Определение по гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3244

София, 25.06.2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 27.03.2024 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Й.

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Николай Иванов

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 3959/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК срещу въззивно решение № 3030 /08.06.2023 г. по в. гр. д. № 6232/2022 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 20018382/03.03.2022 г., постановено по гр. д. № 58427 /2020 г. на Софийски районен съд, с което е уважен предявеният от Б. Г. Г. срещу жалбоподателя иск с правно основание чл.128, т.2 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 72 013.92 лева, представляваща трудово възнаграждение за заеманата от ищеца длъжност „председател“ на кооперацията, дължима за периода от 01.12.2017 г. до 15.11.2018 г. и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 17 371.16 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.02.2018 г. до 23.11.2020 г., както и разноски по делото

Ответникът по касационната жалба Б. Г. Г. в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване, от надлежна страна, в установения срок и е редовна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от правна страна следното:

От Допълнително споразумение от 29.05.2017г. към трудов договор № 24/13.05.2004 г. и копие от трудова книжка на ищеца е установено, че по силата на сключен трудов договор страните по делото са встъпили в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал и длъжността „председател“ на кооперацията, като размерът на уговореното месечното брутно трудово възнаграждение на Б. Г. за тази длъжност е в размер на 6 262.08 лева.

За спорни е прието дали с назначаването на квестори в кооперацията председателят и е бил десезиран по силата на закона и дали той е полагал или не е полагал реално труд през процесния период, както и относно реда, по който е бил уговорен размерът на трудовото му възнаграждение.

С Решение № 1501- ЖЗ/01.12.2017 г. на КФН е бил отнет лицензът на кооперацията за извършване на застраховане, забранено е свободното разпореждане с активи на кооперацията до започване на производство по ликвидация или несъстоятелност, както и сключването на нови застрахователни договори по всички видове застраховки за срок от 6 месеца и са назначени двама квестори на кооперацията, встъпили в длъжност от датата на издаване на решението.

Въззивният съд е приел, че с назначаването на квестор ex lege се прекратяват управленските и представителни функции на председателя на кооперацията, с изключение на законово предвидената в чл.597, ал.4 КЗ хипотеза, в която се запазва представителната власт. Същевременно на председателя в лицето на въззиваемия ищец съгласно длъжностната характеристика са били възложени и други трудови задължения, посочени по-горе в т.2 - т.5, които трудови функции не се прекратяват с назначаване на квесторите. Последните в тази хипотеза разполагат с правомощия съгласно чл.597, ал.4, изр. последно КЗ да осъществяват контрол върху изпълнение на тези трудови задължения.

Въззивният съд е приел, че през исковия период ищецът е бил законен представител на СиВЗК по две образувани по негова инициатива дела пред Върховния административен съд: адм. д. № 2888/2018 г. и адм. д. № 9541/2017 г., по останалите заведени дела не е бил такъв през исковия период.

От събраните по делото свидетелски показания на свидетеля К., които не се разколебават от това, че също води дело срещу кооперацията, е установено, че през процесния период ищецът Г. е бил на работното си място и на разположение на работодателя.

Така въззивният съд е формирал извод, че за процесния период 01.12.2017 г.-15.11.2018 г. въззиваемият ищец е осъществявал трудовите си функции като законен представител на СиВЗК по адм. д. № 2888/2018 г. по описа на ВАС и по адм. д. № 9541/2017 г. по описа на ВАС, по които е обсъждал линията на защита на дружеството с процесуалния представител и го е подпомагал.

Въззивният съд е формирал и извод, че ищецът не е бил с изцяло прекратени трудови функции съгласно длъжностната му характеристика, поради което задължение на работодателя е било да му осигури работата, за която е възникнало правоотношение, доколкото въззиваемият е бил на разположение на работодателя на работното си място.

Въззивният съд е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя-ответник СиВЗК, че е опорочен редът, по който е бил уговорен размерът на трудовото възнаграждение на ищеца Г.. Прието е, че съгласно чл.26, ал.2 от ЗК именно председателят на кооперацията е този, който изявява воля от името на юридическото лице и той е този, който сключва трудовите договори с работниците и служителите. При липса на изрична законова разпоредба кой да сключи трудовия договор със самия председател, следва да се приеме, че това не може да стори друг освен самият той, като представител на юридическото лице (арг. от чл.61, ал.2 от КТ).

Въззивният съд приел, че при валидно сключен трудов договор и споразумения към него кооперацията е била обвързана от същия.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне по уточнения от съда по реда на т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т. д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС материалноправен въпрос: дали обжалването на основание чл.597, ал.4 от Кодекса на застраховането на решение на Комисията по финансов надзор от управителя на застраховател, на когото е отнет лиценза, назначени са един или повече квестори и са прекратени останалите права (правомощия) на управителния съвет, на надзорния съвет, съответно на съвета на директорите на застрахователя, представлява действие по изпълнение на трудово правоотношение?

Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, въпросът е обуславящ и въззивният съд му е дал положителен отговор.

На настоящия състав на ВКС не са известни решения на ВКС, с които е даден отговор на въпроса, поради което следва да се приеме, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Жалбоподателят следва да заплати държавна такса по сметка на ВКС в размер на 1 787.70 лева.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска касационно обжалване на въззивно решение № 3030 /08.06.2023 г. по в. гр. д. № 6232/2022 г. на Софийския градски съд.

Указва и дава възможност на „Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 787.70 лева за разглеждане на касационната и жалба, в противен случай производството ще бъде прекратено.

Делото да се докладва на Председателя на ІV г. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание след представяне на доказателства за платена държавна такса, в противен случай да се докладва за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.