Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар А. С. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя И. Д. по административно дело № 2746/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. И. С. против решение № 2511 от 20.12.2023 г., постановено по адм. д. № 758/2023 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – кметът на община Г. Д. не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. Благоевград отхвърля жалбата на И. И. С. против заповед № 902/10.07.2023 г. на кмета на община Г. Д. с която на жалбоподателя е наредено да премахне незаконен строеж „остъклен навес“, находящ се на западната регулационна граница на УПИ Х-401, кв. 35 по плана на [населено място], общ. Г. Д. обл. Благоевград.

За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Приема, че от събраните доказателства безспорно е установен строеж по смисъла на 5 т. 38 ДР ЗУТ и за същия не са издадени строителни книжа, поради което е незаконен. Излага съображения, че конструкцията на навеса, действително е прикрепена към гаража с анкерни болтове, но отделянето и преместването му са свързани с демонтаж, като същият няма и предназначението по чл. 56, ал. 1 ЗУТ. По тези съображения съдът прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано.

Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, а именно кметът на общината, предвид категорията на строежа - шеста. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Процесният незаконен строеж е индивидуализиран в достатъчна степен, както в заповедта, така и в констативен акт № 7/25.05.2023 г., изготвен от компетентните за това общински служители, с който е установено извършено незаконно строителство, без разрешение за строеж. В констативния акт подробно е описан процесния строеж, който е индивидуализирана с конкретно описание, размери и местоположение. Изготвена е и окомерна скица. Констативния акт е съобщен на жалбоподателя, който депозира възражение, ката не са представени доказателства, оборващи констатациите в съставения акт. Такива доказателства не са представени и в съдебното производство. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен.

Законосъобразен е и изводът на съда, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства е установено, че процесния строеж е реализиран без разрешение за строеж, поради което същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оглед годината на изграждането му –2022 г. същият не е търпим строеж.

Твърдението в касационната жалба, че остъкленият навес не е строеж, е неоснователно. Разпоредбите на чл. 56 ал. 1, чл. 57 ал. 1 ЗУТ и 5 т. 80 ДР ЗУТ, посочват кои обекти са преместваеми, като чл. 56 и 57 от ЗУТ разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение, а 5 т. 80 от ДР на ЗУТ с оглед на техните конструктивни особености. В тази връзка навесът не е преместваем обект предвид неговото предназначение, а именно не е сред видовете обекти, изброени в посочените разпоредби, тъй като не е нито увеселителен, нито преместваем обект за търговски и други обслужващи дейности, нито елемент на градското обзавеждане или рекламен, информационен или монументално - декоративен елемент, а същият се ползва за задоволяване на лични потребности. При липсата на това условие законосъобразно съдът приема, че не се касае за преместваем обект, а за строеж по смисъла на 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.

При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора.

С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение решение № 2511 от 20.12.2023 г., постановено по адм. д. № 758/2023 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ