ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 718
Гр. София,02.10.2023г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. В. ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА
изслуша докладваното от съдия З. Х. ч. т.д. № 1460 по описа за 2023г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД срещу определение № 374 от 05.06.2023г. по в. т.д. № 46/2022г. по описа на ОС – Шумен, поправено с определение № 421/21.06.2023г. по същото дело, с което на основание чл. 248 ГПК е допълнено разпореждане № 132 от 10.04.2023г. по в. т.д. № 46/2022г. по описа на ОС – Шумен, в частта за разноските и „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД е осъден да заплати на „РВЦ“ ООД разноски в размер на сумата 2 000 лв. за представителство и защита срещу касационна жалба вх. № 404/20.01.2023г. срещу решение № 259 от 22.11.2022г. по в. т.д. 46/2022г. по описа на ОС – Шумен. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е недопустим, евентуално неправилен. Сочи, че е недопустимо един съдебен акт да бъде допълван с друг вид съдебен акт, както и че разпореждането не е акт на правораздаване, а на администриране. Излага, че разноски следва да бъдат присъждани в края на съдебното производство, а в случая производство въобще не е образувано. Моли съда да приложи правилно закона.
Ответникът по жалбата, „РВЦ“ ООД, в предоставения му срок за писмен отговор не депозира такъв и не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира обжалвания съдебен акт за нищожен по следните мотиви:
Обжалваното определение е постановено еднолично от съдията – докладчик по делото по сезирала въззивния съд молба по чл. 248 ГПК с искане за допълване на разпореждане № 132 от 10.04.2023г. по в. т.д. № 46/2022г. по описа на ОС – Шумен, и присъждане на разноски в полза на „РВЦ“ ООД за представителство и защита срещу върнатата касационна жалба вх. № 404/20.01.2023г. срещу решение № 259 от 22.11.2022г. по в. т.д. 46/2022г. по описа на ОС – Шумен.
Както е разяснено в мотивите към т. 10 от ТР 1/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС, въззивният съд се произнася с три вида съдебни актове: решения, определения и разпореждания. С решението въззивната инстанция се произнася относно специфичния за производството предмет, а именно извършва преценка за валидността и допустимостта на обжалвания първоинстанционен съдебен акт и разрешава материалноправния спор по същество с оглед ограниченията във въззивната жалба. Съгласно чл. 252 ГПК съдът постановява определение, когато се произнася по въпроси, с които не се решава спорът по същество. С определението съдът разрешава процедурни въпроси, които възникват в производството: въпроси по допустимостта на производството; въпроси по развитието на производството, свързани с подготовка на съдебното решение, с което производството завършва. Третият вид съдебни актове са разпорежданията. В исковия процес, респективно във въззивното производство с разпореждания се решават само процедурни въпроси във връзка с администриране на делото, например връчване на книжа по делото на другата страна, оставяне без движение на касационната жалба или частната касационна жалба за отстраняване на нередовности, изпращане на преписи от касационна жалба или частна касационна жалба на другата страна за отговор, връщане на касационната жалба или частната касационна жалба при неотстраняване на нередовностите в срок и други. Разграничението на определенията и разпорежданията е проведено с оглед едноличното произнасяне по съответния процесуален въпрос. Съдът се произнася еднолично в лицето на съдията – докладчик само с разпореждане и то само при осъществяване на гореочертаните действия по администриране на касационната жалба, респективно частната касационна жалба, които действия не се извършват в качеството на въззивна инстанция по спора, поради което разпоредбите на чл. 20 ГПК, чл. 83, ал. 1 и чл. 105 ЗСВ са неприложими. Последното изведено с тълкувателния акт изключение, съобразно ясните указания по тълкуването на закона, касае само администриране на касационни жалби от въззивния съд, в който смисъл е и дадения отговор на поставения за тълкуване въпрос.
В хипотези като процесната, когато въззивният съд се произнася по молба за присъждане на разноски, сторени във връзка с подадена от насрещната страна касационна жалба, върната като недопустима, въззивният съд на общо основание - чл. 20 ГПК, чл. 83, ал. 1 и чл. 105 ЗСВ, следва да се произнесе в законоустановения състав от трима съдии. Че съдът следва да се произнесе с определение в законоустановения състав от трима съдии, следва и от изричната разпоредба на чл. 248, ал. 3 ГПК, която дефинира акта на съда, с който се произнася по подадена молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, като определение.
Обжалваното определение не е постановено в законовоопределения състав от трима съдии, а еднолично от съдията - докладчик, което го определя като нищожно и нищожността му следва да бъде прогласена от настоящия състав на съда в изпълнение на правомощията му по чл. 278, ал. 4 ГПК, вр. чл. 270, ал. 1 ГПК.
В този смисъл са и разясненията по ТП 1/29.09.2016г. по т. д. 1/2015г. на ОСС на ТК и ГК на ВКС, и ОСС от I и II колегия на ВАС, ТР 2/2005г. на ОСГТК на ВКС и др.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗЗД НИЩОЖНО определение № 374 от 05.06.2023г. по в. т.д. № 46/2022г. по описа на ОС – Шумен, поправено с определение № 421/21.06.2023г. по същото дело.
ВРЪЩА делото на ОС – Шумен за произнасяне по сезиралата го молба по чл. 248 ГПК с ново определение в законен състав от трима съдии, в който участие не може да вземе постановилият нищожното определение съдия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.