Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. К. Членове: СЕВДАЛИНА ЧЕРВ. К. при секретар А. С. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от председателя Г. К. по административно дело № 2443/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Център за развитие на човешките ресурси, чрез адв. Г., срещу решение №154/05.01.2024 г., постановено по адм. дело №6784/2023 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена негова заповед №РД-5-2021-00-261/21.06.2021 г. като незаконосъобразна. С доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и допуснато процесуално нарушение - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, се претендира отмяна на решението ведно със законните последици.
Ответникът Н. С. С., чрез адв. Н., в писмен отговор по касационната жалба, излага доводи за нейната неоснователност и правилност на решението и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила изцяло обжалваното решение като обосновано и правилно.
Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Делото е повторно, тъй като с Решение 7119 от 28.06.2023 на ВАС, по адм. дело №3231/2023г. по описа на ВАС е отменил решение № 3708 от 03.06.2022 г., постановено по адм. дело № 6690/2021 г. по описа на Административен съд София – град, както и определение № 9522 от 05.12.2022 г., по адм. дело № 6690/2021 г. на Административен съд София – град, и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението.
С обжалваното в настоящото производство решение по оспорване на Н. С. С. е отменена като незаконосъобразна заповед №РД-5-2021 -00-261/21.06.2021 г. на изпълнителния директор на Центъра за развитие на човешки ресурси, с която на основание чл.107 ал.1 т.5 вр. чл. 108 ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното правоотношение.
Съдът е приел, че за да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е необходимо да са изпълнени три кумулативни условия: 1. Да е създадена нова фактическа обстановка 2. Същата да води до невъзможност за изпълняване на конкретната длъжност 3. Причините за това да са непреодолими и да не зависят от волята на която и да е от страните. В установената съдебна практика, ВАС е посочил, че е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите на здравословни причини, само когато тази невъзможност е възникнала по време на правоотношението и същата е обективна - не зависи от волята на страните по същото.
Посочено е, че в случая в т.Х на Длъжностната характеристика за длъжността „началник отдел“ за Отдел „Акредйтация, селекция и договориране“, Дирекция „Селекция, договориране и отчитане", връчена на служителя при назначаването му на 02.07.2019г., е поставено изискване за допълнителна квалификация/обучение: задължително владеене - писмено и говоримо, на английски език, минимум ниво В2 според европейската квалификационна рамка, което се удостоверява с дипломи и/или сертификати. Изискването за владеене на английски език на определено минимално ниво е съществувало към датата на възникване на служебното правоотношение на жалбоподателя за длъжността началник на Отдел „Акредитация, селекция и договориране“. Няма спор между страните, че при преназначаването му от длъжност „главен експерт“ в Дирекция „Акредитация, мониторинг и проверки“ в длъжност „началник на отдел“ в Дирекция „Селекция, договориране и отчитане“ С. не е представил документ, удостоверяващ владеенето на английски език най-малко на ниво В2 според европейската квалификационна рамка. Съдът е счел, че по делото не са ангажирани доказателства такъв документ да е бил изискан от работодателя, в който и да е момент от служебното правоотношение, включително преди прекратяването му без предизвестие, на основание чл.107, ал.1, т.5 ЗДСл. От приетите писмени доказателства се установява, че към датата на постъпването му на служба в Центъра за развитие на човешките ресурси жалбоподателят е представил официален документ - Диплома за средно образование, удостоверяващ владеене на френски език.
Първоинстанционният съд е посочил, че съгласно мотивите, изложени в Решение 7119 от 28.06.2023 на ВАС, Пето отделение, по адм. дело №3231/2023г. по описа на ВАС, изискването за владеене на английски език може да произтича от новонастъпили факти, свързани с работата на служителя. Наличието, респ. липсата на такива, обаче, по делото не може да бъде установено предвид оттеглянето на доказателствените искания от двете страни по настоящия спор.По делото, предвид представянето на оригинала на сертификат за владеене на английски език на вино В2 и сравняването му с представеното по делото копие на документа, не се спори между страните, че жалбоподателят е разполагал със сертификат за владеене на английски език на ниво В2. Липсата на доказателства такъв документ да е бил изискан от работодателя, в който и да е момент от служебното правоотношение, включително преди прекратяването му без предизвестие, от една страна, и от друга страна, в хода на съдебното производство по безспорен начин се установи, че жалбоподателят е отговарял на специфичните изисквания и е притежавал изискуемата допълнителна квалификация -писмено и говоримо на английски език миниум ниво В2, удостоверен с представяния сертификат, следва извода, че посоченото основание в оспорваната заповед е неправилно и е налице нарушение на материалния закон.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено в унисон с изяснената по делото фактическа обстановка и изведени обосновани правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло по реда на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
Обоснован и съответен на събраните по делото доказателства е изводът на първоинстанционния съд, че прекратяването на служебното правоотношение на С. е извършено в несъответствие с приложимите материалноправни норми и целта на закона. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл изисква осъществяването на три кумулативни предпоставки, както правилно е прието в обжалваното решение, а именно:1. да е създадена нова фактическа обстановка; 2. същата да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3. причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. Изрично в разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. второ второ от ЗДСл е предвидено, че при прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В случая като фактическо основание за издаване на оспорената заповед е посочено, че С. не притежава изискуемата допълнителна квалификация - да владее писмено и говоримо английски език на минимум ниво В2 по европейската квалификационна рамка. Правилно е прието, че в случая в т.Х на длъжностната характеристика за длъжността „началник отдел“ за Отдел „Акредитация, селекция и договориране“, Дирекция „Селекция, договориране и отчитане", връчена на служителя при назначаването му на 02.07.2019г., е поставено изискване за допълнителна квалификация/обучение: задължително владеене - писмено и говоримо, на английски език, минимум ниво В2 според европейската квалификационна рамка, което се удостоверява с дипломи и/или сертификати. Изискването за владеене на английски език на определено минимално ниво е съществувало към датата на възникване на служебното правоотношение на жалбоподателя за длъжността началник на Отдел „Акредитация, селекция и договориране“. Няма спор между страните, че при преназначаването му от длъжност „главен експерт“ в Дирекция „Акредитация, мониторинг и проверки“ в длъжност „началник на отдел“ в Дирекция „Селекция, договориране и отчитане“ С. не е представил документ, удостоверяващ владеенето на английски език най-малко на ниво В2 според европейската квалификационна рамка. Обосновано е прието, че по делото не са ангажирани доказателства такъв документ да е бил изискан от работодателя, в който и да е момент от служебното правоотношение, включително преди прекратяването му без предизвестие, на основание чл.107, ал.1, т.5 ЗДСл. Липсата на доказателства такъв документ да е бил изискан от работодателя, в който и да е момент от служебното правоотношение, включително преди прекратяването му без предизвестие, от една страна, и от друга страна, в хода на съдебното производство по безспорен начин е установено, че С. е отговарял на специфичните изисквания и е притежавал изискуемата допълнителна квалификация-писмено и говоримо на английски език миниум ниво В2, удостоверен с представяния сертификат, следва извода, че посоченото основание в оспорваната заповед е неправилно и е налице нарушение на материалния закон, както правилно е приел и първоинстанционния съд.
Ето защо, правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена при липса на материалноправните основания на чл. 107 ал. 1 т. 5 ЗДСл и при неспазване на целта на закона. Допълнителните изисквания са въведени едностранно от органа по назначаването, т. е. по силата на волята на едната страна по действащо служебно правоотношение. Нещо повече, по делото, както бе посочено е представен сертификат за владеене на английски език на ниво В2 от ответника, предвид което доводите на органа по назначаване, че ответникът не отговаря на специфичните изисквания за заемане на длъжността, са неоснователни.
Обратно на твърденията в касационната жалба, които не са подкрепени с конкретика, в хода на първоинстанционното съдебно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Изяснена е в пълнота фактическата обстановка по делото, а постановеното решение е обосновано с относимите към предмета на спора фактически установявания, като съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК.
С оглед на изложеното и тъй като не са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение следва да се остави в сила.
Предвид надлежно заявената претенция за разноски от ответника и изхода на делото, касаторът дължи реално направените пред настоящата инстанция разноски, каквито обаче не са доказани по делото, поради което не следва да се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №154/05.01.2024 г., постановено по адм. дело №6784/2023 г. по описа на Административен съд София – град.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ
секретар:
Членове:
/п/ С. Ч. п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА