Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. П. Членове: Р. Д. Т. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от съдията Р. Д. по административно дело № 1921/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Ж. Н., против Решение № 7484/01.12.2023 г., постановено по адм. дело № 8797/2022 г. по описа на Административен съд София - град.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на административния съд поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва заключението на съда по отношение на процесните фактури, издадени от Е. К. ЕООД и счита, че същото е в противоречие с установените факти и законовите изисквания. Твръди несъответствия в тезата за реално осъществяване на доставките, които е следвало да бъдат обсъдени по обективен начин от съда. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и внесената държавна такса за касационно обжалване, съгласно представен списък на разноските.

Ответната страна Б. И. К. ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Б., оспорва касационната жалба със съображения по същество и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Прокурорът от Върховна прокуратура на Р. Б. дава мотивирано заключение за процесуална допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените доводи в касационната жалба, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение изискванията на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София - град е бил РА № Р-22221421000580-091-001/19.04.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена с Решение № 1161/26.07.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, относно определен данък за довнасяне в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит на Б. И. К. ЕООД за м. 09, 10, 12.2019 г., м.02, 03, 04, 05 и 08.2020 г. по 9 фактури, издадени от Е. К. ЕООД в общ размер на 9 420,00 лв. главница и начислени лихви за просрочие в размер на 2 517,43 лв.

Фактическите установявания по делото следват извършените процесуални действия и констатациите на органите по приходите в хода на ревизията. В хода на съдебното производство, след извършено оспорване на представените приемо-предавателни протоколи към процесните фактури, е изслушан свидетел, който е присъствал при извършването на услугите. Прието е заключение от допусната съдебно-счетоводна експертиза и справка за актуалното състояние на всички действащи трудови договори на доставчика за периода от 30.09.2019 г. до 31.08.2020 г.

След проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената форма и съдържание съгласно чл. 120, ал. 1 ДОПК като в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приложените ЗВР, РД и РА по делото са подписани с валидни КЕП на служителите, които са ги издали.

По същество спорът е концентриран от съда до преценката дали органите по приходите са отказали правомерно да признаят на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква от жалбоподателя да установи предпоставките, въз основа на които черпи благоприятните за себе си последици. Съображенията за отмяна на РА са изградени върху доказателствата за реалното осъществяване на доставките на услугите от Е. К. ЕООД, тъй като ревизираното лице е представило, освен процесните фактури, и договори за услуги, приемо-предавателни протоколи и фискални бонове за извършените плащания по тях. Установено е, че доставчикът е разполагал с достатъчно работници, за да може да ги извърши. От разпита на свидетеля в съдебно заседание се установява механизма на извършването им, а от приетото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза надлежното им осчетоводяване при ревизираното лице и при неговия доставчик.

Обжалваното решение на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно.

Заключението на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на РА в съответната част е обосновано чрез съвкупна оценка на събраните доказателства в процеса. Релевантните за разрешаването на спора факти са изяснени по делото, в резултат на което съдът е приложил правилно материалния закон. Постановеното съдебно решение не страда от сочените от касатора пороци.

Оплакванията в касационната жалба за неправилност на решението на административния съд, поради неправилна преценка на автентичността на представените приемо-предавателни протоколи са неоснователни. Изводите на съда относно качеството им на частни документи, изходящи от търговец и преценката на доказателствената им сила в съответствие с разпоредбата на чл. 301 от Търговския закон е съобразена със съдебната практика на ВАС по сходни казуси. Съгласно цитираната разпоредба, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Житейски обосновано е не всички документи в счетоводството да са подписани от управителя на дружеството, а от други служители. Доколкото не са били налице твърдения за авторството на оспорените протоколи, то правилно съдът е приел оспорването за бланкетно и направено при липса на предмет.

Първоинстанционният съд е отделил точно спорните моменти по делото от безспорните и в съответствие с това е достигнал до заключение за спазване на нормативните изисквания за възникване и упражняване правото на данъчен кредит от страна на Б. И. К. ЕООД по процесните данъчни фактури. Приетото от съда е съобразено със съдебната практика на националните съдилища и на СЕС, изразена в решения по съединени дела С-80/11 и С-140/11, дело С-18/13, дело С-642/11, дело С-285/11, дело С-324/11, дело С-277/2014. Преценката за действителното осъществяване, според съдебната практика на СЕС, се извършва в съответствие с принципа на национална процесуална автономия и е в компетентността на националната юрисдикция съобразно националните правила за доказване.

Отказът да се признае право на данъчен кредит поради неоказване на необходимото съдействие от страна на доставчика, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС. Според посочените решения на СЕС по дела С-324/11, Gбbor Tуth и съединени дела С-80/11 и С-142/11, Mahageben kft Peter David, добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик.

Следвайки стриктно същия подход Административен съд София - град е постановил правилно съдебно решение за отмяна на РА, което не страда от заявените пороци в касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП София и следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК. Останалата част от мотивите на решаващия съд също се споделят като издържани от фактическа и правна страна на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК.

При този изход на спора на ответника Б. И. К. ЕООД следва да се присъдят разноски, но предвид липсата на искане за това и на доказателства за сторените разноски, такива не се присъждат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7484/01.12.2023 г., постановено по адм. дело № 8797/2022 г. по описа на Административен съд София - град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА

/п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА