Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Ч. Членове: МИРОСЛАВ МИРЧ. М. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията А. М. по административно дело № 2568/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция /ТД/ М. П. чрез процесуалния представител юрк. Д., против Решение № 7931/18.12.2023 г. постановено по адм. дело № 3655/2022 г. по описа на Административен съд - София-град /АССГ/, с което е отменено Решение № РТД 3000-593/18.03.2022 г./32-90500 от 18.03.2022 г., издадено от директора на Териториална дирекция М. П.
В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения, че анализът на всички обстоятелства обосновават основателни съмнения относно декларираната цена. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се потвърди процесният административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – „ОГЛ - Ф. Т. Лебенсмителфертриб" ГМБХ-Германия, чрез пълномощника адв. Г., по подробни съображения по съществото на спора, изложени в представено писмено становище и в съдебно заседание, оспорва подадената касационна жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски по представен списък.
Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.
Върховният административен съд – състав на Осмо отделение, намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
Касационният съд намира изводите на АССГ за незаконосъобразни. Решението е неправилно.
При действието на чл. 75, § 2, ал. 1 от Делегирания регламент, ако митническата стойност на продуктите от част А към приложение № VII се определя според договорната стойност, посочена в чл. 70 от МКС и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8% от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранцията, посочена в член 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. В тази хипотеза размерът на вносното мито, което би се дължало за продуктите се определя по фиксираната стойност при внос.
В тежест на вносителя е да докаже в едномесечен срок от продажбата на продуктите и в четиримесечния срок от датата на приемане на декларацията за поставяне на стоките под режим допускане за свободно обращение, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 МКС, или да определи митническата стойност, посочена в чл. 74, § 2, б. „в“ от МКС /вж. чл. 75, § 5, ал. 1 от Делегирания регламент/. Доказването на условията на освобождаване на партидата включва не само фактурата, а и всички документи, необходими за извършване на митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от партидата /чл. 75, § 5, ал. 4 от Делегирания регламент/. Условие за освобождаване на гаранцията е представяне на удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване. Иначе обезпечението се задържа чрез плащане на вносни мита /чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегирания регламент/.
В случая декларираната митническа стойност на продукта тиквички е по-висока с повече от 8% от определената от ЕК фиксирана стойност към момента на вноса. Последващата реализация на стоката под себестойността ѝ определя като непълно доказването на освобождаването на партидата според условия потвърждаващи правилно определяне на митническата стойност по метода на чл. 70 МКС. Под „условия“ по смисъла на член 75, параграф 5, четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891 следва да се разбират всички обстоятелства, настъпили след пускането на стоките в свободно обращение в Съюза, които могат да потвърдят или да опровергаят достоверността на декларираната договорна стойност /така т. 79 от решението на Съда по дело С-770/21/. По разясненията в т. 82 от решението на Съда по дело С-770/21 продажбата на загуба може да се възприеме като сериозна индикация за изкуственото завишаване на декларираната договорна стойност от вносителя, за да се избегне плащане на вносно мито или да се намали размера му.
Трайните търговски отношения на вносителя и клиентите му, при които печалбата се постига в дългосрочен план, не представляват обстоятелство, потвърждаващо достоверността на декларираната договорна стойност. Разглеждането на конкретния внос като част от многото и във връзка с последващите продажби по тях е в противоречие с чл. 75, § 2, ал. 1 от Делегирания регламент. Според сочената разпоредба декларираната договорна стойност се съотнася към фиксираната стойност при внос към момента на съставяне на декларацията. Затова и гаранцията, посочена в член 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, обезпечава вноса по конкретната МД. Не се основава на позитивното право очакването на вносителя установяване на търговските отношения с клиенти, обуславящи продажби на занижена цена да не е свързано с деклариране на митническа стойност, насочено към постигане на по-малки размери на митническите задължения. В контекста на тези отношения деклараторът може да „регулира“ декларираната митническа стойност, така че да постигне печалба в произволно избран от него период. Рентабилната търговска практика не предполага продажба на загуба. При съмнения в способността си да докаже условията, потвърждаващи правилното определяне на цените по чл. 70 МКС и в срока за доказване, вносителят е разполагал с възможността да определи митническата стойност по дедуктивния метод на чл. 74, § 2, б. „в“ МКС.
Неоснователен е доводът на ответника по касация за дължима отлика с повече от 50 % между декларираната договорна стойност и определената от Комисията стандартна стойност при вноса, като основание за съмнение у митническия орган в достоверността на декларираната стойност. Този довод се основава на т. 90 от решението на Съда по дело С-770/21 и цитираното там решение по дело С-291/15. Позицията на Съда по тези дела е, че разликата с повече от 50% между декларираната стойност на партидата внесени стоки и СВС "...е достатъчна, за да породи у митническия орган съмнения в достоверността на тази декларирана договорна стойност...". Този извод не изключва наличието на основания за съмнения и при по-малки разлики на декларираната и СВС в хипотезата на продажба на загуба, стига декларираната митническа стойност на продуктите да е по-висока с повече от 8% от определената от ЕК фиксирана стойност към момента на вноса. Това отклонение е юридическият факт, пораждащ тежестта на вносителя да докаже "..., че партидата от внесените стоки е била освободена съгласно условията, потвърждаващи достоверността на декларираната договорна стойност." /вж. т. 93 от решението на Съда по дело С-770/21/.
С арг. от чл. 75, § 5, ал. 3 във вр. с ал. 1 in fine от Делегирания регламент задържането на обезпечението за плащане на вносни мита в размер, определен по фиксираната стойност при внос, е недопустимо, ако вносителят избере да определи митническата стойност по вторичния метод на чл. 74, § 2, б. „в“ МКС, какъвто избор не е направен. А иначе специалната разпоредба на чл. 75, § 5, ал. 1 от Делегирания регламент изключва противоречието на упражненото право на избор с поредността на прилагане на вторичните методи по чл. 74, § 2 от МКС. Наред с горното, прилагането на вторичните методи за първи път в съдебното производство по оспорване на митническия акт за определяне на публични задължения по фиксираната стойност при внос е недопустимо /така т. 1 от диспозитива на решението на Съда по дело С-770/21/.
В контекста на горното правомерно с решението на митническия орган е задържано представеното обезпечение за плащане на вносно мито, определено по фиксирана стойност за внос на продуктите.
На този извод не се отразява обстоятелството, че е неотносимо позоваването от касатора на разпоредбата на чл. 3 от Директива (ЕС) 2019/633 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти. Разпоредбата е транспонирана в националното законодателство с новела от ДВ бр. 17 от 2021 г. на Закона за защита на конкуренцията /вж. чл. 37б и чл. 37в ЗЗК/. Защитата на доставчиците се осъществява в производство пред КЗК /вж. чл. 38, ал. 1, т. 9 ЗЗК/ чрез постановяване на преустановяване на нелоялните търговски практики.
Наличието или отсъствието на нелоялна търговска практика не засяга доказването на правилното определяне на цените по чл. 70 МКС, а и е несъвместимо с мисията на митническите органи, която според чл. 3 МКС е да отговарят основно за надзора на външната търговия на Съюза. Към този надзор следва да са насочени мерките по б. "а" до "г" от чл. 3 МКС.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено, като се постанови отхвърляне на оспорването срещу решението на митническия орган.
При този изход на спора на Агенция „Митници“ /арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат деловодни разноски в общ размер 270 лева – по 100 лева за всяка съдебна инстанция на основание чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ и 70 лева платена държавна такса за касационното оспорване. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 7931/18.12.2023 г. постановено по адм. дело № 3655/2022 г. по описа на Административен съд - София-град и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „О. Ф. Т. Лебенсмителфертриб“ ГмбХ – Германия против решение № РТД 3000-593/18.03.2022 г./32-90500 от 18.03.2022 г. на директора на ТД М. П.
ОСЪЖДА „О. Ф. Т. Лебенсмителфертриб“ ГмбХ – Германия да заплати на Агенция „Митници“ деловодни разноски в размер 270 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА
секретар:
Членове:
/п/ М. М. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ