Р Е Ш Е Н И Е

№ 24

Гр. София, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гр. отделение, в публичното заседание на 6.12.2023 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

При участието на секретаря А. Б.

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №4002/23 г.,

за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл.307, ал.2 ГПК.

ВКС разглежда молбата на Б. М. за отмяна на влязлото в сила решение на Апелативен съд София/АС/ по гр. д. №1261/22 г., недопуснато до касационно обжалване с определение на ВКС от 6.07.23 г. по гр. д. №441/23 г. на трето г. о. С оспореното по реда на отмяната влязло в сила решение на АС е отхвърлен искът на молителя срещу „Агенция за събиране на вземания“/“АСВ“/ ЕАД с правно основание чл.439 ГПК, за установяване, че не дължи сумите – предмет на принудително изпълнение по изп. дело №1003/2011 г. на ЧСИ Г. Ц., за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №845/11 г. на РС – Разлог.

Молбата е подадена на осн. чл.303, ал.1,т.1 ГПК. Молителят сочи, че след приключване на устните състезания по гр. д. №1261/22 г. на АС, на 13.04.23 г. е влязло в сила решение от 1.03.19 г. по в. т.д. №3543/18 г. на АС – София, с което също на осн. чл.439 ГПК и при пълно тъждество на исковите претенции, по отношение на солидарния съдлъжник по същия изпълнителен лист и в същото изпълнително дело Г. М., е признато, че не дължи посочените в изпълнителния лист суми. Това решение според молителя е ново писмено доказателство за установяване на твърдените от него факти от съществено значение за делото, поради което моли влязлото в сила решение на АС по гр. д. №1261/22 г. да бъде отменено на осн. чл.303, ал.1,т.1 ГПК и делото – върнато на въззивния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание молителят поддържа молбата по подробно изложените в нея и в пледоарията на адвоката му по същество на делото съображения за основателността й.

Ответникът по молбата „АСВ“ ЕАД я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

ВКС на РБ, като разгледа молбата, намира следното по основателността й: В ППВС №2/77 г., т.3 е прието, че е допустима отмяната по реда на чл. 231, б. а ГПК, отм. / чл.303, ал.1,т.1 ГПК/ на решение, когато след влизането му в сила бъде установен по надлежния ред имащ значение за спора факт, макар той да е бил известен на страната преди постановяване на решението. Разяснено е, че „такива са например случаите, когато иск за заплащане на вреди от непозволено увреждане е отхвърлен поради недоказване, че ответникът е причинил вредите, а след това с влязла в сила присъда той бъде признат за виновен в извършване на престъпление, от което са произлезли вредите, или пък когато е уважен иск срещу материално отговорно лице за липси на поверените му стоково-материални ценности и след влизане на решението в сила с влязла в сила присъда трето лице бъде признато за виновно за кражба или присвояване на всички или на част от липсващите ценности. Във всички тези и подобни на тях случаи влязлата в сила присъда или решение по чл. 97, ал. 4 ГПК или друг акт, с който се установява по надлежния ред недоказаното при разглеждане на гражданския спор важно обстоятелство, представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 231, б. а ГПК, макар че фактът е бил известен на твърдялата го страна, защото едва чрез признаването му за съществуващ по надлежния ред той е станал установен. Поради това в тези случаи отмяната по чл. 231, б. а ГПК е допустима.“

В случая изпълнителният лист по ч. гр. д. №845/11 г. на РС Разлог е издаден срещу молителя Б. М. като длъжник в качеството му на кредитополучател по цитирания договор за банков кредит от 3.08.2007 г. и срещу Г. М., в качеството й на съдлъжник по чл.121 и сл. ЗЗД, солидарно отговорен за целия размер на вземането по договора за банков кредит. Двамата длъжници са осъдени солидарно да заплатят на „Райфайзенбанк“ България ЕАД/ чийто частен правоприемник по договор за цесия е „АСВ“ ЕАД/ посочените в изпълнителния лист суми, представляващи неизплатени главница и лихви по договора за банков кредит и срещу двамата е образувано изп. дело №1003/11 г. на ЧСИ Г.Ц..

С влязло в сила на 6.07.2023 г. решение на АС София от 2.11.22 г. по гр. д. №1261/22 г. искът на молителя Б. М. срещу „АСВ“ ЕАД с пр. осн. чл.439 ГПК - за признаване, че не дължи сумите по посочените изпълнителен лист и изпълнително дело, е отхвърлен поради липса/неустановеност/ на твърдяната предпоставка по чл.439, ал.2 ГПК – изтекла погасителна давност.

Със соченото като ново доказателство по см. на чл.303, ал.1,т.1 ГПК вл. в сила на 13.04.23 г. решение на АС София по в. т.д. №3543/18 г. от 1.03.19 г. е признато за установено на осн. чл.439 ГПК по отношение на солидарния съдлъжник на молителя Г. М., че не дължи на „АСВ“ ЕАД сумите по същия изпълнителен лист, за събирането на които е образувано същото изпълнително дело, поради погасяване на вземането по давност.

Соченото доказателство – влязло в сила решение, е ново, тъй като е възникнало/ влязло е в сила/ след приключване на съдебното дирене по гр. д. №1261/22 г. на АС, към който момент се формира силата на пресъдено нещо на решението по това дело. Решението по в. т.д. №3543/18 г. преди влизането му в сила е било представено по гр. д. №1261/22 г., но поради висящността на спора не е коментирано от въззивния съд.

То обаче не е от съществено значение за делото – действието на погасителната давност за солидарните длъжници е относително. Всяко задължение се погасява по давност самостоятелно. Кредиторът може да иска изпълнение от солидарния длъжник, чието вземане не е погасено по давност. Спирането и прекъсването на давността срещу един от солидарните длъжници е без правно значение за останалите – чл.125, ал.1 ЗЗД. Отказът на един от солидарните длъжници от изтекла давност не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници – чл.125, ал.2 ЗЗД. След като отделни и самостоятелни облигационни правоотношения свързват кредитора с всеки от длъжниците, по всяко от правоотношенията могат да бъдат постановени различни съдебни решения/ вкл. по искове по чл.439 ГПК, основани на изтекла в изпълнителния процес погасителна давност/. Решението постановено между кредитора и един от солидарните длъжници не може да има значение на пресъдено нещо за останалите / в този см. Ал. К., „Облигационно право“ - обща част, изд.2002 г., стр.528/. Всеки от солидарните длъжници е самостоятелна страна и в изпълнителния процес и се намира в самостоятелно правоотношение със съдебния изпълнител, независимо от обединяващото ги обстоятелство, че предмет на изпълнителния процес е едно и също изпълняемо право. При осъдени при условията на пасивна солидарност длъжници може да се осъществи принудително изпълнение върху имуществено право само на единия.

Мотивите на вл. в сила решение по в. т.д. №3543/18 г. на АС не са доказателство за твърдените от молителя по воденото от него гр. д. №1261/22 г. обстоятелства, защото по отношение на съдържащите се в мотивите на съдебното решение констатации за юридически и доказателствени факти и преюдициални правоотношения не се формира сила на пресъдено нещо, съгл. т.18 от ТР №1/4.01.2001 г. ОСГТК на ВКС и трайната практика на ВКС – напр. р. по гр. д. №926/12 г. на трето г. о..

По изложените съображения ВКС намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение на АС София по гр. д. №1261/22 г. на осн. чл.303, ал.1,т.1 ГПК следва да се остави без уважение като неоснователна. На ответника по молбата следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лв., по представения списък. Затова, по реда на чл.307, ал.2 ГПК, ВКС на РБ, трето г. о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б. Б. М. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд от 2.11.22 г. по гр. д. №1261/22 г., недопуснато до касационно обжалване с определение на ВКС, трето г. о. по гр. д. №441/23 г. от 6.07.23 г., на осн. чл.303, ал.1,т.1 ГПК.

ОСЪЖДА Б. Б. М. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД деловодни разноски от 540 лв., за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: