Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Р. Членове: АНЕЛИЯ АН. С. при секретар М. Т. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията Г. С. по административно дело № 2202/2024 г.
Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Съдружие - ПУЦ“ ЕООД с ЕИК 124034211, седалище и адрес на управление гр. Добрич, [жк] [адрес], чрез процесуалния представител адв. Д. И., срещу Решение № 433 от 24.11.2023г., постановено по адм. дело № 4/2023г. по описа на Административен съд – Добрич, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу виза за проектиране № С-908/20.12.2022г. на главния архитект на О. Д. и са присъдени разноски в полза на общината.
В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност на съдебното решение, поради неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми към изяснената по делото фактическа обстановка и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорва се изводът на съда за материална законосъобразност на акта, поради недоказаност на предпоставките по чл.53 вр. с чл.49 от ЗУТ. Поддържа се, че визата за проектиране не представлява копие на действащия ПУП в нарушение на чл.140, ал.2 ЗУТ, а изчертаните линии на процесната сграда не съответстват на правилата на Наредба № 8/2001г. Прави се искане за отмяна на оспореното съдебно решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени оспореният акт. Претендират се разноски по приложен списък.
Ответникът – главният архитект на община Добрич, чрез процесуалния си представител ст. юрк. М. Г., представя писмен отговор със становище за неоснователност на касационната жалба. Счита оспореното решение за правилно и прави искане да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от „Съдружие - ПУЦ“ ЕООД срещу виза за проектиране, обективирана върху скица № С-908/20.12.2022г., издадена от главния архитект на О. Д. с която на основание чл.53 от ЗУТ е разрешено проектиране на ремонт на покрив на сграда в УПИ V, кв.36 по ПУП-ПРЗ на ЦГЧ на гр. Добрич. Сочи се, че актът е издаден по заявление рег. № С-908/12.12.2022г. на дружеството, с което е поискано издаване на извадка от действащия ПУП с виза за изготвяне на проектна документация за основен ремонт на покривна конструкция на сградата. Заявителят се е легитимирал като собственик на сградата с договор от 29.12.1997г. за покупко-продажба на недвижим имот, предмет на който е временна постройка павилион-барака, построена по реда на чл.120 ППЗТСУ със застроена площ 189 кв. м. върху общинско дворно място-парцел І, кв.36, пл. № 4508 и 4477 по плана на гр. Добрич, както и със скица – извадка от КККР на гр. Добрич, в която сградата е с идентификатор 72624.623.4557.1. по КККР на гр. Добрич, с предназначение - сграда за образование и собственик „Съдружие - ПУЦ“ ЕООД, находяща се в имот с идентификатор 72624.623.4557- частна общинска собственост.
От фактическа страна, от документите към преписката и по делото, както и от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, се установява, че процесната сграда е изградена по реда на чл.120, ал.4 ППЗТСУ и по отношение на нея не е проведена процедура по § 50а от ПРЗ на ЗИД на ЗТСУ, респ. по § 17, ал.2 от ПР на ЗУТ; според действащия ПУП-ПРЗ на ЦГЧ, одобрен с решение № 38-3/31.01.2006г. на Общински съвет – Добрич, за УПИ V- за обществено обслужване е предвидено запазване на две съществуващи сгради, вкл. процесната, и не се предвижда бъдещо застрояване в имота, а се запазва характерът на застояване - ниско; след премахване на едната от постройките в имота, е изменена одобрената КККР относно идентификаторът на сградата, който става 72624.623.4557.1. Вещото лице констатира несъответствие между графичната част на оспорената виза и ПУП-ПРЗ, в която за разлика от ПУП-ПРЗ, сградата е изобразена с тънка черна линия и дублираща плътна червена линия, което според сигнатурата в П.6.3 към Таблица № 2 на Наредба № 8/2001г. за обема и съдържанието на устройствени планове, сочи на задължителни линии за застрояване, т. е. на ново застрояване, а според ПУП-ПРЗ сградата е очертана с плътна дебела черна линия, което според П.5.1. към Таблица № 2 на Наредба № 8/2001г. е сигнатура за запазваща се сграда.
При горните доказателства, за да постанови оспореното решение административният съд е приел, че процесната виза е издадена от компетентен орган по чл. 140, ал. 7 ЗУТ; без допуснати нарушения на административно производствените правила; при спазване на изискванията на чл.140, ал.2, изр. последно ЗУТ за издаване на визата върху комбинирана скица от КК и ПУП, както и в съответствие с материалния закон. Според формираните изводи по съществото на спора, се счита, че органът правилно е приложил разпоредбата на чл.53 от ЗУТ по отношение на процесната сграда, която е заварена сграда без траен градоустройствен статут. Приема се, че оспорената виза представлява извадка от действащия ПУП-ПРЗ, тъй като червените линии дублират кадастралните очертания на сградата с предназначение за обществено обслужване, а не са линии на ново застрояване, в която част не се възприемат констатациите на вещото лице. По изложените съображения с обжалваното решение, оспорената виза е приета за законосъобразна, а оспорването на „Съдружие - ПУЦ“ ЕООД е отхвърлено като неоснователно.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Оспореният съдебен акт е постановен в противоречие с материалния закон и е необоснован от анализа на събраните доказателства. Налице са касационните отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК.
Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по чл.140, ал.7 ЗУТ– главният архитект на община Добрич.
Правилно съдът приема, че при издаване на визата са спазени формалните изисквания за обективиране на същата върху комбинирана скица от КК и ПУП-ПРЗ, каквото е правилото на чл.140, ал.2, изр. последно ЗУТ.
Изводът на първоинстанционния съд за постановяване на оспорения административен акт при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на материалноправните основания за това, обаче е направен при неправилно тълкуване и прилагане на закона и в противоречие с представените доказателства. Безспорно е, че производството по издаване на визата за проектиране е започнало по заявление на собственика „Съдружие - ПУЦ“ ЕООД, който е поискал издаване на извадка от действащия ПУП с виза за изготвяне на проектна документация за основен ремонт на покривна конструкция на сградата. Съдържането на искането, преценено с оглед дефиницията за основен ремонт по § 5, т.42 от ДР на ЗУТ и данните по делото за намерението за реализиране на двускатна покривна конструкция, не покрива изискванията на чл. 29, ал. 2, т.2 от АПК. Органът е бил задължен да укаже на заявителя да конкретизира естеството на строително-монтажните работи, които предвижда да осъществи, респ. дали същите включват възстановяване или замяна на конструктивни елементи, а неизпълнението на горното задължение съставлява нарушение на процесуалните правила по чл.30, ал.2 АПК, опорочило законосъобразността на оспорената виза.
В противоречие с доказателствата е изводът на съда за правилно приложение на чл.140, ал.2 вр. с чл.53 от ЗУТ. Визата за проектиране, съгласно чл. 140, ал. 2 ЗУТ, представлява извадка от действащия подробен устройствен план /ПУП/ с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване. В случая, от заключението на вещото лице се установява неспазване на горното изискване на закона. Липсват основания, които да опровергаят обективността на констатациите на съдебния експерт и отказът на съда да ги зачете, е неправилен. Видно е, че процесната сграда е заснета като съществуваща и е нанесена в действащия ПУП-ПРЗ за УПИ V, кв. 36 по плана на ЦГЧ на гр. Добрич, в който не е предвидено ново застрояване. При тези обстоятелства и съобразно правилото на чл.140, ал.2, изр. първо от ЗУТ, органът е следвало да издаде процесната виза с графична част, изцяло съответстваща на графичната част на плана като нанесе отразените в него линии на застрояване. Според вещото лице, във визата, за разлика от ПУП-ПРЗ, сградата е изобразена с тънка черна линия и дублираща плътна червена линия, което според сигнатурата в П.6.3 към Таблица № 2 на Наредба № 8/2001г. за обема и съдържанието на устройствени планове, сочи на задължителни линии за застрояване, т. е. на ново застрояване, а според ПУП-ПРЗ сградата е очертана с плътна дебела черна линия, което според П.5.1. към Таблица № 2 на Наредба № 8/2001г., е сигнатура за запазваща се сграда. Изводите от констатираното несъответствие са, че издадената виза не представлява точно копие извадка от действащия план, с което е нарушена на разпоредбата на чл.140, ал.2 от ЗУТ.
Неправилно административният съд приема, че органът законосъобразно при издаване на оспорената виза е разрешил проектиране на ремонта на основание чл.53 от ЗУТ. Противно на изложеното в съдебното решение, от събраните доказателства не се установяват предпоставките, предвидени в посочената правна норма. Доказано е само, че процесната сграда е заварена и е временен строеж, но имотът, в който е изградена не е от категорията на визираните в чл.49 от ЗУТ, каквото е изискването на чл.53 ЗУТ. От документите по преписката и от заключението на вещото лице е видно, че за УПИ V, кв.36 на гр. Добрич, действащият ПУП-ПРЗ не предвижда ново строителство на обекти – публична собственост на държавата и общините, каквото е изискването на чл.49, ал.1 ЗУТ, нито за имота е установен нов начин или характер на застрояване, каквото е изискването по чл.49, ал.2 ЗУТ. Следователно, издаването на оспорената виза на основание чл.53 от ЗУТ при отсъствие на предпоставките за това, представлява нарушение от категорията на съществените и я опорочава до степен на незаконосъобразност. Налице са отменителните основания по чл.146, т.3 и 4 от АПК, а изводите на административния съд в обратен смисъл са несъответни на материалния закон и са необосновани от анализа на събраните по делото доказателства.
По горните съображения, обжалваното решение на Административен съд – Добрич е неправило в хипотезата на чл.209, т.3 от АПК и следва да бъде отменено, като на основание чл.222, ал.1 АПК се постанови съдебен акт по същество на спора за отмяна на процесната виза. В случая е дължимо изпращане на преписката на органа на осн. чл.173, ал.2 АПК за ново произнасяне по заявлението на дружеството при спазване на дадените по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона.
Предвид изхода по делото и направеното искане от касационния жалбоподател, в негова полза се присъждат деловодни разноски съгласно приложен списък в размер на 1620,00лв., които включват 370,00лв. - заплатена държавна такса и 1250,00лв. – адвокатско възнаграждение. Последното е съобразено с размера по чл.7, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възражението на ответника за прекомерност е неоснователно.
По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 433 от 24.11.2023г., постановено по адм. дело № 4/2023г. по описа на Административен съд – Добрич, и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ виза за проектиране № С-908/20.12.2022г. на главния архитект на О. Д. и изпраща преписката на органа за ново произнасяне по заявление рег. № С-908/12.12.2022г. на „Съдружие - ПУЦ“ ЕООД при спазване на дадените по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА О. Д. с адрес гр. Добрич, ул. „България“ № 12, да заплати на „Съдружие - ПУЦ“ ЕООД с ЕИК 124034211, седалище и адрес на управление гр. Добрич, [жк] [адрес], деловодни разноски в размер на 1620,00лв.,
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТАНЯ РАДКОВА
секретар:
Членове:
/п/ А. А. п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА