Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. П. Членове: Р. Д. Т. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от председателя С. П. по административно дело № 2184/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба на ЕфеТиД. И. ЕООД, ЕИК 203457091, чрез адв. Х.. Костадинов, против решение № 297/29.01.2024 г., постановено по адм. дело № 380/2023 г. по описа на Административен съд В. Т.

В касационна жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на административния съд относно липсата на доказателства съгласно чл. 37, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 21, ал. 1 ППЗДДС за извършен износ от дружеството през процесните данъчни периоди. Твърди че са налице пропуски при обсъждането на документите. От друга страна фактът, че ЕфеТиД. И. ЕООД не се е възползвало или не е поканено да коригира подадените митнически декларации за износ на готови облекла не дава право на органите по приходите да начислят косвен данък по издадените фактури. На последно място са отправени възражения по отношение на валидността на процесния ревизионен акт (РА) предвид липсата на категорични доказателства за подписването му с валидни КЕП на издателите. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което РА бъде обявен за нищожен или отменен в обжалваната част. Претендира присъждане на направените деловодни разноски за двете инстанции, съгласно представен списък.

Ответникът - директор на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) В. Т. при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. У., оспорва касационната жалба като неоснователна по аргументи в писмен отговор. Искането е за нейното отхвърляне и оставяне на първоинстанционното съдебно решение в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно приложен списък на разноските.

Прокурорът от Върховната прокуратура на Р. Б. дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като се запозна с доказателствата по делото и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд В. Т. е бил РА № Р-04000422004524-091-001/22.02.2023 г., издаден от В. Н. орган по приходите, възложил ревизията и Л. Р. ръководител на ревизията, в потвърдената част с Решение № 45/23.05.2023 г. на ДД ОДОП В. Т. при ЦУ на НАП, с която за данъчни периоди м. юли и м. септември 2022 г. е начислен допълнително ДДС в общ размер на 8 607,41 лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 200,42 лв. по деклариран износ на стоки по смисъла на чл. 28 ЗДДС с получател DBA JARBO, САЩ.

Установяванията по делото обхващат извършените процесуални действия в хода на ревизионното производство, възложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04000422004524-020-001/05.09.2022 г. на началник сектор Ревизии в Д. К. при ТД на НАП В. Т. Впоследствие същата е изменена със ЗИЗВР №№ Р-04000422004524-020-002/11.11.2022 г. и Р-04000422004524-020-003/12.12.2022 г. Предложенията за установяване на задължения са обективирани в ревизионен доклад (РД) № Р-04000422004524-092-001/27.01.2023 г., издаден от определния екип със ЗВР и ЗИЗВР. Ревизираното лице не е упражнило правото си на възражение срещу констатациите в доклада по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК.

По искане на жалбоподателя е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чието заключение е прието към доказателствения материал в с. з. на 10.01.2024 г. От констатациите на вещото лице става ясно, че префактурираните платове и шивашки материали не са изнесени от страната в първоначалния им непреработен вид, а са предадени на шивашки фирми за обработка и ушиване на готови облекла. Предмет на износа са ушитите готови изделия - ризи, рокли и други облекла, за които дружеството разполага с митнически декларации, фактури и товарителници. Всички издадени фактури към DBA JARBO, САЩ са платени по банков път, а продажбите са отчетени коректно като приход по съответните сч. сметки.

След като се е произнесъл по допустимостта на оспорването, решаващият съд е извършил служебна проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК. В резултат от нея е потвърдил валидността на РА като издаден от компетентни органи по приходите, съгласно разпоредбите на чл. 113 и чл. 119, ал. 2 ДОПК, при спазване на изискванията за писмена форма и съдържание съгласно чл. 120 ДОПК във вр. с чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ. С оглед на събраните допълнителни доказателства по инициатива на съда е формиран изводът, че приложените ЗВР, РД и РА по делото са съставени под формата на електронни документи и подписани от издателите с валидни електронни подписи. В хода на ревизионното производство съдът не е намерил съществени процесуални нарушения или пороци, касаещи формалната законосъобразност на обжалвания административен акт и компетентността на неговите издатели.

За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е мотивирал извод, че констатациите на органите по приходите съответни на законовите изисквания и фактическата обстановка по делото. На първо място в тази насока са отбелязани предметът на извършваната стопанска дейност от ЕфеТиД. И. ЕООД и отношенията с американския контрагент. По делото не е спорно, че издадените 16 фактури са отразени в дневниците за продажби за м. юли и м. септември 2022 г. с нулева ставка по Глава трета ЗДДС. Направено е заключение, че жалбоподателят не е изпълнил доказателствената си тежест в процеса да установи предпоставките за третиране на спорните доставки като облагаеми с нулева ставка на ДДС. От приетата ССЕ е видно, че фактурната стойност по петте фактури за износ е формирана само въз основа на разходите по ушиването на облеклата. Разпоредбите на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза определят реда за извършване на промяна на данните в митническата декларация, който в случая не е спазен и именно поради това за лицето, претендиращо прилагане на облекчена данъчна ставка, остава възможността да представи кумулативно предвидените в чл. 21 ППЗДДС документи.

Обжалваното решение на Административен съд В. Т. е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователно е оплакването на касатора към преценката на първоинстанционния съд за валидността на процесния РА, поради неподписване на документите от посочените като техни издатели органи по приходите с КЕП към датата на тяхното издаване по реда на Регламент (ЕС) № 910/2014 на ЕП и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО.

Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на РА - дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. В изпълнение на посочените задължения с разпореждането от 15.06.2023 г. за насрочване на делото съдът е конституирал страните и е разпределил правилно доказателствената тежест между тях, вкл. е указал изрично на ответника да представи липсващите документи, необходими за комплексната оценка по въпроса. Същите са представени в заверен екземпляр към молба от 27.06.2023 г. на процесуалния представител на ДД ОДОП В. Т. и са приети заедно с административната преписка, съдържаща магнитните носители с доказателствата. В с. з. на 11.10.2023 г. от процесуалния представител на жалбоподателя е уточнено изрично, че няма забележки към представените електронни подписи.

С оглед на изложеното настоящият касационен състав приема, че решаващият съд е извършил надлежно преценката по чл. 160, ал. 2 ДОПК. Правилен е изводът на съда, че РА не страда от пороци, обуславящи неговата нищожност. Освен посочените обстоятелства, от доказателствата по делото се установява и надлежното оправомощаване на органите по приходите, издали ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА.

Според определението на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на ЕП и на Съвета от 23.07.2014 г., квалифициран електронен подпис означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. С 15 от същата разпоредба квалифицираното удостоверение за електронен подпис е определено като удостоверение, издадено от доставчик ( 20) на квалифицирани удостоверителни услуги, отговарящо на изискванията на Приложение I на Регламента. По чл. 25, ал.1 ЗЕДЕУУ доставчикът на квалифицирани удостоверителни услуги издава квалифицирано удостоверение по искане на титуляря, съгласно изискванията на чл. 24, 1 от Регламента. Съгласно чл. 25, ал. 5 ЗЕДЕУУ, доставчикът на удостоверителни услуги издава незабавно удостоверението посредством публикуването му в регистъра на удостоверенията. В същия смисъл и при събиране на идентични доказателства е актуалната практика на ВАС.

По същество, установените от първоинстанционния съд факти и направените изводи по приложението на ЗДДС и ППЗДДС са в съответствие със събраните доказателства по делото. Заявените оплаквания в касационната жалба не се установяват при извършената проверка на доказателствения материал по делото.

Разпоредбата на чл. 146, ал. 1, б. а от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС предвижда, че държавите-членки освобождават доставките на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън Общността от или за сметка на продавача. Решаващият съд е посочил относимите норми от националното законодателство, уреждащо предпоставките за прилагане на нулева данъчна ставка - чл. 28 и чл. 37 ЗДДС във вр. с чл. 21. ал. 1 ППЗДДС и съобразно фактите е приел, че ЕфеТиД. И. ЕООД не е установило по несъмнен начин извършени доставки, попадащи в режим на нулева ставка.

Крайното заключение е обосновано при съвкупна оценка на представените доказателства и становищата на страните, а не само въз основа на констатациите и изводите на органите по приходите в процесния РА от 22.02.2023 г. (вкл. РД към него) и решение № 45/23.05.2023 г. на ДД ОДОП В. Т. при ЦУ на НАП. В тази насока е извършена преценката за приложение на Регламент (ЕС) № 952/2013 и реда за промяна на данните в подадените и приети митнически декларации от 07.07.2022 г., от 21.07.2022 г., от 28.07.2022 г., от 01.09.2022 г. и от 13.09.2022 г. от жалбоподателя. Липсата на допълнителни данни по делото не е в полза на касационните възражения.

Съгласно чл. 28, т. 1 ЗДДС, облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика. Документите за това са изброени в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ППЗДДС: митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, удостоверяващ напускането на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ съгласно митническото законодателство; фактура за доставката; и документ за превоза на тези стоки. Елементите от разглеждания фактически състав, които следва да бъдат изпълнени кумулативно, включват както данни за реално извършен износ на стоки, така и представяне на посочените документи в правилника. Доколкото спорът в настоящия случай не е концентриран върху липсата на предприети действия за поправка в приетите митнически декларации и корекция на данъчните резултати, то съображенията на административния съд за отхвърляне на жалбата са логични и обосновани. В тежест на лицето, извличащо благоприятните правни последици, е било да докаже предпоставките за прилагане на нулева данъчна ставка и изпълнението на задължителните предпоставки.

Като е стигнал до същия краен резултат и е отхвърлил оспорването срещу РА, Административен съд В. Т. е постановил правилно съдебно решение, което не страда от заявените пороци в касационната жалба на ЕфеТиД. И. ЕООД и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, следва да бъде оставено в сила.

С оглед крайния изход на делото и своевременно заявената претенция на процесуалния представител на ответника, на НАП се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер от 1 180,78 лв., изчислени по реда на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 297/29.01.2024 г., постановено по адм. дело № 380/2023 г. по описа на Административен съд В. Т.

ОСЪЖДА ЕфеТиД. И. ЕООД, ЕИК 203457091, да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 180,78 лв. (хиляда сто и осемдесет лева и седемдесет и осем стотинки).

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА

/п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА