ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3261

гр. София, 30.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велислав Павков

Членове:Димитър Димитров

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Частно касационно гражданско дело № 20238003103899 по описа за 2023 година

Производството е по чл.95 ГПК.

С частна жалба с вх.№503639/15.08.2023г. на И. П. П.- Ц. се обжалва определение №50200 от 23.06.2023г., постановено по ч. гр. дело №2681/2022г. на състав на IV ГО на ВКС. С обжалваното определение е върната, като недопустима „касационна жалба“ с вх.№502911 от 09.06.2023г. на И. П.-Ц., подадена против определение № 50343/29.09.2022г. по ч. гр. д. № 2681/2022г. на IV ГО на ВКС.

С частната жалба е заявено искане за „правна помощ и процесуален представител, за да може да има равноправен съдебен процес“. Съдът квалифицира това изявление като искане по чл. 95 ГПК, във връзка с чл. 21, т.2 от ЗПрП за предоставяне на правна помощ посредством осигуряването на процесуално представителство от адвокат без молителката да заплаща за адвокатската защита. Съгласно чл. 23, ал. 2 ЗПрП системата за правна помощ обхваща и случаите, когато страна по гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Освобождаването на Ц. от задълженията за плащане на държавни такси и разноски по настоящото дело (определение от 21.11.2019г. по гр. дело № 814/2019г. на СГС, ГО, 17 състав) е предпоставено от приетото за установено, че тя не разполага с достатъчно средства за посрещането на такъв разход. Предвид това, този състав на ВКС намира, че не следва да събира допълнителни доказателства във връзка с установяването на предпоставката дали молителката разполага със средства за заплащане на адвокат. Предоставянето на правна помощ не е безусловно следствие от изявеното желание на страната, за която е установено, че не...