Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на осми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар И. И. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията С. Р. по административно дело № 2926/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ против решение № 1777/15.12.2023г. постановено по адм. д. № 525/2022 г. по описа на Административен съд Варна. С решението е отменена Заповед № 85/14.2.2022г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, с която е прекратено служебното правоотношение със Х. И. И., заемаща длъжността „старши експерт“ в отдел „Регионална разплащателна агенция-РА“ в областна дирекция на ДФЗ Варна, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл./, поради „съкращаване на длъжността”, считано от 15.2.2022г.

Касаторът твърди, че решението е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, постановено в противоречие на събраните по делото доказателства. Съдът не бил изследвал факта, че възприетата за свободна щатна бройка била част от щатното разписание на отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“, който отдел е различен от отдел „Регионална разплащателна агенция-РА“, в който съкратения служител работел по служебно правоотношение. Неправилен бил изводът на съда, че след като на 30.6.2022г. бил обявен конкурс за свободна длъжност „старши експерт“ в отдел „Регионална разплащателна агенция-РА“ то не било налице действително съкращаване на длъжността. Иска отмяна на решението и присъждане на разноски. В условията на евентуалност прави възражение на прекомерност на претендираното възнаграждение от страна на ответника.

Ответникът Х. И., в депозирана молба, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски за касационното производство.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по следните съображения.

Х. И. е заемала длъжността „старши експерт“ в отдел „Регионална разплащателна агенция-РА“ в областна дирекция на ДФЗ Варна. С докладна записка рег. № 05-2-30/51/4.2.2022г. директорът на ОД-Варна на ДФЗ е предложил на изпълнителния директор с цел адекватното разпределение на задачите и заетостта, както и оптимизиране на работния процес на служителите заемащи длъжността „старши експерт“ в отдел „РРА“ в ОД-Варна, щата на служителите заемащи тази длъжност да бъде намален с една щатна бройка и да бъде прекратено служебното правоотношение в ОД гр. Варна при ДФ „Земеделие“ на Х. И. считано от дата 15.2.2022г. В докладната записка е предложено срокът на предизвестието да не бъде спазен.

Съдът от първа инстанция е отменил оспорената пред него заповед, приемайки, че намалението на щатната численост е фиктивно, предвид наличието на свободна щатна бройка за длъжността „старши експерт“, заемана от Й. Г. поради преназначаването му на длъжност „директор“ на основание чл.82а, ал.2 от ЗДСл., както и с оглед факта, че няколко месеца след издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на г-жа И. със Заповед № 03-РД/2023 на ИД на ДФ „Земеделие“ увеличение на щата за длъжност „старши експерт“ в отдел „РРА“ в ОД-Варна с 1 бройка - 9 на 10 щатни бройки, за която е обявен конкурс със Заповед № 03-РД/2147/30.06.2022г.

Основателни са доводите на касатора за неправилност на съдебното решение. Видно от представените по делото доказателства е, че извършената промяна на щатното разписание от юни 2022г. не сочи превратно упражняване на права от органа по назначението. Както правилно се посочва в касационната жалба това изменение е продиктувано от факта, че на 9.5.2022г. служебното правоотношение на лицето заемащо длъжността началник отдел „РРА“ е прекратено поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Седмица по-късно лице заемащо длъжността „главен експерт“ в същия отдел е назначен на овакантената длъжност „началник отдел“. Освободената по този начин позиция „главен експерт“ е трансформирана в длъжност „старши експерт“ в същия отдел и точно за тази длъжност е обявен конкурса със заповедта от 30.6.2022г. Изложеното не сочи недобросъвестност на органа по назначението и не опорочава заповедта, с която е прекратено служебното правоотношение на Х. И..

По отношение на другия основен касационен довод – че възприетата за свободна към момента на прекратяване на правоотношението е в друг отдел, е необходимо да се отбележи следното. Доводът би бил основателен ако по делото бе установено, че позицията „старши експерт“ в отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“, като система от функции, задължения и изисквания е различна от позицията заемана от съкратения служител - „старши експерт“ в отдел „РРА“. И обратното извода на съда, за незаконосъобразност на заповедта поради наличие на свободна щатна бройка в отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“ би бил правилен ако по делото бе установено, че функциите, задълженията и изискванията за двете длъжности са идентични. Този въпрос обаче е останал неизследван и идентичността, възприета от първоинстанционния съд е недоказана. По делото е представена длъжностната характеристика единствено за длъжността заемана от съкратената служителка и липсва длъжностна характеристика отнасяща за възприетата за вакантна длъжност „старши експерт“ в отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“, която липса, препятства възможността за сравнение на двете длъжности.

Изложеното налага отмяна на обжалването решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което следва бъде изискана длъжностна характеристика отнасяща за длъжността „старши експерт“ в отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“, както и да бъде извършено сравнение между функциите, задълженията и изискванията за двете длъжности.

При този изход на делото, претенциите за разноски следва да бъдат обсъдени при новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1777/15.12.2023г. постановено по адм. д. № 525/2022 г. по описа на Административен съд Варна.

ВРЪЩА делото на същия съд, за ново разглеждане при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ