Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Р. Членове: СЛАВИНА В. С. при секретар М. Т. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията Г. С. по административно дело № 2243/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Сливен, чрез адв. Р. К. като процесуален представител, срещу решение № 395 от 14.12.2023 г., постановено по адм. дело № 277/2023 г. по описа на Административен съд – Сливен. В касационната жалба се релевира касационното основание по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност на съдебното решение, поради неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми към фактическата обстановка по делото и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Прави се искане за отмяна на оспореното съдебно решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли предявената жалба. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответниците – Н. Д. М. и Ю. Д. М., чрез пълномощника си адв. Д. П., в представени писмени бележки, изразяват становище за основателност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски за производството пред административния съд.

Ответниците Н. М. М. и М. В. М., чрез пълномощника си адв. Г. М., представят писмен отговор със становище за неоснователност на касационната жалба като считат оспореното решение за обосновано и правилно. Претендират деловодни разноски по приложен списък.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но с резултат, различен от претендирания. Съображенията са следните:

Производството пред Административен съд – Сливен е образувано по жалба на М. В. М., срещу заповед № 18-6789/15.06.2023г. на началника на СГКК - Сливен, с която на осн. чл. 54, ал.4 вр. с ал.1 и чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР е одобрено изменение в КККР на гр. Сливен, одобрени със заповед № РД-18-31/19.04.2006г., състоящо се: в нанасяне на нови обекти в КККР, а именно: ПИ с идентификатор 67338.441.522 с площ 2136 кв. м., собственост на Н. Д. М., Ю. Д. М., М. Т. М., М. Г. М., Н. М. М., М. М. М. и Д. Г. М.; ПИ с идентификатор 67338.441.523 с площ 2314 кв. м., собственост на М. Г. М., Н. М. М., М. М. М. и Д. Г. М., ведно с три сгради в имота със съответните идентификатори, както и в заличаване в КККР на ПИ с идентификатор 67338.441.215 с площ 4450 кв. м., собственост на Н. М. М. и наследници на Д. Г. М., ведно със сградите в ПИ.

С процесното изменение на КККР, в хипотезата на непълнота и грешка, органът е разделил ПИ 67338.441.215 по одобрената КККР на два ПИ и е нанесъл като имотна граница регулационната линия между УПИ І-472 и УПИ ІІ-472, кв.36 по влезлия в сила дворищно - регулационен план, одобрен със заповед № РД-15-437/06.05.1994г. Приел е, че планът е влязъл в сила при действието на ЗТСУ и по силата на закона, парцелните граници са се трансформирали в имотни такива, а във връзка с правата на страните в административното производство, въз основа на представените документи за собственост, е констатирал, че удостоверяват противопоставими права, с оглед на което при регистриране на собствеността на ПИ е приложима разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗКИР, т. е. в КР са записани данните за всички лица и документи.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел за установено от фактическа страна, че заявителката пред органа Ю. Д. М., както и заинтересованото лице Н. Д. М. като наследници на Д. Г. М., който притежава мараш в м. „Гаговец“ в землището на гр. Сливен с площ от 4 дка, се легитимират за собственици на парцел І-472,кв.36 по плана на гр. Сливен, м. „Селището“ с площ от 2100 кв. м., а заинтересованите лица Н. М. М. и М. М. М. /починала и оставила за наследник М. В. М./ като наследници на М. Г. М., притежаващ овощна градина в м. „Гаговец“ в землището на гр. Сливен с площ от 2 дка, се легитимират за собственици, всяка от тях, на овощна градина от 600 кв. м. в м. „Гаговец“ в землището на гр. Сливен. Видно от заключението на вещото лице, за територията на м. „Селището“ /не е спорно, че предишното наименование на местността е „Гаговец“/, е одобрен кадастрален и регулационен план със заповед № РД-15-437/06.05.1994г., в който посочените имоти са нанесени като имот пл. № 472, от който са образувани парцели І-472 и ІІ-472, в кв.36, записани на Н. М. М., М. М. М. и наследниците на Д. Г. М.. Според съдебния експерт, КК на гр. Сливен е одобрена въз основа на влезлия в сила план от 1994г., като имот пл. № 472 получава идентификатор 67338.441.215, а през 2015г. е оцифрен регулационния план на м. „Селището“ и процесните парцели получават номера І-215 и ІІ-215 в кв.36. Вещото лице сочи, че според проекта за изменение на КККР, одобрен с издадената заповед, ПИ 215 се разделя на два имота с посочени проектни идентификатори, като границата между тях е идентична с дворищно-регулационната линия между парцели І-472 и ІІ-472, кв.36 по плана на гр. Сливен, а при огледа е установено, че ПИ 215 не се ползва и няма материализирани на място ограда, синор или др.

При горните доказателства, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и с изложени мотиви, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл.26 и чл.35 АПК - липса на съобщаване за производството на всички заинтересовани страни и по надлежния процесуален ред, както и в противоречие с материалния закон и с целта на закона. Обосновава извод, че в случая по отношение на процесните имоти е налице спор за материално право между наследниците на Д. М. и М. /М./ М., като сравнява площта на имотите според документите за собственост и според проекта за изменение на КККР. Съдът счита също, че неправилно с влезлия в сила дворищно-регулационен план имотите на наследодателите на страните са заснети като един имот, както и че според плана към парцел І-472 има придаваеми места от имот пл. № 473, които не е доказано, че са заплатени, с оглед на което приема, че дворищнорегулационния план не е приложен, а в резултат на горното, че незаконосъобразно органът е одобрил изменението на КККР като е трансформирал регулационната граница в имотна такава в хипотезата на чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР. По тези съображения е отменена оспорената заповед.

Решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон.

Неправилни с оглед приложимия закон и необосновани от събраните доказателства са решаващите правни изводи на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед поради недоказаност на основанието за изменение на КККР по чл. 51, ал.1, т.2 от ЗКИР. Разрешаването на казуса при възприетото от органа основание за кадастралната промяна (отстраняване на непълноти и грешки в КККР с привеждането на границите на имота в съответствие с действащия регулационен план и с документа за собственост) е налагало изясняване на следните въпроси: дали при одобряването на КК са допуснати "непълноти или грешки" по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР, т. е. поземленият имот отразен ли е в противоречие с действителното му състояние и кои са меродавните източници на данни за определянето му; ако е налице основанието за изменение на кадастъра, отстранени ли са с него констатираните непълноти или грешки и при позитивен отговор на първите два въпроса – непълнотите или грешките свързани ли са със спор за материално право по см. на § 1, т. 16 от Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

Видно е, че оспореното решението не съдържа надлежни фактически установявания в очертаните насоки, в резултат на което формираните правните изводи по съществото на спора са необосновани. В настоящия случай е безспорно, че според заявеното изменение на КККР се иска разделяне на ПИ съобразно влязъл в сила дворищнорегулационен план с нанасяне на границата между проектираните имоти с идентификатори 67338.441.522 и 67338.441.523 в съответствие с границите на УПИ І – 472 и УПИ ІІ-472 по одобрения регулационен план от 1994 г., каквото е искането на заявителя в административното производство и основанието за издаване на процесната заповед по чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР. Преценката за наличие на непълноти или грешки изисква надлежно изследване на кадастралния и регулационен статус на имота и конкретно приложен ли е планът за регулация за имота, за да бъде отразен в КК съобразно с регулационните му линии по правилото на § 5, ал. 1 ПЗР ЗКИР. Според констатацията на съда, планът не е приложен, което не се подкрепя от събраните доказателства и е в противоречие със заключението на вещото лице. За да приеме, че планът не е приложен, съдът се е позовал на скицата към заключението на вещото лице, като е приел, че същата установява наличие на придадени по регулация места от имот № 473 към парцел І-472. Видно е, че такива установявания не са направени от съдебния експерт, от което следва необоснованост на горните изводи и необходимост от събиране на допълнителни данни, включително със специални знания на вещо лице чрез назначаване на допълнителна експертиза относно предвижданията на регулационния план за имотите на страните /отреждането им в един имот и образуването на два парцела/; има ли придадени по регулация имоти и дали са уредени регулационните сметки. Последното обстоятелство е съществено във връзка с правилата на чл. 182а, ал. 1 ЗТСУ (отм.) и § 22, т. 1 ЗУТ, според които регулационният план се счита за приложен с плащането регулационните сметки за придадените имоти или части от тях. Без изясняване на посочените въпроси е невъзможна преценката на материалноправното основание на издадената заповед - непълнота или грешка в кадастралния план, която би била налице ако регулационният план е приложен.

Извън горното и във връзка с оплакванията в касационната жалба, следва да се посочи, че липсата на съобщаване за производството на всички заинтересовани страни и по надлежния процесуален ред в случая не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото правата на участие на собствениците на засегнатия имот са реализирани чрез възражението на Н. М. М. и чрез конституирането им като страни в съдебното производство. А формалната разлика в площта на имотите между документите за собственост на страните и отразената в КК, не е достатъчна да се обоснове съществуването на спор за материално право, както неправилно е приел съдът. Още повече, че в случая, при регистриране на проектирания имот с идентификатор 67338.441.522 органът е приложил разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗКИР като в КР са записани данните за всички лица и документи.

Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане, от друг състав, който следва да събере доказателства по поставените въпроси.

При този изход по спора разноските, поискани от страните, ще бъдат присъдени от първоинстанционния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане, на основание чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 395 от 14.12.2023 г., постановено по адм. дело № 277/2023г. по описа на Административен съд – Сливен.

ВРЪЩА делото на същия съд, за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА