Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Е. М. Членове: ТИНКА КО. Д. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 2518/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител, срещу решение № 463 от 30.01.2024 г. постановено по адм. дело №1043/2023 г. на Административен съд - Хасково, с което е отменена негова Заповед № 8121К-7619 от 22.08.2023 г. по оспорване на Е. Ф. Г.. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу заповедта.

Ответникът по касационна жалба - Е. Ф. Г., чрез адв. П., в писмен отговор и в с. з. моли за оставяне на решението в сила и присъждане на направените разноски.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АС е взел предвид, че с оспорената заповед, издадена на основание чл.165, ал.1, ал.2, предложение 2, ал.3 и ал. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл.12, ал. 1, т. 1 и чл. 14, ал. 1 и ал. 2 и чл. 15, ал. 2 от Наредба № 8121з - 310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР и докладна записка рег. № 3282р-19582/19.07.2023 г. временно е преназначен за срок от една година главен инспектор Е. Ф. Г. - Началник I степен на ГКПП –К. А. от ГПУ –Свиленград към РД “ГП“ – Елхово при ГД“ГП“ – МВР от деня, следващ датата на запознаването с длъжността. Заповедта е издадена от компетентен орган, комуто надлежно са делегирани правомощията по чл.158, т. 4 ЗМВР и предвид разпоредбата на чл. 14, ал.1от Наредба № 8121з - 310/17.07.2014 г., препращаща към чл.158 ЗМВР, е компетентен да издава и заповеди за временно преназначаване. Заповедта е в изискуемата от закона писмена форма и относно задължителния реквизит - фактически основания в случаите на "служебна необходимост" съгласно чл. 14, ал. 2 от Наредба №8121з - 310/17.07.2014 г. препраща към докладна записка рег. № 3282р-19582/19.07.2023 г., в която липсват каквито и да е било факти, които могат да бъдат квалифицирани като извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите, каквато е легалната дефиниция на "служебна необходимост" съгласно пар. 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Единственият обективен факт, визиран в заповедта, е че ежегодно от м. 07 до м. 09 се провеждат специализирани полицейски операции по противодействие отглеждането на наркообразуващи култури по българо-македонската граница в зоната за отговорност на ГПУ –Златарево, към РДГ - Кюстендил, в резултат на които се установяват и унищожават големи количества зелена маса и канабис, както и че при проведена такава СПО през м.06 2023г. от служители в ГПУ –Златарево в землището на [населено място], община Струмяни е установена нива засадена със 150 стръка зелена листна маса, с общо тегло 105 кг., която при извършен наркотест е реагирал положително на канабис. Направен е извода, че поради тези описани обстоятелства оперативната обстановка по отношение отглеждане и разпространение на наркообразуващи култури в зоната за отговорност на ГПУ Златарево е с висок интензитет. Счетено е, че това предполага своевременно заемане на вакантната ръководна длъжност Заместник-началник I - ва степен в ГПУ –Златарево, поради възникнала необходимост, изразяваща се в подпомагане дейността на началника на ГПУ - Златарево при оптимизиране и подобряване организацията на работа в условията на усложнена оперативна обстановка . АС е приел, че липсват фактически основания, относими към приложимата материално - правна норма и заповедта е издадена в нарушение на приложимото материално - право, поради липса на кумулативно необходима предпоставка за временно преназначаване, а именно на служебна необходимост. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Изводите на съда за липсата на предпоставките, предвидени в чл.165, ал.2 от ЗМВР за преназначаване на служителя са правилни и съответни на материалния закон.

Разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ЗМВР предвижда кога държавният служител може да бъде временно преназначен на същата или по-висока вакантна длъжност. Временното преназначаване се извършва със съгласието на служителя, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост – чл. 165, ал. 2 ЗМВР. Легална дефиниция на понятието „служебна необходимост“ е дадено в 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. „Служебна необходимост“ е налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. В процесния случай описаните фактически обстоятелства за издаване на заповедта не съответстват на посочените по - горе предпоставки и не са ангажирани каквито и да е доказателства, в подкрепа на посочената в заповедта възникнала спешна служебна необходимост.

Поради това така посочените фактически констатации на органа се явяват недоказани, съответно материалноправното основание за издаване на заповедта не съответства на фактите. Кадровата необезпеченост в ГПУ – Златарево и недостатъчния брой служители не обосновава служебна необходимост по смисъла на закона, която да е основание за временното преназначаване на служителя.

Преназначаването следва да е за преодоляване на извънредни, стоящи извън волята на органа непредвидими и непредотвратими събития, очертани от нормата на 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, поради което заповедта не съответства и на целта на закона. В допълнение следва да бъде отбелязано, че правомощието на ръководителя да определи на служителя друго място на изпълнение на дейността може да се реализира при условията на чл. 181а, ал. 1 ЗМВР - при командироване.

Първоинстанционният съд не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките, които не са установени от закона, поради което изложените от касатора доводи за необоснованост на решението са неоснователни.

При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Независимо от изхода на спора и направеното искане, разноски в полза на ответника не се присъждат, поради липсата на представени доказателства за реално извършени разноски.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 463 от 30.01.2024 г. постановено по адм. дело № 1043/2023 г. на Административен съд - Хасково.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Т. К. п/ ВЕРГИНИЯ ДИМИТРОВА