О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2804

гр. София, 07.06.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети април през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

Л. А.

като разгледа, докладваното от съдия Л. А. гр. дело № 3817 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. А. Б., [населено място], допълнена с касационна жалба, подадена чрез адв. А. П., срещу решение № 3247 от 19.06.2023 г., постановено по в. гр. д. № 3279/2023 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 133 от 05.01.2023 г. на Софийски районен съд по гр. д. № 23517/2022 г., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от К. А. Б. иск за осъждане на дружеството „КАМКО“ ООД, ЕИК103111900, на основание чл. 226, ал. 2 КТ да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца вреди поради незаконно задържане на трудовата му книжка след прекратяване на трудовото му правоотношение в периода от 01.04.2022 г. до 01.08.2022 г. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и необосновано.

Ответникът по касационната жалба „КАМКО“ ООД, чрез адв. А. А., оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото. Счита, че не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол, а по същество подадената жалба е неоснователна. Направено е искане за присъждане на направените разноски съобразно представените списък на разноските по чл. 80 ГПК, фактура № 492/18.08.2023 г. и преводно нареждане от същата дата.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Въззивният съд е приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ, съгласно което работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено. Посочено е, че предпоставките за уважаване на иск на това правно основание са прекратено трудово правоотношение, незаконно задържане от работодателят на трудовата книжка на работника или служителя след датата на прекратяване на трудовото правоотношение и претърпени от работника или служителя имуществени вреди, които са в причинно следствена връзка с незаконното задържане на трудовата книжка, като отговорността е безвиновна. На основание чл. 272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния. Прието е, че между страните не се спори, че между тях е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено на 01.04.2022 г., на която дата ищецът е предал на ответника трудовата си книжка за оформяне и я е получил на 19.05.2022 г. Безспорно е установен и размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния отработен месец преди прекратяване на трудовия договор - 850 лева. Съдът е приел, че противно на твърдяното от ищеца, от представените по делото писмени доказателства е установено, че на 08.04.2022 г. на ищеца е връчена при отказ покана за получаване на оформената от работодателя трудова книжка лично или чрез упълномощен представител на посочено в поканата място - търговски обект на работодателя. Направен е извод, че ответното дружество е изпълнило задълженията си за незабавно оформяне на трудовата книжка и предоставяне на възможност на ищеца да я получи, поради което не е налице неоснователно задържане на трудовата книжка на ищеца от бившия му работодател. Като ирелеванти са преценени обстоятелствата, че ищецът не се е възползвал от предоставената му възможност, както и че е настоявал за точно определен, според него единствено законосъобразен, начин на връчване на трудовата книжка – по пощата с обратна разписка. За пълнота на изложението, съдът е посочил, че независимо, че размерът на вредите от незаконното задържане на трудовата книжка се презюмира в размер на брутното трудовото възнаграждение за съответния период, в конкретния случай ищецът не е провел пълно и главно доказване на факта на настъпване на вредите.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. „По какъв начин следва да е удостоверено връчването на работника на покана по чл. 6, ал. 3 вр. ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, за да се приеме, че това съобщение е достигнало до работника и работодателят се освобождава от задължението за незабавно връщане на трудовата книжка?“. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с решение № 148 от 02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, ТР № 1/28.12.2005 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСТК, ВКС, и решение № 101 от 19.08.2019 г. по т. д. № 439/2017 г. на ВКС.

2. „Дължи ли работодателят обезщетение при неспазена процедура по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж?“. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с ТР № 1/02.12.2019 г. по тълк. д. № 1/2019 г. на ОСГК, ВКС.

3. „Подлежат ли на доказване вредите, настъпили за работника от незаконното задържане на трудовата му книжка от работодателя?“. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с решение № 606 от 27.09.2010 г. по гр. д. № 908/2009 г. на ВКС.

4. „Следва ли въззивният съд да обсъди и да се произнесе със съдебното решение по всички заявени в жалбата доводи и оплаквания на въззивника? Задължен ли е при постановяване на решението си въззивният съд да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора?“. Цитирани са решения на ВКС, с които се твърди, че е налице противоречие.

По въпрос № 1:

По въпроса за изпълнението на процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж има задължителна практика, обективирана в ТР № 1/2019 г. на ОСГК, ВКС. Според приетото в т. 1 от решението, за да се освободи работодателят от последиците на забавата си да предаде трудовата книжка на работника или служителя, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка кога следва да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. В обжалваното решение е прието, че работодателят е изпълнил задължението си, като е ирелевантно обстоятелствата дали писмото е изпратено посредством пощенска или куриерска услуга, в каквато насока са възраженията на касатора. Тълкувателното решение, на което и самият той се позовава, не предвижда ограничение за начина, по който следва да бъде изпратено писмото, а единствено изискване за обратна разписка, каквато се предлага включително и от доставчиците на куриерските услуги. Доколкото съдът е приел, че процедурата е надлежно изпълнена, тоест въз основа на представените доказателства е установено, че е налице изпращане на писмо с обратна разписка, въпросът не може да бъде по-подробно разглеждан на настоящия етап от производството пред ВКС, тъй като по реда на чл. 288 ГПК не е допустимо извършването на преценка на събрания по делото доказателствен материал.

По въпрос № 2:

Вторият въпрос противоречи на правните изводи, обусловили решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, а именно, че ответното дружество е спазило процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Въпросът изразява несъгласието на касатора с постановеното по същество по спора между страните. Съгласно приетото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС допускането на касационно обжалване се предпоставя от формулирането на материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивата инстанция, но същия не може да засяга правилността на обжалваното решение. С оглед посоченото поставеният въпрос не покрива общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК.

По въпрос № 3:

Според т. 2 от ТР № 1/2019 г. на ОСГК, ВКС, причинените на работника или служителя вреди в резултат на незаконното задържане на трудовата му книжка, подлежат на обезщетяване съгласно чл. 226, ал. 2 КТ, при наличие на следните четири предпоставки: 1.прекратено трудово правоотношение, 2. незаконно задържане на трудовата книжка на работника или служителя, 3. наличие на причинени вреди и 4. причинна връзка между незаконното задържане на трудовата книжка и причинените вреди. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на задържане на трудовата книжка. Работникът или служителят не е длъжен да доказва размера на конкретно претърпените от него вреди, защото той е нормативно определен. Видно от посоченото работникът е освободен от доказване на конкретен размер на вредите, но не и от факта на настъпването им. Същото е прието и от въззивния съд, поради което по въпроса не е налице отклонение от задължителната съдебна практика.

По въпрос № 4:

По процесуалноправните въпроси, касаещи задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства, доводите и възраженията на страните, е създадена задължителна за съобразяване от съдилищата практика на ВКС, на която обжалваното решение не противоречи. Съгласно приетото по т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС след обсъждане на правнорелевантните факти, доводите и възраженията на страните. В случая, мотивите на въззивната инстанция са ясни и формирани в резултат на собствената дейност по оценка и анализ на събраните по делото доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с крайния резултат от въззивната проверка и в тази връзка излага аргументи за неправилност и необоснованост на изводите на решаващия съд, не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК.

В обобщение на гореизложеното съдът намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не е налице касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените въпроси.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК касаторът дължи на ответника по касационната жалба направените от него разноски пред тази инстанция, които съобразно представените доказателства възлизат на 1356 лв.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3247 от 19.06.2023 г., постановено по в. гр. дело № 3279/2023 г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА К. А. Б. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „КАМКО“ ООД, ЕИК 103111900, 1356 лв. деловодни разноски пред настоящата инстанция, представлавящи заплатено адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………………………..

ЧЛЕНОВЕ: 1. ………………………..

2. ………………………..