ЕООД доставки, с предмет СМР на горепосочения обект, решаващият състав е обсъдил представените договор от 09.10.2019г., количествено стойностни сметки, двустранно подписани актове обр. 19, доказателства за плащане и счетоводни вписвания, въз основа на които е приел, че те установяват предаването на резултата от извършеното от доставчика на получателя. Уточнил е, че констатираните от приходните органи пропуски при доставчика и неоткриването му на декларирания адрес не е основание за непризнаване на правото на данъчен кредит при липсата на обективни данни, че доставките са белязани с измама.
Относно доставките по фактурите, издадени от "Т. У. М. Р" ЕООД, с предмет - СМР и различни строителни материали, съдът е обсъдил представения договор между страните от 24.09.2019г. за извършване на СМР в обект "Цех за производство на сандвичи" в гр. София, актове обр. 19 и фискални бонове за плащане, въз основа на които е достигнал до извод, че в своята съвкупност те установяват реалното извършване на услугите чрез влагане на посочените строителни материали, а липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците не е основание да не се признае претендираното данъчно предимство.
Горните заключения са обусловили и заключението на съда, че осчетоводените разходи по фактурите, издадени от "Хидрострой - БГ" ЕООД и "Т. У. М. Р" ЕООД не са документално необосновани, с оглед на което незаконосъобразно на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО същите не са признати за данъчни цели и с тях е увеличен финансовият резултат на дружеството, респ. е определено допълнително задължение за КД по ЗКПО за 2019г. и лихви за забава.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Първостепенният съд точно е отграничил спорното и безспорното между страните, в резултат на което обосновано е определил предметът на спора, а от там и обхватът на фактите и обстоятелствата, подлежащи на доказване. Правомерен е и изводът, че не формалните, а материалноправните предпоставки за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит са оспорени от органите по приходите, без да е отречен резултатът от получените доставки и последващата им реализация за целите на независимата икономическа дейност на ревизирания.
В така очертаната хипотеза на твърдяна относителна симулация контроверсният въпрос е дали спорните доставки са осъществени именно от издателите на спорните фактури, а разрешаването му е обусловено от наличието на обективни данни, че сделките са белязани с измама, за която ревизираният е знаел или е бил длъжен да знае. В тази връзка в т. 46 - 53 от Решението по дело С-342/11 СЕС разяснява, че когато "доставката не е извършена между посочените във фактурите страни, проверката дали самият издател на фактурата е осъществил въпросната сделка е предпоставена от наличието на конкретни улики за наличието на измама, предоставени от данъчния орган". Това разбиране е застъпено и в решението по дело С-18/13, съгласно което "само по себе си, за да се откаже признаване на правото на приспадане, не е достатъчно да липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител, нито разходите за услугата в счетоводната им документация да са неоправдавани или в някои документи да липсват подписи на посочените като доставчици лица."
В унисон с цитираните тълкувателни решения на СЕС, в своята практика ВАС многократно е посочвал, че нередности при доставчиците не могат да се противопоставят на получателя, с оглед на което неоткриването на издателите на фактурите на декларираните от тях адреси, неустановеността на тяхната материална, кадрова и складова обезпеченост, последващата им дерегистрация по ЗДДС в данъчни периоди, които не са в обхвата на ревизията, не биха могли да са основания за непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит.
Съобразявайки горепосочените принципни разяснения, първостепенният съд е изложил кореспондиращи с тях мотиви, обосноваващи правомерния му краен извод, че процесните доставки са реално извършени и не са налице обективни данни, че същите са белязани с измама, за която ревизираният е знаел или е бил длъжен да знае.
Съвкупният анализ на събраните доказателства установяват възникването на облигационни правоотношения между страните, по силата на които издателите на фактурите са поели задължение за извършване на уговорените СМР на конкретно посочени обекти в гр. София, с материали, които ще се доставят от изпълнителя, но за сметка на ревизирания. За изпълнението на процесните СМР и приемането им от получателя са съставени двустранно подписани актове обр. 19 и количествено - стойностни сметки, които кореспондират по между си и установяват влагането на строителните материали за извършените СМР и предаването на резултата от тях на възложителя. В тази връзка несподелим е доводът на касатора, че липсата на приемо - предавателни протоколи за строителните материали не установява предаването на правото на разпореждане с тях, тъй като тези доказателствено релевантни обстоятелства се установяват от предаването на резултата от строителството, в което тези стоки са вложени.
Неотносими към предмета на спора са изтъкнатите от касатора данни в Търговския регистър за вписани промени при доставчиците относно едноличните собственици на капитала им и представляващите ги лица. Ирелевантно е и неизпълнението на тяхното задължението за подаване на данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО, от което не може да следва отричане на чуждо субективно право, възникнало и упражнено при законоустановените предпоставки за това. След като във фактическия състав, обуславящ проявлението му, не е включено условието получателят да не разполага с кадрова, материална и техническа обезпеченост за извършване на същия вид доставки, то изтъкнатите в тази връзка доводи не могат да мотивират извод за наличие на обективни данни, че спорните доставки са белязани с измама или злоупотреба, за която ревизирания е знаел или е бил длъжен да знае. Като е приел, че спорните доставки са реално извършени и с оспорения РА неправомерно е отречено претендираното за тях данъчно предимство, първостепенният съд правилно е приложил материалния закон.
Горното заключение обуславя и незаконосъобразността на РА в частта му по ЗКПО. След като доставките по фактурите, издадени от "Хидрострой БГ 9595" ЕООД и "Т. У. М. Р" ЕООД са реално извършени, то отразените разходи за тях не са документално необосновани и неправомерно с тях е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2019г. и е установено допълнително задължение за КД и лихви за забава.
Достигайки до същия краен извод и отменяйки оспорения РА, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и направеното искане, НАП следва да бъде осъдена да заплати на ревизираното дружество разноски за касационното производство в размер на 4 800лв. , представляващи заплатени адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, състав на Първо отделение на ВАС
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 556/23.01.2024 г., постановено по адм. д. № 6273/2023 г. по описа на Административен съд - София град.
ОСЪЖДА НАП да заплати на "Ри - Соф" ООД, гр. София сумата от 4 800 лв., представляваща разноски за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
секретар:
Членове:
/п/ Б. Л. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА