Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. П. Членове: РОСИЦА Д. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от съдията Р. Д. по административно дело № 2476/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) М. В. при Агенция "Митници", чрез процесуален представител юрк. Т. К., против Решение № 435/15.12.2023 г., постановено по адм. дело № 461/2023 г. по описа на Административен съд - Враца.
Първоинстанционното съдебно решение се обжалва с доводи за неправилност, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че в хода на административното производство са извършени проверки и са събрани доказателства за определяне на нова митническа облагаема стойност на процесната стока – лек автомобил, въз основа на налични данни на територията на Съюза, включително получена информация по линия на международното сътрудничество. Поради това счита за необосновани изводите на решаващия съд относно приложението на чл. 140 във вр. с чл. 141 от Регламент за изпълнение 2015/2447 и вторичните методи за определяне на митническата стойност съгласно чл. 74, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Отправя искане за отмяна на съдебното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – „СИ КЕЙ ЕС И. Г. ЕООД, чрез адв. Г. Г., оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в писмено становище и писмени бележки по същество. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на платеното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, за което представя доказателства.
Прокурорът от Върховната прокуратура на Р. Б. дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка на събраните доказателства, наведените касационни основания и извършена служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Враца е било Решение № 32-223648/14.06.2023 г. на директора на ТД М. В. при Агенция "Митници", с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ във вр. с чл. 74, § 3, чл. 77, § 1, чл. 85, § 1, чл. 101, § 1, чл. 102 и чл. 104, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, чл. 140 и чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл. 54, ал. 1, чл. 56 ЗДДС и чл. 59 АПК, е определена нова митническа и данъчна облагаема стойност на поставената под режим "допускане за свободно обращение" стока по МД с MRN № 20BG002002031282R2/17.06.2020 г. в размер на 6 871,63 лв. и нови размери на дължимото мито и ДДС, съответно са взети под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 526,52 лв. и ДДС в размер на 1 158,36 лв., или общо установени за досъбиране в размер на 1 684,88 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 59, ал. 2 ЗДДС.
От фактическа страна решаващият съд е установил, че на 17.06.2020 г. с МД с MRN № 20BG002002031282R2 е приета за режим „допускане за свободно обращение“ стока, описана като „употребяван катастрофирал автомобил“, марка „BMW 335 I", тип: бензин, първа регистрация 20.12.201З г., цвят: черен, раб. обем: 2979 куб. см., мощност 225, KW/DIN, бр. места: 5, двигател №: неоткрит, шаси № WBA3A9G51DNP35883, бруто тегло: 1 608 кг., нето тегло 1 606 кг., произход EU, условие на доставка СРТ Варна, държава на износ САЩ, декларирана цена USD 900, при курс 1.78484 лв. за USD 1, декларирана митническа стойност 1 606,36 лв. Приложените документи към МД са описани в решението.
При извършена последваща проверка са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката. В резултат от отправено запитване е получена информация от американската служба „Митници и гранична охрана“ за превозни средства, декларирани за износ в САЩ, в която фигурира и процесното. В оформената при износа декларация (EEI) цената на автомобила е посочена в размер на USD 3 850. За износител на стоката е посочено американското дружество Global Auto Exchange LLC.
С писмо от 25.11.2022 г. от жалбоподателя е изискано да представи допълнителни документи и информация. След анализ на представените данни директорът на ТД М. В. е уведомил дружеството с писмо peг. № 32-104413/17.03.2023 г., в изпълнение на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., за предстоящото издаване на решение за определяне на нов размер на митническата стойност на стоката. Вносителят е депозирал становище от 10.05.2023 г., с което е изразил несъгласие с направените констатации.
След като е приел жалбата за процесуално допустима, от правна страна решаващият съд е потвърдил валидността на обжалваното митническо решение като постановено от компетентен орган, при спазване на правомощията му по чл. 19, ал. 7 ЗМ. По отношение на проверката при извършения последващ контрол е констатирана липса нарочна заповед за възлагане съгласно чл. 84в ЗМ.
За да уважи жалбата като основателна административният съд е съобразил приложимата правна уредба и изискванията на Регламент (ЕС) № 952/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 във връзка с определянето на митническата стойност на стоките и правомощията по осъществяването на последващ контрол. Доказателствената тежест за наличие на основателни съмнения за отхвърляне на декларираната договорна стойност е възложена на митническия орган, който е следвало да докаже твърденията си с допустимите процесуални способи. Направените изводи в митническото решение са опровергани след обсъждане на събраните доказателства по делото. В митническата декларация автомобилът е описан като „употребяван автомобил-катастрофирал“ без да има данни какви конкретно са били щетите, но въпреки това стоката е вдигната от митницата, без да е извършван оглед от специалист, който да определи дали декларираната митническа стойност съответства на покупната цена. Материалната доказателствена сила на износната митническа декларация се ограничава до факта, че износителят е декларирал пред митническите органи в страната износ с посочената стойност, но не и че това е заплатената или подлежаща на плащане стойност между страните. Декларираното при износа не позволява автоматично на митническите власти да отхвърлят декларираните данни при вноса в България. На следващо място е допуснато нарушение на реда за определяне на новата митническа стойност, доколкото отново е бил приложен чл. 70 от Регламента, но при завишаване на първоначалната стойност. При това положение очевидно не са били приложени последователно вторичните и резервният метод, предвидени в чл. 74, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г.
Обжалваното решение на Административен съд – Враца е валидно, допустимо и правилно.
Установените факти от първоинстанционния съд са основани на доказателствата по делото. Развитите касационни доводи не се различават от изложените в Решение № 32-223648/14.06.2023 г. на директора на ТД М. В. Съдът е обсъдил наведените оплаквания и аргументите на страните като е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно.
В постановеното решение са изложени ясни мотиви по релевантните факти и доказателства за преценката, която в случая на „СИ КЕЙ ЕС И. Г. ЕООД се отнася до: 1. Обоснованост на възникналите съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447; 2. Изключване на възможността за определяне на митническата облагаема стойност по някой от методите, дефинирани в чл. 74 § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като предпоставка за определянето ѝ по метода в чл. 74 § 3 от същия; и 3. Спазване на правилата на чл. 144 от Регламента за изпълнение във вр. с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата стойност по осъществения внос по МД с MRN № 20BG002002031282R2/17.06.2020 г. на база „налични данни на територията на Съюза“.
Административният съд е приел по същество, че от страна на митническия орган не е проведено пълно и главно доказване на спорните обстоятелства и приложението на резервния метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Приложението на резервния метод изисква използването на „разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Ако бъде допуснато използването на метода по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 само въз основа на електронна информация за износ EEI, предоставена от изпращача на стоката Global Auto Exchange LLC, на практика митническият орган прилага основния метод по чл. 70 от регламента, но след като вече е отрекъл подобна възможност. Този подход правилно е приет от съда за незаконосъобразен. Само по себе си твърдението на касатора за равностойност между електронната износна информация при автомобилите от САЩ и ЕС, не води до противен извод относно приложението на методите, предвидени в чл. 74, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г.
Пропорционалността на административната намеса в процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента изисква да се съобрази не само изискването за възможностите на декларатора да представи търсената от него информация, но и надлежното мотивиране на съмненията. Както се посочва от СЕС в т. 60 на решение от 28.02.2008 г. по дело С-263/06, Carboni e derivati Srl: "В това отношение е необходимо да се напомни, че от съдебната практика следва, че общностната уредба относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности...".
Съгласно приетото от СЕС в решение от 09.06.2022 г. по дело С-599/20, „Baltic Master“ UAB, също не може да се приеме тезата, че посочената в експортната декларация продажна стойност би могла да бъде приравнена на „налични данни“ в Съюза по смисъла на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Според т. 48 от решението на СЕС, митническите стойности, определени чрез прилагане на тази разпоредба (чл. 31, § 1 от МКО на която съответства чл. 74, § 3 от МКС), трябва в максимално възможна степен да се основават на по-рано определяни митнически стойности, а методите за остойностяване, които трябва да се използват по силата на посочената разпоредба, трябва да бъдат описаните в членове 29—30, § 2 от Кодекса, но че разумната гъвкавост при прилагането на тези методи е в съответствие с целите и разпоредбите на чл. 31 от посочения кодекс.
По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Крайното заключение на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд, довели до отмяна на оспорения административен акт.
При този изход на спора А. М. следва да бъде осъдена да заплати в полза на „СИ КЕЙС ЕС И. Г. ЕООД разноски за настоящото производство в размер на 564 лв. - възнаграждение за един адвокат, определено на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Направеното възражение за прекомерност от процесуалния представител на касатора е неоснователно, предвид материалния интерес по делото.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 435/15.12.2023 г., постановено по адм. дело № 461/2023 г. по описа на Административен съд - Враца.
ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на „СИ КЕЙС ЕС И. Г. ЕООД, ЕИК 204976445, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, [улица], разноски за касационното производство в размер на 564 (петстотин шестдесет и четири) лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
секретар:
Членове:
/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА