Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Р. Б. Членове: ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар С. Т. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от съдията Л. М. по административно дело № 2761/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение "Държавно горско стопанство – Маджарово", подадена чрез упълномощения адвокат А. Й., срещу решение № 259/16.01.2024 г., постановено по адм. дело № 265/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е обявена нищожността на негова заповед № РД-10-34/20.02.2023 г., преписката е изпратена на компетентния орган - Директора на Югоизточно държавно предприятие - Сливен за произнасяне в 14-дневен срок от влизане в сила на решението, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите му и Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Маджарово“ е осъдено да заплати на "Йосилес" ЕООД направените по делото разноски.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател директорът на Териториално поделение "Държавно горско стопанство – Маджарово" /ТП "ДГС - Маджарово/ не се намира в йерархическо отношение с директора на „Югоизточно държавно предприятие“ – Сливен /ЮИДП – Сливен/, а е редовно упълномощен от последния да осъществява функциите на ДП в определения район на дейност на ТП, да организира и провежда процедури по Наредбата по силата на пълномощно, приложено по делото. Поради това счита, че оспорената заповед подлежи на обжалване по реда на АПК единствено и само по съдебен ред, а липсата на непосредствено по - горестоящ административен орган обуславя и компетнтността на директора на ТП ДГС - Маджарово да възобнови производство по издаденият от него и влязъл в сила административен акт и да го отмени, по аргумент от чл. 82, ал. 2 АПК. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на оспорената заповед като правилна и законосъобразна. Направено е искане за присъждане направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - "Йосилес" ЕООД, в писмен отговор на касационна жалба, подаден чрез пълномощника адвокат В. Р., излага съображения за нейната неоснователност и за правилност на постановеното решение. Излага и съображения по съществото на спора, в случай че касационната инстанция не сподели становището за нищожност на оспорената заповед. Претендира присъждането на разноски, за които представя договор за правна защита и съдействие.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата, като поддържа, че упълномощаването на директора на ТП "ДГС – Маджарово не е основание да се счита, че е налице възможност за произнасяне на директора на ЮИДП-Сливен по реда на АПК като висшестоящ орган.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд – Хасково е било образувано по жалба на "Йосилес" ЕООД против заповед № РД-10-34/20.02.2023 г. директора на ТП "ДГС – Маджарово“, с която, на основание чл. 99, т. 2 АПК е възобновил административното производство, приключило с влязла в сила заповед № РД-10-192/13.12.2022 г. за определяне на купувач в проведения електронен търг с наддаване с предмет продажба на прогнозни количества добита дървесина от временен склад от обект № 2303-1 в териториалния обхват на ТП "ДГС – Маджарово“, поради открити нови писмени доказателства, които не са били известни към датата на издаване на заповедта, а са от значение за издаване на заповедта за определяне на купувач. Със същата заповед е отменена негова заповед № РД-10-192/13.12.2022 г., с която е обявено класирането на участниците и е определен купувач на дървесина за обект № 2303-1 „Йосилес“ ЕООД, с мотиви, че участникът не отговаря на изискванията на чл. 115 от Закона за горите /ЗГ/, на изискванията на чл. 38, ал. 2, т. 4 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти /Наредбата/, както и на изискванията на т. 7.10.4 от условията за провеждане на електронния търг. За да обяви нищожността на оспорената заповед, съдът, като е направил тълкуване на разпоредбите на чл. 2, т. 1 и т. 2, чл. 74е, ал. 4 от Наредбата, както и чл. 163, ал. 1 и ал. 2, чл. 164, чл. 173, ал. 1-3 ЗГ, е приел, че актовете, които се издават от директора на ТП ДГС във връзка с търговете за продажба на стояща дървесина на корен и за продажба на добита дървесина са административни, а не граждански, въпреки че обвързват държавното предприятие като страна по договор. Счел е, че издадените от възложителите като органи по чл. 2 от наредбата са административни актове и в чл. 74е, ал. 4 от нея изрично е предвидено обжалването им по реда на АПК, а не по общия исков ред. Според съда ТП "ДГС – Маджарово“ осъществява функциите на ЮИДП - Сливен в определения му район на дейност и е налице хипотеза на отношение на власт и подчинение, т. е. директорът на ЮИДП - Сливен е непосредствено по-горестоящият административен орган на директора на ТП ДГС Маджарово, поради което и по аргумент от чл. 82, ал. 2 АПК компетентен да разгледа производството по възобновяване издаването на заповед № РД-10-192/13.12.2022 г. е директорът на ЮИДП Сливен, а не издателят й. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователно е основното възражение на касационния жалбоподател за допуснато нарушение на материалния закон. Първостепенният съд правилно е тълкувал относимите разпоредби на Закона за горите, приложимата наредба и чл. 99, т. 1 АПК. Правоотношенията по продажба на дървесината, стояща на корен са административни, поради което актовете, които издават възложителите като органи по чл. 2 от Наредбата са административни актове и в чл. 74е, ал. 4 от Наредбата изрично е предвидено заповедите на открилия процедурата продавач да бъдат обжалвани по реда на АПК, а не по общия исков ред.

Не намира правна опора тезата на касатора, че директорът на ТП "ДГС - Маджарово не е в йерархическо отношение с директора на ЮИДП – Сливен, но въпреки това е редовно упълномощен да осъществява функциите на ДП в определения район на дейност на ТП, да организира и провежда процедури по Наредбата по силата на пълномощно, приложено по делото. Организирането и провеждане на търгове по наредбата е правомощие, изрично предоставено на държавните предприятия - чл. 4, ал. 1 от наредбата. Възможността за делегиране на това правомощие на директорите на териториалните поделения на държавните предприятия /ТП на ДП/ или други длъжностни лица е предоставена от разпоредбата на чл. 2, т. 2 от наредбата, като законодателят изрично е предвидил това да става само с изрично оправомощаване от директора на държавното предприятие, на директора на териториалното поделение. Принципно дефиниране на понятието "оправомощаване" или "делегиране на правомощия" е дадено в мотивите на ТР № 4/22.04.2004 г. на ОСС на ВАС. Според него, делегирането представлява предвидена в закона възможност, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. В този случай, подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност е предоставено издаването на съответния акт. Предвид изложеното няма как да е налице редовно упълномощаване при липса на йерархическа административна зависимост между двамата директори. Ето защо, както правилно е приел първостепенният съд, директорът на ТП "ДГС – Маджарово не е разполагал с правомощие сам да отмени своя влязъл в сила административен акт. Становището на касатора не може да бъде споделено, защото обжалваната в първоинстанционното производство заповед е била издадена в хипотезата на чл. 99, ал. 1 и сл. АПК, а в представеното по делото пълномощно /л. 14 от първоинстанционното дело/ не включено изрично упълномощаване за действия по отмяна на влязъл в сила административен акт, с който вече е определен купувач на дървесина, каквато е настоящата специална хипотеза.

Настоящата инстанция намира за нужно да отбележи, че изводи в обратната насока не се налагат включително от обстоятелството, че директорът на държавното предприятие сключва договори за управление с директорите на териториалните поделения на основание чл. 173, ал.1, 9, ал. 3 от ПЗР на ЗГ, предвид характера на актовете, издавани в рамките на тръжните процедури, който беше изяснен по-горе. За тях издателят на приложимата наредба не е изключил и ограничил изрично обжалването по административен ред. От това следва, че същото е допустимо и горестоящият административен орган е различен от издателя на процесната заповед за отмяна на влезлия в сила предходен административен акт. Следователно директорът на ТП "ДГС – Маджарово, в качеството си на издател на основния административен акт – заповед № РД-10-192/13.12.2022 г., с която е обявено класирането от проведения на 13.12.2022 г. електронен търг и е класиран на първо място и определен за купувач на дървесина е „Йосилес“ ЕООД, не е разполагал с компетентност да отмени сам оспорената в настоящото производство заповед, а както правилно е преценил първостепенният съд, това е следвало да осъществи неговият непосредствено по горестоящ административен орган, а именно директорът на ЮИДП – Сливен, след надлежното му сезиране. В този смисъл и Решение по адм. дело № 3004/2022г. ан ВАС, четвърто отделение.

Предвид изложеното обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Релевантните за спора факти са установени след обсъждане на събраните по делото доказателства, като въз основа на същите са изведени законосъобразни правни изводи. Не са налице твърдените касационни основания, поради което като валидно, допустимо и правилно обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на ответника за присъждане на разноски, направени в касационното производство, Териториално поделение „Държавно горско стопанство Маджарово“ следва да бъде осъдено да заплати на „Йосилес“ ЕООД сума в размер на 1100 лева, които предвид направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК не се преценяват като прекомерни.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 259/16.01.2024 г., постановено по адм. дело № 265/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково.

ОСЪЖДА Териториално поделение „Държавно горско стопанство Маджарово“ да заплати да заплати на „Йосилес“ ЕООД, ЕИК 203956991, седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], община Маджарово, област Хасково, сумата от 1100 /хиляда и сто/ лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РУМЯНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. М. п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ