Р Е Ш Е Н И Е

№ 366

гр. София, 17.06.2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на десети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.

2.Д. П.

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 3980 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗАД“Армеец“ АД против решение № 205/14.06.2023 г., постановено по гр. д.№ 73/2023 г. от ІІІ-ти състав на АС – Варна.

Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор, като в открито съдебно заседание не се явява и не изпраща редставител.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 2130/29.04.2024 г..

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, при управление на застраховано превозно средство с повече от 50% от максимално разрешената скорост, налице ли е проява на „груба небрежност“. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие с практиката на ВКС от страна на въззивния съд, по посочения правен въпрос.

По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, съдът приема следното:

Настъпването на застрахователното събитие би било следствие от груба небрежност на застрахования в случаите, в които същият не е положил елементарно внимание и старание и е нарушил основни правила за движение по пътищата. Преценката зависи от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, като груба небрежност при управление на моторно превозно средство е съзнателно виновно противоправно поведение на застрахования, което се обективира в нарушаване на правилата за движение по пътищата, при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди застрахованото имущество. Неспазването на основните правила за безопасност на съответната дейност винаги се квалифицира като груба небрежност. Проявата на „груба небрежност“ следва да се преценява при конкретните пътни условия и конкретно при избора на скорост на движение тази небрежност е налице тогава, която и най-невнимателният водач би намалил съществено скоростта, с която се движи, за да се избегне настъпването на пътнотранспортно произшествие. Управление на застраховано превозно средство с повече от 50% от максимално разрешената скорост, не винаги е проява на „груба небрежност“, като следва да се съобрази конкретната пътна обстановка, като се направи преценка, при движение с максимално допустимата скорост, би ли настъпило произшествието, както и дали настъпилите вреди биха били същите или по-малки, ако превозното средство се е движило в рамките на максимално разрешената скорост.

Горното тълкуване е в съответствие с разбирането в теорията и практиката в които се приема, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост. В този смисъл решение № 184 от 24.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 3092/2014 г., II т. о., ТК, решение № 348 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 387/2010 г., IV г. о. и др.

По касационната жалба, ВКС приема следното:

Налице е валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ и „Злополука“, сключена между застрахования Л. К. ЕООД, собственик на л. а.Мерцедес S350 и ответното дружество Армеец АД, с посочена в полицата застрахователна стойност на автомобила от 65 000 лева. В рамките на застрахователния период, собствеността върху автомобила е прехвърлена на ищеца по делото, за което застрахователя е бил уведомен и е сключен анекс към застрахователния договор, по силата на който застрахован е ищеца.

Произшествието е настъпило на 01.10.2021г. на главен път в посока [населено място] - В.Т.. Водачът на застрахования автомобил е имал минимална скорост на движение преди опасната ситуация от 145.54 км/ч, а към момента на удара около 50 км/ч. Скорост от 90 км./ч. би позволила на автомобила да навлезе нормално в десния завой, тъй като е по-ниска от критичната за завоя. ПС е имало опасна зона за реакция от около 165 метра, а е реагирал на около 77 метра преди напускане на лентата си на движение.

По делото се съдържат противоречиви данни относно наличието на неравност на пътното платно, която според ищеца по делото е основна причина за настъпването на пътното произшествие. От една страна, актосъставителя, посетил мястото на произшествието твърди, че е съществувало пропадане на пътното платно преди завоя, с дължина на пропадането от 5 до 15 метра. Разпитан като свидетел пред първата инстанция, водачът на застрахования автомобил твърди, че е съществувала неравност на пътя в самия завой и това е довело да настъпването на произшествието. Освен тези противоречиви показания на свидетелите по делото, като доказателство във въззивната инстанция е прието писмо от Областно пътно управление [населено място], в което се твърди, че пътното платно на мястото на произшествието е било в добро състояние.

Основният спор по делото се свежда до това, при движение със скорост от 145,54 км/ч бил ли е в състояние от техническа гледна точка водачът на застрахования автомобил да изпълни завоя, при наличието на неравност или при липса на такава, както и с каква минимална скорост на движение, при наличието на посоченото пропадане на пътя, водачът е бил в състояние от техническа гледна точка да избегне произшествието, т. е. да изпълни завоя. Вещото лице и по двете експертизи установява, че при тази скорост /145,54 км/ч/ технически е невъзможно да се изпълни завоя, като минималната скорост за това е била от около 120 км/ч.. Особено съществено за спора е пояснението на вещото лице, дадено пред въззивната инстанция в открито съдебно заседание от 16.05.2023 г., което на въпрос на съда пояснява, че с оглед марката и модификацията на този автомобил, той следва да намали скоростта с около 25 км/ч, за да навлезе и да изпълни завоя, ако се установи неравност преди завоя. От това пояснение, както и от двете заключения се установява, че дори и да се приеме, че е било налице пропадане на пътя преди завоя, то при скорост около 120 км/ч, водачът на автомобила е бил в състояние от техническа гледна точка да избегне произшествието. От горното следва извод, че при скорост на движение с разрешената скорост от 90 км/ч или по-ниска, водачът на автомобила би навлязъл в завоя и изпълнил същия без затруднения, предвид и марката и модификацията на този автомобил.

Предвид изложеното и с оглед отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, следва да се приеме наличието на груба небрежност от страна на водача на застрахования автомобил. Управление на застрахованото превозно средство с повече от 50% от максимално разрешената скорост, не винаги е проява на „груба небрежност“, на с оглед конкретната пътна обстановка, следва извода, че при движение с максимално допустимата скорост не би настъпило произшествието в настоящия случай, което води до наличието на „груба небрежност“. Нейното наличие води до изключване на риска, съгласно т.14.5 от ОУ към сключения договор по застраховката „Каско“ и до отпадане на отговорността на застрахователя, поради което искът с правно основание чл.405, ал.1 КЗ е неоснователен.

Не се налага извършването на нови процесуални действия, поради което обжалваното решение следва да се отмени, като предявения иск се отхвърли, като неоснователен.

В полза на ответника по делото следва да се присъдят всички направени по делото съдебни разноски, общо в размер на 2405 /в т. ч. юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 300 лева/ лева.

Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 205/14.06.2023 г., постановено по гр. д.№ 73/2023 г. от ІІІ-ти състав на АС – Варна в частта, с която искът с правно основание чл.405, ал.1 КЗ е уважен за сумата от 57500 лева, представляваща застрахователно обезщетение и за сумата от 672 лева, представляваща разноски за пътна помощ, като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Д. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място] иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ против ЗАД „Армеец“ АД за сумата от 57 500 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“ сключен между „Леон карс“ ЕООД и ЗАД „Армеец“ АД, изменен с анекс №2/04.10.2021 г. поради прехвърляне на собствеността върху застрахования автомобил на Г. Д. И., като и за сумата от 672 лева, представляваща разноски за пътна помощ, като неоснователен.

В останалата част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА Г. Д. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплати на ЗАД „Армеец“ АД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 2405 /две хиляди четиристотин и пет/ лева, представляваща съдебни разноски за трите съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.