Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Ч. Членове: СВЕТЛОЗАРА А. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 2852/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 455 от 16.01.2024 г. по адм. дело № 11039/2022 г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/, първо отделение, 3 състав, с което по жалба на „Булдени“ ООД е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22222520007725-091-001 от 17.09.2021, издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 538 от 11.04.2022 г. на директора на дирекция „ООДП“ – гр. София при ЦУ на НАП в частта относно установени задължения за ДСС в размер на 68 799,54 лева и лихви за забава в размер на 28 090,13 лева за данъчен период м.09.2017 г.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател по делото не са събрани доказателства, опровергаващи извода на приходните органи за недоказаност на реалното извършване на процесните доставки на услуги – СМР от сочения във фактурите доставчик. Поддържа, че не е доказано доставчикът да е разполагал с необходимите материали, за да извърши фактурираните услуги, както и че е разполагал с необходимия кадрови и технически капацитет. Позовава се на практика на Съда на ЕС – решенията по дела С-285/11, С-643/11, С-18/13, като в обобщение иска отмяната на решеинето и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата на ревизираното лице /РЛ/ срещу РА в посочената част. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – „Булдени“ ООД, чрез адв. В. К. оспорва същата и изразява становище за нейната неоснователност и за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски съгласно приложен списък.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна срещу акт, който е неблагоприятен за нея и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отменен РА № Р-22222520007725-091-001 от 17.09.2021, издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 538 от 11.04.2022 г. на директора на дирекция „ООДП“ – гр. София при ЦУ на НАП в частта относно установени спрямо „Булдени“ ООД задължения за ДСС в размер на 68 799,54 лева и лихви за забава в размер на 28 090,13 лева за данъчен период м.09.2017 г. в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „КЕВЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

В съдебния акт са изложени мотиви, че РА е издаден от компетентни органи по приходите по смисъла на чл.119, ал. 2 ДОПК, в изискуемата се писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по време на ревизията, основанието на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит, направеното оспорване по административен ред и аргументите на решаващия орган за потвърждаване на ревизионния акт в оспорената му част, както и събраните по делото доказателства в хода на съдебното производство. Съдът е описал констатациите на ревизиращите органи, обосноваващи отказания данъчен кредит по спорните фактури, като е посочил, че същите са свързани с неустановяване на материална и кадрова обезпеченост на посочения доставчик. Решаващият съд е приел, че така издаденият ревизионен акт в посочената му част е материално незаконосъобразен със следните мотиви: 1. по делото са налични достатъчно писмени доказателства / договори, протоколи обр.19 за извършени СМР, двустранно подписани от страните/, установяващи реалността на извършените доставки на услуги по издадените от „КЕВЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД фактури; 2. доказано е плащането по фактурите по банков път; 3. от заключението по комбинираната съдебно-счетоводна и техническа експертиза е установено по категоричен начин извършването на процесните услуги и съответно, предаването на резултата от „Булдени“ ООД на главните възложители; 4. с процесния РА в частта по ЗКПО за 2017 г. приходните органи признават направените от ревизираното лице разходи в общ размер на 343 997,70 лева по спорните 4 бр. фактури, издадени от „КЕВЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД; 5. в хода на ревизията и в съдебното производство не са налице обективни данни, твърдени и обосновани от приходните органи за участието на РЛ в данъчна измама във връзка с упражненото право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от „КЕВЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Направен е краен извод, че фактурите, издадени от „КЕВЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, отразяват реално извършени доставки, за които в нарушение на ЗДДС данъчните органи са отказали да признаят правото на приспадане данъчен кредит на РЛ в съответния размер за д. п. м.09.2017 г.

Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият съдебен акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съдържащи се в решението съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за допуснато от АССГ нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяване на съдебния акт.

Правилно първостепенният съд е разрешил спорния по делото въпрос, въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани доказателства, с които ДЗЛ е доказало твърденията си за изпълнение на всички материалноправни и формални предпоставки по ЗДДС за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури № 600000162 от 30.09.2017 г., № 6000001059 от 29.09.2017 г., № 6000001047 от 04.09.2017 г. и № 6000001051 от 06.09.2017 г., издадени от [Фирма 2] с предмет „изпълнено СМР по протокол“, „плащане по договор“.

По силата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на данъчен кредит възниква, когато ДДС стане изискуем. Съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС данъкът става изискуем към момента на настъпване на данъчно събитие. В общата хипотеза на чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие по доставки на услуги настъпва към момента на извършването им, като това е и релевантният факт, подлежащ на доказване от РЛ, носещо доказателствената тежест в процеса съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК. В този смисъл основна предпоставка за признаване правото на приспадане на данъчен кредит е действителното осъществяване на доставката - в случая според вписаното в процесните фактури и предмет на съдебен контрол - доставка на услуги - СМР.

Настоящата касационна инстанция счита, че във връзка с реалното извършване на доставки на услуги по издадените от посочения доставчик фактури са събрани писмени доказателства, обуславящи извод за доказаност на фактическия състав на правото на приспадане на ДДС. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, които са определящи за преценката дали услугите са действително извършени и предадени, следва всички събрани по делото доказателства да бъдат преценени в своята съвкупност.

В процесния случай по фактурите са представени: договори за възлагане на СМР / договор от 15.04.2017 г. с предмет „Обновяване за енергийна ефективност на сграда в гр. Бургас, ж. к. Меден рудник, бл. 109 и договор от 07.08.2017 г. с предмет „Ремонт и стабилизиране на съществуващ ГАП „Двата моста Писан камък“ в териториалния обхват на дейност на ТП ДЛС Тополовград/ заедно двустранно подписани приемо-предавателни протоколи обр. 19, които съдържат конкретизация по отношение на обектите, на който са извършват съответните ремонтни дейности и по отношение на конкретните СМР като вид, количество и стойност. Описаните СМР са възложени на „Булдени“ ООД от дружествата ДЗЗД „Пиргос 2016“ и ДЗЗД „О. С. 2013“ съгласно представените още по време на ревизията договори и документация към тях.

На първо място, следва да бъде посочено, че посочените документи не са оспорени от ответника в първоинстанционното съдебно производство по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и 2 ДР на ДОПК. На следващо място, представените от РЛ и доставчика му документи са частни, тъй като за относими към данъчното облагане факти и обстоятелства официалните документи по чл. 179 ГПК са рядкост в оборота. По тази причина доказателствената сила на частните документи не следва да бъде изключвана a priori, тъй като липсата на обвързваща материална сила не е равнозначна на липсата на каквато и да е доказателствена сила. Съвкупният анализ на неоспорените от приходната администрация писмени доказателства обуславят извод за доказаност на фактическия състав на правото на приспадане на ДДС по спорните фактури.

Както правилно е приел първоинстанционният съд, обстоятелството дали доставчикът разполага с назначени по трудов договор лица или с необходимите материали за извършване на услугите – СМР, не следва да се възлага в тежест на ДЗЛ , доколкото това не съставлява негово недобросъвестно поведение, нито са налице твърдения за извършване на данъчна измама от самото РЛ или за злоупотреба поради извършване на същите дейности, но от друго/и ДЗЛ. Липсата на данни за наети по трудов договор работници при доставчика не може да служи като достатъчно основание за формиране на отказ за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, каквито са основните съображения на приходните органи в случая. Според разрешението, дадено с Решение на СЕС по дело С-324/11, фактът, че ДЗЛ не е проверило обезпечеността на доставчиците си, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с ДДС, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Относими към горните изводи са дадените задължителни тълкувания на приложимата за облагането по ДДС Директива 2006/12/ЕО, направено от СЕС по цитираните по-горе съединени дела № С-80/11 и С-142/11. С решение на СЕС по дело С-18/13 е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че ДЗЛ е знаело за нея. В случая няма твърдения и данни в този смисъл.

Без значение за правото на приспадане на данъчен кредит е изследване на доставките, извършвани от предходни на прекия доставчик лица. Преценката дали са изпълнени предпоставките за признаване на правото на данъчен кредит за получателя се прави само по конкретната пряка доставка.

С оглед на изложеното, предвид събраните в хода на ревизията писмени доказателства /договори, приемо-предавателни протоколи обр. 19, неоспорени от данъчната администрация/ първоинстанционният съд правилно е приел, че процесните фактури, издадени от „КЕВЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД установяват реално извършени услуги - СМР, за които на РЛ се следва право на приспадане на данъчен кредит. Този извод се обосновава както от съвкупния анализ на писмените документи, така и от констатациите на вещите лица, съдържащи се в заключението по комбинираната съдебно-счетоводна и техническа експертиза, включително с посещение на място на обектите. Налице е взаимна обвързаност между възложеното на „Булдени“ ООД от неговите главни възложители и изпълненото от „КЕВЕ БЪЛГАРИЯ“ЕООД като подизпълнител. Като допълнителен аргумент, който се споделя от настоящата касационна инстанция, е приетото от първостепенния съд, че с процесния РА разходите по спорните фактури в общ размер 343 997,70 лева, направени от „Булдени“ ООД, са признати от приходните органи и с тях не е извършено предложеното с РД увеличение на счетоводния финансов резултат на основание чл. 26, т. 2 вр. чл. 10, ал. 1 ЗКПО за процесния данъчен период 2017 г. В този смисъл в нарушение на принципите на обективност, предвидимост и законност при признати от данъчната администрация разходи по процесните фактури, осчетоводени от РЛ по сметка 602 „Разходи за външни услуги“ и съответно признати приходи на дружеството от посочените два броя обекти, на които са изпълнени процесните СМР, с РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по същите фактури с необоснованото твърдение, че услугите – СМР не са изпълнени от сочения във фактурите доставчик „КЕВЕ БЪЛГАРИЯ“ЕООД.

Следователно, достигайки до извода за материална незаконосъобразност на РА в посочената част, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 8600 лева съгласно приложен списък и доказателства за направени такива.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 455 от 16.01.2024 г. по адм. дело № 11039/2022 г. по описа на Административен съд София – град, първо отделение, 3 състав.

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати в полза на „Булдени“ ООД, ЕИК 831222131 разноски в размер на 8600 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. А. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА