1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2731гр. София, 29.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Г. И. Д. Г.

като изслуша докладваното от съдия Г. И. т. дело № 1876 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Н. АТАНАСОВ Е. чрез адв. М. Н. обжалва решение № 353 от 25.06.20024 г. по в. гр. д. 144/24 г. по описа на ОС – В. Т. с което е потвърдено решение от 23.11.2023 г. по гр. д. 567/23 г. по описа на РС-Г. О. с което е признато за установено по иска на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че има вземане спрямо Н. А. Е. в размер на 5 095,46 лв, представляващо неизплатена главница по договор за потребителски кредит № FL500077/03.11.2009 г., сключен между „Юробанк И Еф Д. Б. АД (впоследствие с фирма „Ю. Б. АД), като кредитор и Н. Е. като кредитополучател заедно със законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2023 г., датата на постъпване на заявлението по ч. 410 от ГПК, в съда, до окончателното изплащане, които вземания са прехвърлени от „Ю. Б. АД в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г. и Приложение 1 към договора.

В касационната жалба са мотивирани основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Излага подробни съображения относно датата на възникване на изискуемост на вземанията и приложение на чл. 110 от ЗЗД по отношение на главницата и приложение на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД по отношение на лихвите.

Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовава на правното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, а именно, че според касатора обжалваното решение е очевидно неправилно.

Сочи и следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1.Погасителната давност върху договор за банков кредит от кога тече – от датата на крайния срок на договора или от неговата изискуемост?

2.Тече ли погасителна давност върху изискуема погасителна вноска при условие, че е настъпил крайният срок на договора?

По тези въпроси се твърди противоречие на постановеното въззивно решение с: решение № 216 от 04.01.2011 г. по т. д. № 87/2010 г. на ВКС, II т. о.; решение № 92 от 16.03.2012 г. по гр. д. № 980/2011 г. на ВКС, II гр. о.; решение № 323 от 27.09.2012 г. по гр. д. № 408/2011 г. на ВКС, I гр. о.; решение № 480 от 07.11.2011 г. по гр. д. № 1347/2010 г. на ВКС, I гр. о.; решение № 63 от 01.06.2022 г. по т. д. № 2140/2018 г. на ВКС, I т. о.; решение № 102 от 05.08.2022 г. по гр. д. № 1759/2021 г. на ВКС, IV гр. о.; решение № 45 от 17.06.2020 г. по т. д. № 237/2019 г. на ВКС, II т. о.

„ЕОС Матрикс“ ЕООД, [населено място], чрез адвокат Д. К., оспорва подадената касационна жалба. Излага съображения, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване.

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице.

За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил решението на първоинстанционния съд за уважаване на иска за съществуване на вземане за връщане на главница в размер на 5095,46 лв, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, въззивният съд е приел, че между страните не е било спорно и от приложения договор № FL 500077 от 03.11.2009 г., е установено, че Н. А. Е. е сключил този договор с „Юробанк И ЕФ Д. Б. АД (с променена фирма „Ю. Б. АД), [населено място], по силата на който банката му е предоставила сумата от 7 680 лв. със задължение да върне получената сума, заедно с уговорените лихви, съгласно погасителен план, неразделна част от договора.

На 29.05.2015 г. страните по договора били преуредили отношенията си, като приели, че общият сбор от вземанията на банката - главница, лихви, такси и комисионни, възлизал на сумата от 6 031,73 лв. Длъжникът бил поел задължение да изплати сумата от 4 825, 38 лв. на четиридесет и седем вноски, първата в размер на 300 лв., а последната - 25,38 лв., а банката – да опрости остатъка. В споразумението било предвидено, че отпада, ако ответникът допуснел просрочие - чл.4, ал. 3 от документа.

Въззивният състав е установил, че от датата на споразумението насетне ответникът е заплатил общо 1 260 лв., а общият размер на плащанията по кредитното отношение възлизал на 8 505,48 лв., отнесени за погашения на лихви, такси и главница - приетата от първоинстанционния съд и неоспорена от страните икономическа експертиза.

Установил е, че през 2016 г. банката е прехвърлила вземанията си на ищеца - договор за цесия от 18.01.2016 г., надлежно съобщена на ответника. Прието е, че договорът за кредит е валиден.

Въззивният състав е установил още, че в качеството си на банка „Ю. Б. АД, [населено място], е предоставила уговорената сума, като е изпълнил задължението си по чл. 430, ал. 1 от ТЗ и е изправна страна. Договорът за цесия прехвърлял вземането по кредита в полза на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД, а това го легитимирало като материалноправно активна по спора страна – кредитор на ответника за прехвърлените с цесията вземания.

Въззивният състав е установил и че ответникът, в качеството си на заемател, е усвоил сумата, но като не я е върнал, според предвиденото в погасителния план, бил в неизпълнение на основното си договорно задължение по чл. 430, ал.1, предл. последно от ТЗ, по причина, за която отговарял. Затова е прието, че налице били предпоставките по чл. 79, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за ангажиране отговорността на заемателя, а искът бил доказан по основание.

С оглед изслушаната експертиза е прието за установено вземането в търсения размер. Искът бил основателен в цялост и следвал да се уважи, като се установят вземанията, за които била издадена заповед, на основание чл. 410 от ГПК. Никое от плащанията на длъжника не покривало дълговете му по кредитното отношение в цялост. Затова погасителният ефект бил подчинен на погасителния план, а след допуснатото от ответника просрочие – на правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. Въззивният състав е установил, че исковата сума била остатък след направените плащания. Приел е, че липсва доказване на изпълнение на договорните му задължения.

Доводът за изтекла погасителна давност е приет от въззивната инстанция за неоснователен. Съдът е приел, че Е. не бил заплатил уговорените през 2015 г. четиридесет и седем вноски, допълнителното споразумение било прекратило своето действие и отношенията между страните били съобразно погасителния план към кредитния договор. Крайната дата за връщане на заетата сума била 2019 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение било подадено през 2023 г. Вземането за главница по договор за банков кредит било се изсрочвало с общата петгодишна давност, чието начало започвало да тече от последния ден на предвидения срок за връщане на последната вноска, съгласно погасителния план. Според въззивния състав да се приеме тезата на ответника, че меродавна е не крайната дата на погасителния план, а падежът на всяка отделна погасителна вноска, означавало на вземанията по кредитното отношение да се придаде вид, какъвто страните не били уговорили. В случай, че се приемела тезата на длъжника, банката щяла да има не едно, а множество вземания. Ответникът би имал не един, а множество - според броя на вноските по погасителния план, задължения. Законът бил граматически ясен, когато уреждал броя и вида на вземанията по кредитните договори - чл.430 от ТЗ. Вземанията на банката били поне две - за връщане на отпуснатата сума и за лихва. Уговорката по погасителния план била посветена не на вида и броя на вземанията, а на режима на изпълнението им. Поради това, според въззивния състав, ответникът не можел с аргументи от института на изпълнение на поето задължение да гради теза за вида на договореното. Тезата за изтекла погасителна давност била неоснователна и не следвало да се взема предвид при решаване на спора. Изложени са съображения, че тезата на ответника за изискуемост на всяка дължима вноска от падежа на всяка и съответно начало на срока за погасителна давност, означало да се промени същността на договора за кредит, като се приеме, че банката имала не едно, а множество вземания, според броя на вноските съгласно погасителния план, респ. не едно, а две вземания - лихва и главница. Уговорката в погасителния план, не била свързана с вида и броя на вземанията, а с начина на погасяването им. Обобщено е, че липсва погасяване по давност на вземанията.

Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК.

Касаторът е посочил основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. При преценка на доводите на касатора и обжалвания акт не следва да се приема, че е налице такъв квалифициран случай на неправилност. Съгласно практиката на Върховния касационен съд очевидна неправилност е налице когато може да се установи, без извършване на същинска проверка на предвидените в закона основания съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК, неправилност на съдебното решение. Това основание включва особено тежки пороци, които следва да се констатират без извършване на същинска проверка на обжалвания съдебен акт. Според трайната практика на ВКС това могат да са случаите на : прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в обратен на действителния му смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, особено съществени процесуални нарушения. Такива доводи не са изложени. Въведените са свързани с основания относно неправилността на съдебното решение.

Предвид формулирания правен въпрос в изложението съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че касаторът е обосновал основание за допускане на касационно обжалване. С оглед изложените мотиви от въззивния съд за наличие на вземане на банката, на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, подлежащо на връщане на отделни вноски, съобразно уговореното между страните, както и с оглед въведеното възражение от ответника в срока за отговор на исковата молба, за погасяване на вземанията за главница и лихви по давност, следва да се приеме, че поставеният правен въпрос е включен в предмета на делото. Отхвърлянето на възражението за погасителна давност е мотивирано с изискуемост на вземанията след крайния падеж на задължението, респ. падежа на последната погасителна вноска. Предвид така изложените мотиви от въззивния съд е обусловен извод за липса на погасяване на вземанията по давност и дължимост на сумите, подлежащи на връщане, т. е. обусловен е изходът на спора.

Касаторът е мотивирал соченото от него основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, сочейки решения, съставляващи трайна практика на ВКС по поставения правен въпрос, постановени преди постановяване на Тълкувателно решение 3/21.11.2024 г. по тълк. д. 3/23 г. на ОСГТК на ВКС.

Касационното обжалване следва да се допусне по поставения правен въпрос за проверка съответствие на даденото разрешение от въззивния съд със задължителната практика на ВКС, изразена в Тълкувателно решение 3/21.11.2024 г. по тълк. д. 3/23 г. на ОСГТК на ВКС, на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

С оглед правомощията на въззивния съд, така както са разяснени в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се уточни поставения правен въпрос в следния смисъл:

При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи откога тече съгласно чл. 114 ЗЗД давностният срок за главницата и/или за възнаградителните лихви - от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?

На касатора следва да се даде възможност да представи доказателства за внесена държавна такса, определена на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират по реда на ГПК.

Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 353 от 25.06.20024 г. по в. гр. д. 144/24 г. по описа на ОС – В. Т.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 101,91 лв.

След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Второ търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.

В случай, че не бъдат представени доказателства за внесена държавна такса, касационната жалба ще бъде върната и производството по делото, прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: