Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 2558/2024 г. Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Луксинвест“ ЕООД срещу решение № 7708/08.12.2023г. на Административен съд София-град /АССГ/ по административно дело № 6468/2023 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ рег. № СФД23-РД77-39/28.03.2023 г., издаден от длъжностни лица с функциите на орган по приходите от отдел „Ревизии и събиране на вземания“ в Дирекция „Общински приходи“, относно установените задължения за такса за битови отпадъци за услугата по поддържане на чистота на териториите за обществено ползване за всички ревизирани периоди. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и необоснованост. Според него размерът на таксата за конкретната услуга я определя като явно несъразмерна. С позоваване на практиката на СЕС обосновава дължимостта на обосновано на обективни критерии фискално разграничение при изчисляването на таксата за обезвреждане на отпадъци между различните категории ползватели на услугата по събиране и обезвреждане на битови отпадъци. Отрича да е приложено такова разграничение, тъй като не е обоснован потенциалът за произвеждане на отпадъци от незастроения имот, а приемлив критерий би бил площта и предназначението на имота. Несъразмерността се проявявала и при съпоставка с дължимата такса за същия имот притежаван от физическо лице. Иска отмяна на обжалваната част от решението и на съответната част от РА за определяне на ТБО за услугата по поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация кметът на Столична община не изразява становище по касационната жалба.

Заключението на прокурора от Върховната прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Обсъждайки доводите на страните и извършвайки проверка на оспореното решение в обхвата на чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

Пред АССГ /след частично десезиране/ е оспорена частта от ревизионен акт рег. № СФД23-РД77-39/28.03.2023 г., издаден от длъжностни лица с функциите на орган по приходите от отдел „Ревизии и събиране на вземания“ в Дирекция „Общински приходи“, която не е отменена при оспорването по административен ред, установяваща в тежест на „Луксинвест“ ЕООД публични общински вземания за отчетни периоди 2018 – 2022 г. –такса за битови отпадъци. ТБО е в общ размер 105 160.11 лева, от които за довнасяне 26 780.85 лева. Размерите на сумите за довнасяне са изчислени като разлика между установените и погасените чрез изпълнение задължения. Задълженията са обвързани с притежаването от дружеството на разположен в строителните граници на София недвижим имот с нежилищно предназначение – поземлен имот с идентификатор 68134.306.455, с административен адрес гр. София, [улица]. За имота е прието, че попада в район, за които е организирано предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване. Тези услуги, както и услугите за поддържане на чистотата на местата за обществено ползване били извършени от концесионери, за което са съставяни свидетелстващи документи, издавани са данъчни документи и е платено. Съобразено е, че е подавана от задълженото лице за всеки отчетен период декларация по чл. 23, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община /НОАМТЦУПСО/, поради което размерът на ТБО е функция на компонент, определен по количеството на отпадъците според брой на съдовете за съхранението им и честотата на извозването и компонент за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване – пропорционално върху отчетната стойност на имота в размер 4 779 616.26 лева.

При оспорването по административен ред е изменен РА само в частта за лихвите.

С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу РА.

При решаването на спора за съществуването и размера на ТБО съдът е съобразил, че жалбоподателят е подавал за всеки отчетен период декларация по чл. 23, ал. 1 от НОАМТЦУПСО. Според съда е установено предоставянето от общината на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ; наличието на заповеди на кмета на Столична община по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и ситуирането на имота на жалбоподателя в район, обхванат от тези заповеди. Установено било възлагането от общината на дейностите по извършване на услугите на специализирани фирми въз основа на договори; дейностите са извършвани ежедневно и това е удостоверено в нарочно съставени документи.

В обжалваното решение е заявено намерение да се даде отговор на довода на жалбоподателя, че с определянето на ТБО е нарушен принципът „замърсителят плаща“ и размерът на таксата за услугата по чл. 62, т. 3 ЗМДТ е следвало да се определи пропорционално, като се отнесе таксата за услугите по чл. 62, т. т. 1 и 2 ЗМДТ към фактическите разходи за извършване на услугите. Съдът е предложил интерпретация на националното и на Съюзното право, за да обективира извод за отсъствие на противоречие между въведеното с чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11 ЗМДТ задължение за собственика на недвижимия имот за заплащане на ТБО и принципа „замърсителят плаща. Дейностите по поддържане на чистота на териториите за обществено ползване е определил като дейност по управление на отпадъците според дефиницията на чл. 3, 1, т. 9 от Директива 2008/98/ЕО. С позоваване на решението на Съда по дело С-335/16 е мотивирал извод, че не е изключени размерът на таксата да се определя и по критерий различен от количеството на генерираните в конкретен обект отпадъци, включително определени характеристики на имота. Затова и не е споделен доводът, че размерът на ТБО не следва да се съобразява с отчетната стойност на имота.

С първоинстанционното решение са присъдени в полза на Столична община разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 2 792.47 лева.

В обжалваната част първоинстанционното решение е неправилно.

Касационната съдебна инстанция дължи проверка на обжалваното решение по доводите на касатора за пороци, представляващи касационни основания, без да е обвързана от предложената правна квалификация на касационните основания /вж. чл. 218, ал. 1 във вр. с чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК/.

С първоинстанционната жалба е заявено несъгласие с размера на ТБО, определен с включването на компонента за поддръжка на чистота на териториите за обществено ползване, изчислен с прилагането на ставка 4% /има се предвид промили/ към определена основа. Съдът неправилно е определил предмета на делото и на решението, като е ограничил съдебния контрол за законосъобразност на РА до задължението за ТБО за довнасяне, а не на установеното задължение за таксата. Допълнителното задължение не е функция от определянето за първи път с утежняващия акт на таксата по компонента поддържане и не на този компонент съответства допълнителното задължение. Таксата за довнасяне е резултат от изправяне на грешка на администрацията при въвеждане на отчетната стойност на имота, която е основата за пропорционалната част от таксата.

От касационната и от първоинстанционната жалби следва, че спорно е не съществуването, а размера на задълженията на „Луксинвест“ ЕООД за ТБО и то за всички ревизирани периоди. Погасяването чрез изпълнение на част от задълженията не изключва спора, тъй като забавеното плащане е свързано с негативни за длъжника последици /вж. чл. 175, ал. 1 ДОПК/.

При действието на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ /ред. от ДВ бр. 95 от 2009 г./ и техниката на препращането към чл. 11 ЗМДТ, като собственик на имот на територията на общината „Луксинвест“ ЕООД е субект на задължението за ТБО за всички ревизирани периоди. В приложимите по време към спора разпоредби на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ в ред. от ДВ бр. 119/2002 г., в сила от 01.01.2004 г. е въведен принципът, че размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци /ал. 1/. Изключението по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ за определяне на размера на таксата в левове на ползвател или пропорционална върху определена от общинския съвет основа се прилага, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1.

С декларацията по чл. 23, ал. 1 НОАМТЦУПСО от задълженото лице е извършен избор за определяне на цена за финансиране на услугите по управление и обезвреждане на битови отпадъци въз основа на предполагаем натрупан обем отпадъци /за допустимостта на този начин на определяне на цената вж. решението на Съда по дело С-335/16/. Не е съобразена с решението на СЕС проверката на административния съд дали на жалбоподателя не се начисляват явно несъразмерни разходи спрямо обема или естеството на отпадъците, които може да генерира. Сред критериите за преценка са и тези за вида на съдовете за съхранение и честотата на събиране.

Задълженото лице само е заявило предполагаемото количество отпадъци и за предоставените от общината услуги по чл. 62, т. т. 1 и 2 ЗМДТ таксата е определена в съответствие с принципа на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ според количеството на битовите отпадъци, като е съобразен вида и броя на съдовете и честотата на извозване. Този подход е съобразен с разпоредбата чл. 23, ал. 3 НОАМТЦУПСО, според която размерът на таксата за битови отпадъци за един съд за една година е цена на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци.

Противоречи на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ правилото на чл. 23, ал. 4 НОАМТЦУПСО, според което освен таксата по ал. 3 /за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, обвързана с вида и обема на съдовете и честотата на сметоизвозване/, предприятията заплащат и пропорционална такса за чистотата на териториите за обществено ползване, в промили върху отчетната стойност на имотите. Затова и в съответствие с чл. 5, ал. 1 АПК следва да се приложи нормата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ при определяне на размера на ТБО и за услугата по поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. Тази услуга не е свързана непосредствено с количество отпадъци, но начисляването на такса за нея е определяемо по предполагаемия натрупан обем отпадъци, като се отнесе таксата за услугите по чл. 62, т. т. 1 и 2 ЗМДТ към фактическите разходи за извършване на услугите и пропорционална се изчисли такса за услугата по чл. 62, т. 3 ЗМДТ от разходите за извършване на тази услуга. По хипотеза /вж. чл. 7, ал. 1 ЗМДТ/, услугите, за които общината не извършва материално-технически и административни разходи, не се вземат предвид при определянето на местните такси.

Обвързаното с отчетната стойност на имота на притежателя на отпадъците определяне на размера на част от таксата не е основано на показатели с пряк ефект върху разходите за управление на отпадъците. В цитираното и от АССГ решение на СЕС по дело С-335/16 към критериите за преценка за явна несъразмерност на възлагане на разходи спрямо обема и количеството на отпадъците са отнесени „вида на заеманите от ползвателите недвижими имоти, площта и предназначението на тези имоти, възможността на „притежателите“ да генерират отпадъци, обема на предоставените на ползвателите контейнери и честотата на събиране.“

Възможно е определянето на компонента за поддържане по алгоритъм, който предполага изчисляване на размер на ТБО по дела от планираните и фактическите разходи на СО за дейностите свързани с битови отпадъци, съответстващ на съотношението между генерираните от задълженото лице отпадъци към общото количество генерирани отпадъци на територията на общината по отчетни периоди. Така е постижима съразмерност на начислените разходи на „притежателя“ на отпадъка, доколкото за периодите общият размер на таксата за услугата по чл. 62, т. 3 ЗМДТ надвишава близо петнадесет пъти установеният с РА размер на таксата за услугите по чл. 62, т. т. 1 и 2 ЗМДТ според вида и броя на съдовете за отпадъци и честотата на извозване.

Предвид естеството на пороците на обжалваната част от първоинстанционното решение е дължима частичната му отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд /чл. 222, ал. 2, т.1 и т. 2 АПК/. В новото първоинстанционно производство следва предметът на делото и на крайния съдебен акт да се съобразят със заявения с оспорването на РА предмет. При решаването на спора за размера на установените с РА задължения за ТБО да се съобразят разясненията за дължима съразмерност на начислените разходи на „притежателя“ на отпадъка, като при бездействие на страните съдът следва да прояви активността по чл. 171, ал. 2, изр. 2 АПК, доколкото при действието на чл. 160, ал. 1 ДОПК /при съобр. на ал. 3 и ал. 4/ дължи решаване на делото по същество.

По разноските пред касационната инстанция следва да се произнесе първостепенният съд /вж. чл. 226, ал. 3 АПК/.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 7708/08.12.2023г. на Административен съд София-град /АССГ/ по административно дело № 6468/2023 г. в обжалваната част.

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град.

Решението не може да се обжалва.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА