Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Й. К. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията П. Ж. по административно дело № 2302/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

С Решение № 7811/14.12.2023 г., постановено по адм. дело № 5201/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, по жалба на „А. Е. ООД е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-22221220002340-091-001/16.12.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, изменен и потвърден с Решение № 379/11.03.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – София при ЦУ на НАП, в частта на отказано право на данъчен кредит от 833,33 лв. по фактура №189 от 29.04.2019г., издадена от „М. П. 07“ ЕООД, както и от 977,40 лв. по фактура №0143/ 27.05.2019г., издадена от „С. Т. ЕООД, както и в частта на определения КД за 2019г. за горницата над 5 199 лв. до размера на от 5 380лв. В останалата част, жалбата на „А. Е. ООД срещу РА, в частта на определени допълнителни задължения за ДДС и за ЗКПО в общ размер на 20 196,94 лв., е отхвърлена.

Срещу така постановеното решение са постъпили две касационни жалби.

С касационната жалба на „А. Е. ООД, подадена чрез пълномощника адв. Д. Б., първоинстанционното решение се оспорва в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА. Като касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК се сочат неправилност на акта, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В подробно изложение касаторът твърди, че съдът, при постановяване на съдебния си акт неправилно приел, че наличието на фактура, договор, плащане, приемо - предавателен протокол, не доказват реалност на доставките. Моли за отмяна на решението в атакуваната част. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – Директорът на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, в съдебно заседание, представляван от пълномощника юрк. К., оспорва основателността на касационната жалба, подадена от дружеството.

С касационната жалба на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. В.-Данаилова, решението на първоинстанционния съд се оспорва, в частта с която РА е отменен. Като касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК се сочат неправилност на акта, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В подробно изложение касаторът оспорва решаващия извод на съда, че реалността на доставките по фактура №189 от 29.04.2019г., издадена от „М. П. 07“ ЕООД с предмет – рекламни материали, както и по фактура №0143/ 27.05.2019г., издадена от „С. Т. ЕООД с предмет – „монтажни траверси за решетки“, е доказана. Моли за отмяна на оспорваното решение и за постановяване на друго – по съществото на спора, с което жалбата на „А. Е. ООД срещу РА, в отменената му част, да бъде отхвърлена.

Ответникът – „А. Е. ООД, не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, преценявайки допустимостта на касационните жалби и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационните жалби са подадени от надлежни страни по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими. За да се произнесе по тяхната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното:

С оспореното решение, Административен съд София град е отменил РА № Р-22221220002340-091-001/16.12.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, изменен и потвърден с Решение № 379/11.03.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, в частта на отказано право на данъчен кредит от 833,33 лв. по фактура №189 от 29.04.2019г., издадена от „М. П. 07“ ЕООД, както и от 977,40 лв. по фактура №0143/ 27.05.2019г., издадена от „С. Т. ЕООД /общо за 1 810,73 лв./, както и в частта на определения КД за 2019г. за горницата над 5 199 лв. до размера на от 5 380лв.

Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията – извършените действия по събиране на доказателства, констатациите на органа по приходите за липса на реални доставки по фактурите, издадени от доставчиците „Х. С. Д. ЕООД, „Ламертин“ ЕООД, „Боки 94“ ЕООД, „И. Т. ЕООД, „С. Т. ЕООД и „М. П. 07“ ЕООД обосновали отказ за признаване на право на данъчен кредит, съответно за преобразуване на финансовия резултат на дружеството и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък.

С оглед постановеното Решение № 5590/30.05.2023 г., по адм. дело № 9423/2022г. на ВАС, АССГ е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите.

След това съдът е обосновал следните правни изводи:

Правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 166,67лв. за м. 04.2019г. по 5 фактури, издадени от „Х. С. Д. ЕООД с предмет "заготовка алуминиев профил" и "транспортни услуги". Този извод е обоснован след като съдът е приел за безспорно наличието на договор от 02.04.2019г.; заверено копие РПВ; заверени копия трудови договори; извлечения от сметки 411, 4532, 703; заверено копие на ДФО; заверено копие от фактура от предходен доставчик „М. П. 07“ ЕООД. Прието е, че доставчика има кадровата обезпеченост /9 работника вкл. шофьори/, но няма материална обезпеченост –няма МПС собствени или наети, няма машини. Освен това предходния доставчик - „М. П. 07“ ЕООД, който е пряк доставчик на РЛ, но за друга доставка – изработване на рекламни материали, е издал фактурата към прекия доставчик месец след фактурирането на услугите на ревизираното лице, сочат на липсата на проследимост на доставките.

Правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 029,76лв. за м. 04.2018. по фактура №034 от 27.04.2018г., издадена от „Ламертин“ ЕООД, с предмет "въздуховоди". Съдът е приел за безспорно, че има фактуриране, счетоводно отразяване, ППП, представяне на документи от името на доставчика /но чрез управителя на РЛ/, но няма договор, плащане, данни за транспорт, няма кадрова и техническа обезпеченост. Вещото лице установява изрично, че за този доставчик няма данни за ДМА, собствени или наети, няма и разплащане.

Правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 500лв. за м. 06.2019г. по две фактури, издадени от „Боки 94“ ЕООД, с предмет "стоки по опис", които по ППП са метален профил 100/100 - 24бр., метален профил 60/60- 13бр., метален профил70/30- 14бр., метален профил40/40- 6бр., минерална вата 300 кв. м, влагустойчив гипсокартон 120 кв. м., гипсокартон 60 кв. м, стиропор 115 кв. м. представен е касов бон от 08.07.2019 г.; Съдът е приел за безспорно, че има осчетоводяване и плащане, но няма никакви други документи - договори, ППП, няма ДМА. Споделил е извода на органите по приходите за липса на кадрова обезпеченост – лицата, които работят са на длъжности, свързани с търговия като барман, продавач, като в заключение е приел, че доставките са фиктивни.

Правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 749,94лв. м. 12.2018г. и м. 02.2019г. по 4 фактури, издадени от „И. Т. ЕООД. Фактурите са с предмет "заготовка алуминиеви решетки, сглобяване на решетки, разкрой на алуминиев профил, направа на заготовки за решетки". Приел е за безспорно, че има фактури, приемо-предавателни протоколи; писмени обяснения; аналитични обороти на сметка 411; хронология на сметка 411; фактура от предходни доставчици „В. Т. 1“ ЕООД и „Т. М. Б. ООД, приемо-предавателни протоколи; товарителница за обществен автомобилен превоз, платено е. Според съда, от значение било обстоятелството, че доставчикът няма кадрова и материална обезпеченост, както и факта на установената обвързаност между доставчик и РЛ, доколкото документите от доставчика са подадени по Еконт от Ч. К. К., назначен на трудов договор в „А. Е. ООД и нямало данни за предходни доставчици.

Съдът приел за правилно установено в хода на ревизията, че РЛ е отразило два пъти в отчетните си регистри фактури, издадени от „Р. Т. ЕООД (фактура №018 от 26.07.2019 г., ДДС в размер на 612,60 лв.) и „Виас“ ЕООД (фактура №03600018834 от 28.06.2018 г., ДДС в размер на 835,90 лв.) и по този начин е упражнило два пъти правото на данъчен кредит по същите. Приел е аз безспорно също така, че през м. 04.2019г. „А. Е. ООД е отразило в дневника си за покупки и в дневника си за продажби една и съща фактура, а именно фактура №391/08.04.2019 г. от „Ч. К. сервиз“ ЕООД. Същата е издадена от ревизираното лице на това дружество, поради което и на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС не е признато правото на данъчен кредит по нея в размер на 297,34 лв.

Освен изложеното, за две доставки по фактури, издадени от и „С. Т. ЕООД „М. П. 07“ ЕООД, съдът приел, че неправилно е отказано е право на приспадане на данъчен кредит, като изложил следните съображения:

По фактура №0143/ 27.05.2019 г., издадена от „С. Т. ЕООД, с предмет - "монтажни траверси за решетки" са представени фактура, приемо-предавателен протокол, хронологични регистри /сметка 411, кореспондираща сметка 4532 за периода от 01.2019г. до 07.2019 г.; граждански договор от 01.04.2019 г. с И. Д. М. и Х. И. Х.; протоколи за приемане на извършената работа по гражданските договори от м. 07.2019г. и м. 09.2019г.; справки за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ; договор за съвместна дейност с „В. Т. ЕООД; фактура от предходен доставчик „Т. М. Б. ООД с предмет на доставката поцинкован щрипс. Твърденията на органите по приходите за липса на съпътстващи доставката документи, като договори, стокови разписки, сертификати за качество, транспортни документи, оборотна ведомост, аналитичен регистър на сметка 304, са приети за непротивопоставими на РЛ, след като е безспорно установено, че доставчика има кадрова обезпеченост, има фактура, осчетоводена е, платена, както и видно от заключението на вещото лице - има 2 договора преди процесната фактура с предходни доставчици, което доказвало и наличието на материална обезпеченост на досатвчика.

По фактура №189 от 29.04.2019г., издадена от „М. П. 07“ ЕООД с предмет "рекламни материали", съдът приел, че са представени фактура, дневен финансов отчет; свидетелство за регистрация на ЕКАФП; договор от 05.02.2018г.; приемо-предавателен протокол; хронология на сметка 4532; дневник на сметка 703 и 411. за липса на съпътстващи доставката документи, като оборотна ведомост, счетоводни записвания по сметки от група 50, писмени обяснения с информация и точно описание и конкретизация на дейностите по сключените договори, КЛЕН от ФУДВ, търговска кореспонденция, са приети за непротивопоставими на РЛ. Приел е, че рекламните материали са индивидуализирани с предаването им - видно от ППП това са тефтери и химикалки. Освен това вещото лице в допълнителната СЕ установило, че има договор от 06.02.2019г. с предходен доставчик "Мърси он" ЕООД със същия предмет тефтери и химикалки. Видно от заключението получените услуги по процесната фактура са били отразени директно по дебита на счетоводна сметка 602 „Разходи за външни услуги“, респективно в разходи за дейността през отчетния период.

В частта по ЗКПО съдът е приел, че с оглед констатациите по ЗДДС за липса на реални доставки на стоки и услуги и във връзка с отказаното право на данъчен кредит, е налице несъответствие между документалната обоснованост на разходите по фактурите и действителните стопански операции. Приел е, че за 2018г. е деклариран счетоводен финансов резултат загуба в размер на 250,91лв. и данъчен финансов резултат загуба 250,91лв. като след преобразуване със сумата от 30 598,50 лв. /разходи по фактури, издадени от „Ламертин“ ЕООД, „И. Т. ЕООД и „Виас“ ЕООД/ правилно е определен данъчен финансов резултат данъчна печалба в размер на 30 347,59 лв. и корпоративен данък в размер на 3 034,75лв. За 2019г. съдът приел, че неправилно е отказано право на ДК - 833,33лв. по фактура №189 от 29.04.2019г., издадена от „М. П. 07“ ЕООД, както и също за 977,40лв. по фактура №0143/ 27.05.2019г., издадена от „С. Т. ЕООД, с предмет монтажни траверси за решетки или общо 1 810,73лв., поради което установените задължения за корпоративен данък следва да бъдат преизчислени. Предвид подадена ГДД с деклариран счетоводен финансов резултат печалба в размер на 4 382,79 лв., то следва да има преобразуване не със сумата в размер на 49 416,19лв., а със 47 605,46 лв. /т. е.без 1810,73лв./, поради което ФР за 2019г. е печалба от 51 988,25лв. /вместо 53 798,98лв./ и съответно КД е 5 199лв.

По изложените съображения, съдът изменил РА и присъдил разноски на страните, съразмерно уважената, респективно отхвърлената част от жалбата.

Решението е правилно в частта, с която се отхвърля жалбата и неправилно, в частта с която се отменя РА.

По жалбата на „А. Е. ООД :

С оспореното решение, в тази му част, е отхвърлена жалбата на „А. Е. ООД срещу РА, в частта по ЗДДС на установени задължения за ДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Х. С. Д. ЕООД, „Ламертин“ ЕООД, „Боки 94“ ЕООД, „И. Т. ЕООД, и в частта по ЗКПО на установени задължения за корпоративен данък в резултат на корекция на финансовия резултат на дружеството за 2018г. и 2019г. с отчетените разходи по тези фактури.

Настоящата инстанция споделя крайния извод на АССГ за недоказани реални доставки по фактури, издадени от Х. С. Д. ЕООД, „Ламертин“ ЕООД, „Боки 94“ ЕООД, „И. Т. ЕООД, при следните коригиращи мотиви.

Относно двете фактури с предмет "заготовка алуминиев профил", издадени от „Х. С. Д. ЕООД, по делото са представени две фактури, договор от 04.02.2019г. с предмет извършване на заготовка на алуминиеви профили и два ППП от 02.04.2019г. и от 03.04.2019г., с които възложителя приема извършени заготовки на алуминиеви профили, описани по брой, ед. цена и обща цена. От съдържанието на договора и ППП не може да се установи дали договорените услуги включват труд и материали или само труд, за чия сметка са материалите - алуминиеви профили, как и къде са предадени. С оглед факта, че с такива доказателства следва да разполага РЛ, следва извод, че същото не е доказало реално извършени доставки на услуги, поради което правото на данъчен кредит е отказано законосъобразно.

По отношение на трите фактури с предмет - транспортни услуги, издадени от „Х. С. Д. ЕООД, са представени само фактури и ППП. При липса на договор, товарителници и пътни листи, правилно съдът е приел, че реалността на доставките на транспортни услуги, не е доказана.

Относно фактура №034 от 27.04.2018г., издадена от „Ламертин“ ЕООД, с предмет "въздуховоди", правилно съдът е приел, че доставката е фиктивна, изхождайки на първо место с това, че при извършена насрещна проверка на доставчика, същия не е открит, а документите от негово име са изпратени по куриерска фирма от В. Л. – управител и представител на ревизираното дружество. Освен това, за доказване реалността на доставката са представени само фактура и ППП със съдържание на фактурата, които са недостатъчни да се приеме за доказана реално извършена доставка на стоки.

Относно двете фактури, издадени от „Боки 94“ ЕООД, с предмет "стоки по опис", настоящата инстанция счита, че при липса на опис или договор, предмета на доставката не е индивидуализиран, още повече че към едната фактура за стоки се представя акт обр.19 за извършени СМР, а към другата – ППП за предаване на метални профили, минерална вата, влагустойчив гипсокартон, стиропор с посочени бройки и количество, без други доказателства, от които да се установя механизма на доставката, мястото на предаване на стоките, за чия сметка е транспорта и как е осъществен.

Относно 4 бр. фактури, издадени от „И. Т. ЕООД с предмет - заготовка алуминиеви решетки, сглобяване на решетки, разкрой на алуминиев профил, направа на заготовки за решетки, по делото са представени фактури и ППП. Правилно съдът е приел, че само въз основа на тях не може да се приеме реалност на доставките, нито индивидуализация на предмета на доставката, начина на калкулиране на цената.

Обратно на поддържаното в касационната жалба, дружеството жалбоподател не е доказало да е добросъвестен получател по облагаеми доставки. Обосновано, при така установените факти, органите по приходите и първоинстанционният съд са приели, че са налице обективни данни за използване от жалбоподателя на фиктивни фактури с цел данъчна злоупотреба.

С оглед изложеното за недоказани реални доставки по фактури на посочените четирима доставчици, законосъобразно е преобразуван финансовия резултат на дружеството за 2018 г. и 2019 г. с отчетените разходи по тези фактури, а решението на АССГ, като правилно, в тази му част, следва да се остави в сила.

По жалбата на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София:

С оспореното решение, в тази му част, е отменен РА, в частта на отказано право на данъчен кредит по фактура №189 от 29.04.2019г., издадена от „М. П. 07“ ЕООД, и по фактура №0143/ 27.05.2019г., издадена от „С. Т. ЕООД, както и в частта на установени задължения за корпоративен данък в резултат на корекция на финансовия резултат на дружеството за 2019г. с отчетените разходи по тези фактури.

Настоящата инстанция намира решението, в тази му част за неправилно.

По отношение на фактура №189 от 29.04.2019г., издадена от „М. П. 07“ ЕООД с предмет – рекламни материали, от РЛ са представени: фактура, договор от 05.02.2019г., с който възложителя възлага, а изпълнителя се съгласява да изработи и отпечата рекламни материали – 616 бр. тефтери и 500 бр. химикали. Представени са и ППП за предаване на уговореното количество тефтери и материали.

При така събраните доказателства, настоящата инстанция счита, че на първо место процесните фактури за доставка на услуги с предмет - рекламни материали, по които е претендирано правото на данъчен кредит, не отговарят на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС - в описанието на услугата не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията. Това е така, защото отразеният във фактурите предмет може да бъде отнесен към неопределен широк кръг от доставки. От друга страна, предмета на договора е също общ – изработка и печат на рекламни материали – тефтери и химикали, без каквато и да е индивидуализация на тефтерите и химикалите, какви качества им придават вид на рекламни и в какво точно се състои извършването на услугата, какво е съдържанието на рекламните изделия. Не се установява също начина на калкулиране на цената дали услугата по изработване на рекламни материали включва труд и материали, и кой осигурява материалите, на които ще се придава рекламен вид. Никаква допълнителна информация, различна от съдържанието на фактурите не съдържат и представените приемо-предавателни протоколи, в които е посочено, че се предават 616 бр. тефтери и 500 бр. химикали.

Непълнотата на фактурите възпрепятства установяване съответствието им на действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставките, респективно установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит по тези фактури. В свое Решение от 8.05.2013 г. СЕС по дело С-271/12, постановено по преюдициално запитване отнасящо се до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета, приема, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. По аргумент на по-силното основание, след като към фактурите са представени договори и приемо-предавателни протоколи, които също не допринасят за конкретизация на престацията, то това обосновава законосъобразния отказ на данъчните органи на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя.

По изложените съображения, необоснован е извода на АССГ, че от събраните писмени доказателства може да се установи предмета на фактурираните услуги, как и по какъв начин са извършени и как е определена цената на престацията, а на второ место - необоснован е и извода, че представените по делото договор и приемо-предавателен протокол доказват реално извършване на фактурираните услуги от сочените доставчици. Банкетния характер на договорите и протоколите, при липса на други съпътстващи фактурите документи, обосновава извод за липса на доказателства за реални доставки на услуги.

По отношение на фактура №0143/ 27.05.2019г., издадена от „С. Т. ЕООД с предмет – монтажни траверси за решетки, по делото е представена фактура и ППП с идентично съдържание, че се предават 135 бр. монтажни траверси за решетки. В ППП не е посочена единична и обща цена на стоките, които се предават, поради което при липса на други съпътстващи фактурата документи, не може да се установи как е калкулирана цената по фактурата, механизма на доставката, за чия сметка е транспортна и мястото на предаване на стоките, поради което реалността на доставката не се доказва.

Правните изводи на съда, че получателя по доставката не следва да доказва технически и кадрови ресурс на доставчиците си, са по принцип правилни. Настоящата инстанция напълно споделя възприетата от ВАС и СЕС съдебна практика, според която не следва в тежест на получателя по доставките да се вменява в отговорност действията или бездействията на доставчиците – в този смисъл са решения по дела С-324/11 (Gabor Toth), както и решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и P. David), макар, че в интерес на получателя по издадените му фактури е да докаже положителният факт на тяхното фактическо извършване. В случая обаче, този положителен факт – реално извършени доставки на услуги не е доказан с представените фактури, договори и приемо-предавателни протоколи. Следователно законосъобразен е отказа на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя, поради липса на убедителни доказателства по пряката доставка за извършване на услугите и доказателства за използването им в дейността на ревизираното дружество, като липсата на технически и кадрови ресурс за извършване на доставките на услуги, следва да се цени само като косвено доказателство в подкрепа на извода за липса на реални доставки.

Следователно законосъобразен е отказа на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по фактура №189 от 29.04.2019г., издадена от „М. П. 07“ ЕООД, и по фактура №0143/ 27.05.2019г., издадена от „С. Т. ЕООД, а като е достигнал до друг извод, АССГ е постановил неправилно решение, в тази му част което следва дд се отмени и вместо него да се отхвърли жалбата на дружеството срещу РА, в частта на отказано право на данъчен кредит по фактура №189 от 29.04.2019г., издадена от „М. П. 07“ ЕООД и по фактура №0143/ 27.05.2019г., издадена от „С. Т. ЕООД.

С оглед изложеното за недоказани реални доставки по фактура №189 от 29.04.2019г., издадена от „М. П. 07“ ЕООД и по фактура №0143/ 27.05.2019г., издадена от „С. Т. ЕООД, законосъобразно е преобразуван финансовия резултат на дружеството за 2019г. с отчетените разходи по тези фактури, а решението на АССГ е неправилно и в частта по ЗКПО, с която РА се отменя.

Настоящата инстанция констатира, че АССГ е допуснал ЯФГ в решението си при посочване на установения размер за корпоративен данък за 2019 г., в частта потвърдена с решение на директора на дирекция „ОДОП“ – София, като вместо 4 853,89 лв. е посочил, корпоративен данък в размер на 5 380 лв., но с оглед факта, че решението в тази му част се отменя, не се налага поправка на явна фактическа грешка.

С оглед изхода на спора, решението в частта за разноските се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, като се преизчислят дължимите разноски. Жалбата на „А. Е. ООД срещу РА е изцяло отхвърлена, поради което дружеството няма право на разноски за съдебните производства. Такива се дължат на НАП, в структурата на която е включена Дирекция „ОДОП“ – София, за четири инстанции. При определяне на техния размер, настоящата инстанция, съобрази следното:

С Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което за настоящият съдебен състав, счита че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед видът на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Настоящата инстанция отчитайки, че спора е с нисък материален интерес от 22 187,94 лева и като съобрази вида и количеството на извършената работа от процесуалния представител на НАП в проведените четири инстанции, приема, че на НАП са дължими разноски за юрисконсулт за четирите инстанции, редуцирани до половината от дължимите по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004г. или разноски за юрисконсулт за всяка инстанция в размер на по 1 198 лв., както и разноски за внесени държавни такси от 286,39 лв. или общо разноски в размер на 5 078,39 лв., които „А. Е. ООД следва да бъде осъдено да заплати.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 7811/14.12.2023 г., постановено по адм. дело № 5201/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-22221220002340-091-001/16.12.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, изменен и потвърден с Решение № 379/11.03.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“– София при ЦУ на НАП, в частта на отказано право на данъчен кредит от 833,33 лв. по фактура №189 от 29.04.2019г., издадена от „М. П. 07“ ЕООД, в размер на от 977,40 лв. по фактура №0143/ 27.05.2019г., издадена от „С. Т. ЕООД, както и в частта на определения КД за 2019г. за горницата над 5 199 лв. до размера на от 5 380лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „А. Е. ООД срещу Ревизионен акт № Р-22221220002340-091-001/16.12.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, изменен и потвърден с Решение № 379/11.03.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“– София при ЦУ на НАП, в частта на отказано право на данъчен кредит от 833,33 лв. по фактура №189 от 29.04.2019г., издадена от „М. П. 07“ ЕООД, в размер на от 977,40 лв. по фактура №0143/ 27.05.2019г., издадена от „С. Т. ЕООД, както и частта по ЗКПО на преобразуван финансов резултат на дружеството за 2019г. с отчетените разходи по тези фактури.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7811/14.12.2023 г., постановено по адм. дело № 5201/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, в останалата обжалвана част.

ОТМЕНЯ Решение № 7811/14.12.2023 г., постановено по адм. дело № 5201/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта на разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „А. Е. ООД, ЕИК 204889104, със седалище и адрес на управление гр.София, [жк] [улица]да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 5 078,39 (пет хиляди седемдесет ио осем и пет лева и тридесет и девет стотинки) лева, представляваща разноски за четирите инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ