Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Л. Г. Членове: ЮЛИЯ ТО. Ч. при секретар М. Д. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от председателя Л. Г. по административно дело № 1967/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на О. И. И. срещу решение № 177 от 28.12.2023 г. по адм. дело № 241/2023 г. по описа на Административен съд – Шумен, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2153-27-95/14.09.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Шумен, с което е потвърдено разпореждане № 2113-27-296#7 от 06.07.2023 г. на пенсионния орган при ТП на НОИ – Шумен.

В касационната жалба са наведени доводи за неправилност и необоснованост на решението – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно не е зачетен трудовият стаж на касатора в трудовата му книжка. Моли да се отмени съдебното решение и да се постанови отмяната на оспорените актове.

Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Шумен, в писмен отговор намира жалбата за неоснователна. Вписването относно стажа на лицето в трудовата книжка не се потвърждава от данните отразени в разплащателните ведомости.

Представителят на Върховна прокуратура намира жалбата за неоснователна.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, от активно легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и го засяга неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна.

Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, в съответствие с материалния закон и процесуалните правила.

По подадено от О. И. заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, е издадено разпореждане № 2113-27-296#7 от 06.07.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускането на лична пенсия, като същото е потвърдено с решение № 2153-27-95/14.09.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Шумен. Към заявлението за пенсия за удостоверяване на процесния осигурителен стаж е представена трудова книжка № 454/10.04.1973 г., в която за периода 11.04.1973 г. - 01.01.1974 г., е вписан осигурителен стаж от ДСМО "Добруджа", гр. Толбухин, за който липсват подпис и печати, удостоверяващи надлежно приключен трудов стаж. Установено е, че разплащателните ведомости и трудовоправната документация на ДСМО "Добруджа" - Толбухин за периода 11.04.1973 г. - 01.01.1974 г. са предадени в Осигурителен архив при ТП на НОИ - Силистра от правоприемник "Монстрой" АД, гр. Добрич. Служебно е изискано издаването на удостоверение образец УП-13, което да послужи за зачитането на осигурителен стаж, но е получен отказ за издаване на удостоверение обр. УП-13 с изх. № 5512-18-926/26.05.2023 г., тъй като в разплащателната и трудовоправната документация, предадена от осигурителя, липсва информация за лицето О. И.. Отказът за издаване на удостоверение образец УП-13, не е обжалван и е влязъл в сила. На основание чл. 36 от АПК касаторът е уведомен чрез представителя си, че следва да представи удостоверение образец УП-3 за осигурителния стаж за периода 11.04.1973 г. - 01.01.1974 г., но жалбоподателят не е представил такова.

По делото е спорно дали този период следва да бъде зачетен, въз основа на отбелязването в трудовата му книжка. Първоинстанционният съд е установил, че в копие на трудова книжка № 454/10.04.1973 г. е вписан спорният стаж за периода от 11.04.1973 г. до 01.01.1974 г. Трудовата книжка е издадена на И., като е вписан личен паспорт № [рег. номер], издаден на 06.02.1985 г. На стр. 5 от трудовата книжка е отразено, че същата е издадена от ДСМО "Добруджа", гр. Толбухин, вписана е дата на издаване 10.04.1973 г., положен е подпис, а печат на институцията липсва. Вписванията в трудовата книжка на стажа на жалбоподателя до 27.09.1976 г. са с положени подписи и печати на съответните работодатели, но липсват подписи и печати щемпелите за приключване на стажа. Едва от стажа в комбинат "Китка", гр.Нови пазар за периода 27.09.1976 г. - 28.06.1989 г. е оформена по съответния ред.

Правилно е приел административният орган и съдът, че така претендираният осигурителен стаж не следва да бъде зачетен, тъй като вписванията в трудовата книжка не съответстват на данните от разплащателните ведомости и поради липса на изискуеми реквизити по приключването на трудовата книжка. Съдът е изследвал приложимата нормативна уредба относно оформянето на трудовите книжки в спорния период и се е позовал на действащата в този период Наредба за трудовите книжки от 1953 г. (изм. ДВ, бр. 74/1960 г.,отм. считано от 01.01.1987 г.) и Инструкцията за прилагането й. Съобразил е, че съгласно т. 6, ал. 2, б. "в" от Инструкцията, освен данните по т. 5 и т. 6 от Наредбата за трудовите книжки, в нея се вписва и продължителността на придобития от работника или служителя трудов стаж, а в т. 8 се поставя изискване продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя, към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, да се подписва от ръководителя и отговорния счетоводител, като се подпечата с печата на учреждението, предприятието или организацията. Тези изисквания не се установява да са спазени в процесния случай, Административният орган е изискал от обединения архив разплащателните ведомости на предприятието, за да извърши проверка относно наличието на данни за положен труд от касатора през спорния период, но такива не са установени.

По аргумент от чл. 347 от КТ, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Записите в нея следва да се оформят надлежно, съобразно изискванията на действащата към моменета на полагане на съответния трудов стаж нормативна уредба, както за момента на започването му, така и при приключването му. Неоформянето му по съответния ред води до съмнения в достоверността на записите за съответния стаж и необходимост същите да бъдат верифицирани с изискване на допълнителни удостоверения въз основа на разплащателните ведомости. В процесния случай има влязъл в сила отказ от издаване на такова удостоверение, поради липса на данни относно положения от касатора труд във ведомостите на предприятието за спорния период. Поради това, законосъобразно от пенсионния орган не е зачетен посоченият в трудовата книжка стаж за спорния период.

Съдът е съобразил, че като несвоевременно направени, са преклудирани възраженията относно неправилно изчисляване на стажа на касатора в периода 01.01.1986 г. до 22.06.1989 г., съгласно представено удостоверение образец УП-15 за осигурителен стаж и доход на лицето, издадено въз основа на разплащателните ведомости в предприятието.

Предвид изложеното, с първоинстанционното решение правилно са потвърдени решението на директора на ТП на НОИ-Шумен и разпореждането на пенсионния орган. Не се установяват касационни основания за отмяната му и решението следва да се остави в сила.

Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 177 от 28.12.2023 г. по адм. дело № 241/2023 г. по описа на Административен съд – Шумен.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ

секретар:

Членове:

/п/ Ю. Т. п/ РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА