Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Ж. П. Членове: И. А. . при секретар И. К. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията Ю. К. по административно дело № 2541/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на В. Г. В., подадена чрез адвокат Б. З., в качеството му на пълномощник, срещу Решение № 669 от 29.01.2024г., постановено по административно дело № 8725/ 2023г. по описа на Административен съд - София - град, в частта, с която е отхвърлен искът му за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатени разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражение против РД № Р-16002622006538-092-001/18.04.2023г. за разликата над 1800лв. до пълния претендиран размер от 3600лв.
В касационната жалба са направени оплаквания за необоснованост и неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Касационният жалбоподател оспорва преценката на съда, относно определения размер на присъденото обезщетение.
Моли за отмяна на обжалваното решение на Административен съд – София-град в обжалваната част, с постановяването на друго, с което да се присъдят направените разноски в пълния претендиран размер.
Ответникът– Национална агенция за приходите (НАП), в писмен отговор, подаден чрез упълномощен представител юрисконсулт Раева, оспорва касационната жалба. Моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира сторените в касационното производство разноски.
Прокурорът от Върховна прокуратура на Р. Б. дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа доводи, че при постановяването на съдебното решение не са допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалвания съдебен акт– Решение № 669 от 29.01.2024г., постановено по административно дело № 8725/ 2023г. по описа на Административен съд - София - град, Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на В. Г. В. обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 3600 лв., представляващи обезщетение за заплатено адвокатско възнаграждение за подаване на жалба в производство по административен ред, приключило с отмяна като нищожен на Ревизионен акт № Р-16002622006538-091-001/ 17.05.2023г., ведно със законната лихва в размер на 147, 17лв. за периода от 17.05.2023г. до 12.09.2023г. На следващо място НАП– София е ОСЪДЕНА да заплати на В. Г. В. обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1 800 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за подаване на възражение против Ревизионен доклад № Р-16002622006538-092-001/18.04.2023г., ведно със законната лихва в размер на 73,59 лв. за периода от 17.05.2023г. до 12.09.2023г. Съдебното решението в тази осъдителна част не е обжалвано от НАП, влязло е в сила и не е предмет на настоящото съдебно производство.
С решението административният съд е отхвърлил иска за обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за подаване на възражение против Ревизионен доклад № Р-16002622006538-092-001/18.04.2023г., за разликата над 1800лв. до пълния претендиран размер от 3600лв. и за лихвата до пълния размер от 147,17лв.
За да достигне до този резултат административният съд е намерил, че ищецът е подал чрез адвокат Б. З. възражение № 94-00-4119/10.05.2023г. против констатациите в Ревизионен доклад № Р-16002622006538-092-001/18.04.2023г. Във връзка с ревизионния доклад е издаден Ревизионен акт № Р-16002622006538-091-001 /17.05.2023г., отменен като нищожен с Решение № 306/ 08.08.2023г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“– Пловдив, по подадена от ищеца жалба № 94-00-4873/ 07.06.2023г. по административен ред.
Съдът приел, че по делото били представени договори за правна защита и съдействие от 04.05.2023г. и 01.06.2023г., видно от които за подаването на възражение срещу РД и обжалването по административен ред са заплатени по 3600лв. в брой.
Съдът посочил, че по отношение на исковата претенция, в частта за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение по обжалване по административен ред на РА № Р-16002622006538-091-001/ 17.05.2023г., претърпените вреди били основателни и доказани по размер, поради което ги уважил изцяло.
По отношение на исковата претенция, в частта за обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение по подаденото възражение против констатациите в Ревизионен доклад № Р-16002622006538-092-001/ 18.04.2023г., съдът приел иска за основателен само за сумата до 1800 лева. Посочил, че подаденото възражение срещу ревизионния доклад, повтаря доводите на подадената жалба срещу ревизионния акт.
Във връзка с предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, административният съд се позовал на т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004г. на ОСГК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2004г., и присъдил законна лихва по главниците, съобразно уважената част на исковете.
Решението е валидно и допустимо, но ЧАСТИЧНО НЕПРАВИЛНО.
Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ.
Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите Националната агенция за приходите отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца.
По делото се претендират вреди от обявен за нищожен след обжалването му по административен ред ревизионен акт, с който на лицето ищец е определено задължение по ЗДДФЛ и прилежащи лихви върху него.
Правилно е прието в обжалваното решение, че са налице законовите предпоставки за обезщетяване на причинените на ищеца вреди, основани на отменен при обжалване по административен ред ревизионен акт. В случая ищеца, за когото е доказателствената тежест е ангажирал доказателства, установяващи твърдяното причиняване на вреди, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за нуждите на проведеното административно производство. По делото се установява изпълнение на договора за правни услуги от страна на консултанта, чрез извършване на дължимите се по него действия, относими към производството по обжалване и отмяна на ревизионния акт. Договореното възнаграждение е и заплатено.
Неправилно, обаче в обжалваната част на решението е прието, че договореното възнаграждение следва да бъде намалено.
Налице е неправилно приложение на закона и необоснованост на решението в обжалваната му част относно размера на заплатеното адвокатското възнаграждение за нуждите на административното производство. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 ЗЗД. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Именно при преценка на параметрите на осъществената правна защита се определя размера на претендираното адвокатско възнаграждение за конкретния случай. Същата е осъществена чрез подаване на възражение срещу ревизионен доклад и жалба против издаден ревизионен акт.
Размерът на претендираната сума е адекватен на положения труд. Възнаграждението по ДПЗС е в минимален размер. Няма идентичност между подаденото възражение срещу ревизионния доклад и подаденото жалба срещу ревизионния акт.
По изложените съображения решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за сума в размер на 1800 лева, като неправилно следва да се отмени, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което на ищеца се присъди допълнително и тази сума, като обезщетение за вреди от отменен акт на органи по приходите.
Искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото е основателно за сума в размер на 10 лева– заплатена държавна такса и 800 лева - адвокатско възнаграждение или общо за сума в размер на 810 лева.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 669 от 29.01.2024г., постановено по административно дело № 8725/ 2023г. по описа на Административен съд - София - град в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Г. В. иск за обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за подаване на възражение против Ревизионен доклад от 18.04.2023г., за разликата над 1800лв. до пълния претендиран размер от 3600лв. и за законната лихва върху тази сума, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите - гр. София, да заплати на В. Г. В. допълнително сума в размер на 1800 лв. (хиляда и осемстотин) лева обезщетение за обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за подаване на възражение против Ревизионен доклад от 18.04.2023г., както и законната лихва от 17.05.2023г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите - гр. София, да заплати на В. Г. В. сума в размер на 810 (осемстотин и десет) лева, съставляваща разноски по делото за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА
секретар:
Членове:
/п/ И. А. п/ ЮЛИЯН КИРОВ