Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Д. Членове: ИВАН РА. А. при секретар И. К. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията И. Р. по административно дело № 2369/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от И. Ц., гражданка на Украйна, подадена чрез процесуалния представител адв. В. П., против решение № 458 от 16.01.2024 г., постановено по адм. дело № 7099/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й с правно основание чл.256, ал.1 от АПК срещу бездействие на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Излагат се доводи за неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на материални закон и необоснованост - основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Основното възражение в касационната жалба е, че съдът неправилно е приел, че наличието на временна закрила по отношение на жалбопадателката е основание молбата й за международна закрила да не бъде регистрирана. Счита, че законът не лишава бенефициерите на временната закрила да подават молби за международна закрила. Претендира се отмяна на съдебното решение. Направено е особено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС за изясняване на въпроса, дали приложимата национална уредба може да допусне да не се приемат и регистрират молби за международна закрила, подадени от разселени лица от Украйна, обхванати от режима на временна закрила.

Ответната страна – Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Петкова, оспорва жалбата и изразява становище за нейната неоснователност.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са налице касационни основания за неговата отмяна и същото следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от от И. Ц., гражданка на Украйна, с правно основание чл.256, ал.1 от АПК срещу бездействие на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет и длъжности лица от агенцията, изразяващо се в отказ да бъде регистрирана молбата й с искане за предоставяне на международна закрила.

По делото безспорно е установено, че Цупрова като гражданка на Украйна се ползва със статут на временна закрила, съгласно Решение № 144 от 10.03.2022 г. на Министерския съвет (МС), на основание чл. 2, ал. 2 от ЗУБ, е предоставена временна закрила на разселените лица от Украйна в Р. Б. от 24.02.2022г. за срок от една година

Решаващият съд е отхвърлил жалбата на Цупрова като неоснователна, като за да достигне до този правен резултат, в обжалваното решение се е позовал на Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 г., в съответствие с член 5, 1 от Директива 2001/55/ЕО относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масов поток от разселени лица и мерките за постигане на баланс в усилията на държавите членки по приемане на тикава лица и поемане на последиците от това (Директива 2001/55/ЕО) е установено съществуването на масово навлизане в Съюза на разселени лица, които е трябвало да напуснат Украйна вследствие на въоръжен конфликт, Решение № 144 от 10.03.2022 г. на Министерския съвет (МС), на основание чл. 2, ал. 2 от ЗУБ, е предоставена временна закрила на разселените лица от Украйна в Р. Б. от 24.02.2022г. за срок от една година и заповед №РД 05-263/08.04.2022г. на Председателя на ДАБ, също и на чл. 68, ал.1, т.2 от ЗУБ, който гласи, че при действието на временната закрила производство за предоставяне на международна закрила се образува за чужденец, подал молба за международна закрила, с регистрирането на чужденеца след прекратяването или отнемането на временната закрила. В своето решение съдът е посочил, че е налице изрична регламентация за недопустимост на правоотношението във връзка с предоставяне на международна закрила и законодателят изрично е регламентирал, че в тези случаи административното производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца, търсещ международна закрила, но едва след прекратяването или отнемането на временната закрила. Постановеното решение е правилно.

С постановения акт, решаващият съд правилно и точно е изложил фактическата обстановка, като подробно е анализирал и обсъдил всички твърдения и възражения на страните и представени по делото доказателства. На база изяснената фактическа обстановка и относимата правна уредба са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани след анализ на възприетите факти.

Върховният административен съд, в състав на трето отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се направи препращане към мотивите на първоинсатнционното решение.

Правилно решаващият съд е посочил в решението си, че по спорния въпрос има прието Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 г., в съответствие с член 5, 1 от Директива 2001/55/ЕО относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масов поток от разселени лица и мерките за постигане на баланс в усилията на държавите членки по приемане на тикава лица и поемане на последиците от това (Директива 2001/55/ЕО) е установено съществуването на масово навлизане в Съюза на разселени лица, които е трябвало да напуснат Украйна вследствие на въоръжен конфликт. В посоченото решение се посочва, че „Предметът на настоящото решение е въвеждането на временна закрила за украинските граждани, пребиваващи в Украйна, които са били разселени на или след 24 февруари 2022 г. като резултат от военното нашествие на руските въоръжени сили, започнало на тази дата. Временна закрила следва да се въведе и за граждани на трети държави, различни от Украйна, които са били разселени от Украйна на или след 24 февруари 2022 г. и които са се ползвали със статут на бежанец или равностойна закрила преди 24 февруари 2022 г.“. В следствие на това решение е прието и Решение № 144 от 10.03.2022 г. на Министерския съвет (МС), на основание чл. 2, ал. 2 от ЗУБ, е предоставена временна закрила на разселените лица от Украйна в Р. Б. от 24.02.2022г. за срок от една година, като срокът е бил удължен с няколко последващи изменения на решението на МС /последно изменение с Решение № 67 от 1 февруари 2024 г. на МС/ и срокът на регистрационните карти на чужденци с предоставена временна закрила, се удължава до 4 март 2025 г.

От страна на председателя на ДАБ е издадена Заповед № РД05-263 от 08.04.2022 г., според т.1 от която се нарежда незабавно преустановяване на регистрирането и образуването на производства по предоставянето на международна закрила по молби, подадени от разселени лица от Украйна, като вместо това същите да бъдат регистрирани като чужденци, на които е предоставена временна закрила. Цитираната заповед е обжалвана и потвърдена по съдебен ред като правилна и законосъобразна. В Решение № 7885 от 14.07.2023 г. на ВАС по касационно административно дело № 1992 от 2023 г. решаващият състав посочва, че с разпоредбата на чл. 68, ал.1, т.2 от ЗУБ, законодателят изрично е акцентирал, че в случаите на административно производство по предоставяне на международна закрила, производството се образува с регистрирането на лицето търсещо международна закрила, но едва след прекратяването или отнемането на временната закрила. Това правилно съобразява и първоинстанционният съд. Налице е изрична нормативна уредба в ЗУБ. Настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд в обжалваното решение, че не се констатира незаконосъобразно бездействие по чл. 256 от АПК от страна на председателя на ДАБ или длъжностни лица от състава на агенцията.

Освен изложеното, жалбоподателката е избрала неправилен ред за защита. Отказът за разглеждане по същество на искане за издаване на индивидуален административен акт подлежи на обжалване по друг, предвиден в АПК ред.

По отношение на особеното искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС с въпроси относно тълкуването на Директива 2001/55/ЕО и Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с, настоящата инстанция намира, че няма основание за отправяне на такова запитване, доколкото уредбата в правото на ЕС и националното право в Р. Б. са синхронизирани. Разпоредбите са ясни и не се нуждаят от тълкуване.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 458 от 16.01.2024 г., постановено по адм. дело № 7099/2023 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. Ц., гражданка на Украйна, чрез процесуалния представител адв. В. П., за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС, на посочените в искането въпроси.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ И. Р. п/ АГЛИКА АДАМОВА