О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2092

София 26.04.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на девети април през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. ЧЛЕНОВЕ: М. Р. Д. П.

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 4060 по описа за 2023г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на подадената от Ж. Д. Х. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. касационна жалба против въззивно решение № 1907 от 12.04.2023г. по гр. д.№ 1347/2023г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 14222 от 8.12.2022г. по гр. д. № 47321/2021г. на Районен съд София като са отхвърлени предявените от нея искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.225 ал.1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № 272-ЧР от 15.06.2021г. и отмяна на същата, за възстановяване на заеманата длъжност „управител“на обект: бензиностанция Б-135, кв.К., [населено място] и са присъдени разноски.

Касационната жалба срещу въззивния акт е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното:

За да постанови акта си, въззивният съд е съобразил следните установени по делото факти: Ищцата е уволнена на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ заради извършени от нея нарушения по чл.187, ал.1, т.10 КТ „неизпълнение на други трудови задължения, определени при възникване на трудовото правоотношение“, които се изразяват в следното: 1. На 10.11.2020г. е допуснала натрупване на изсъхнала листна маса в огромни количества в най-пожароопасната зона на бензиностанцията – газ стопанството. Съдът е приел за установено извършването на това нарушение въз основа на гласни доказателства /показанията на свидетелите Н. и Ц./, с които е потвърдено установеното с фотоснимки. Приел е, че ищцата е нарушила задължение, установено с т.8 от длъжностната й характеристика за осигуряване на безопасни условия на труд, като поддържа обекта в състояние, отговарящо на правилата и нормите за хигиена и противопожарна охрана, съдържащи се в Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014г. за правилата и нормите на пожарна безопасност при експлоатация на обектите, с която ищцата е била запозната съгласно издадена от работодателя заповед № 45 от 22.01.2016г. Касае се за задължение, което е вменено именно на управителя на бензиностанцията – да координира и контролира дейността по осигуряване на пожарна безопасност на обекта, задължение което не е било изпълнено, пред вид установеното наличие на огромно количество суха маса/ листа/, 2. На дати: 16.10.2020г., 19.10.2020г. и 22.10.2020г. не е присъствала при приемане и разтоварване на гориво – съответно на прием на ГАЗ в интервала 12.47ч.-13.15ч., на прием на ГАЗ в интервала 12.12ч.-12.42ч., на прием на С. Д. в интервала 13.06ч.-13.42ч. и на прием на С. Д. и Е. Д. в интервала 12.14ч.-12.35ч. Фактът на неизпълнение е установен по несъмнен начин след проверка на видеокамери, достоверността на чиито записи е потвърдена от заключение на приета по делото експертиза. Приети са и гласни доказателства, които съдът е обсъдил подробно и във взаимовръзка и въз основа и на тях е приел за неоснователно възражението на ищцата, че тя като управител е имала възможност да изпълнява задълженията си дистанционно, наблюдавайки процеса от търговската зала с оглед внедрената от работодателя система „Видеро“, която дава сведение за наличие на вода в горивото и за процента на запълненост на резервоарите. След съвкупен анализ на ангажираните доказателства, въззивният съд е достигнал до извод, че за ищцата е имала задълженията да присъства лично при разтоварване на горивото и да взима горна и долна проба от горивото, а данните от внедрената система „Видеро“ са за клиентите, а не за да облекчават дейността на служителите. Отделно, задължението на управителя е включвало да следи за наличие на вода в цистерните, а не в резервоара /което се отчита от системата/. Въззивният съд е приел за установено и че ищцата не е ангажирала доказателства, да е била ангажирана с други задължения, които да са я възпрепятствали да изпълни основните си такива на посочените дати и часове. Съдът е изложил доводи и във връзка с тежестта на наложеното наказание, което е приел за съответно на извършените нарушения пред вид огромните вреди, които са могли да настъпят заради неизпълнението им /пожар, взрив при смесване на горива, изтичане на горива, допускане на вода в горивото/, всяко едно от което би поставило в опасност живота или здравето на неограничен кръг от лица /служители, клиенти, преминаващи/. Отчетено е и че при наличие на инцидент репутационните и материалните вреди за работодателя биха били значителни, поради което той не би могъл да си позволи да допусне подобно поведение да придобие масовост. Въззивният съд е приел за недоказано третото посочено в заповедта за уволнение нарушение, изразяващо се в проявено от ищцата грубо отношение към клиент и отказ да го обслужи на 10.12.2022г., по време на изпълнение на служебните й задължения, поради което и не го е съобразил.

В подадената касационна жалба, касаторката се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 и т.1 ГПК по следните поставени въпроси: 1. Представляват ли фотоснимките годно и допустимо доказателствено средство по ГПК и ако не, може ли съдът да основава акта си на тях, като доказателства, които не са допуснати и приети по законо-установения ред? 2. Допустимо ли е съдът да извършва самостоятелна преценка на обстоятелства и факти, за които са необходими специални знания и умения, без да е прието заключение на експерт и без съдът да е уведомил страните, че разполага с такива специални знания и умения? /Счита, че въпросът дали са спазени правилата за пожарна безопасност е от компетентността на експерт/, 3. Следва ли преценката за тежестта и законосъобразността на наложеното наказание /дисциплинарно уволнение/ да се извършва въз основа на установените в процеса дисциплинарни нарушения без да се вземат пред вид останалите, посочени в заповедта за уволнение, които не са приети за установени. Тезата на касаторката е, че наложеното наказание не съответства на броя на доказаните от работодателя нарушения и на тяхната тежест, с оглед последиците им. Позовава се на конкретна съдебна практика, която прилага.

Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато, както защото поставените въпроси не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, така и поради липса на посочените от касаторката специални основания за допустимост по тях. Съображенията:

Първият поставен въпрос не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените с т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т. д.№ 1/2010г. на ОСГТК на ВКС указания. Съгласно същите поставеният от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос следва да е от „значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства“. В случая въпросът, касаещ фотоснимките като годно и допустимо доказателствено средство по ГПК не е свързан с решаващите доводи на въззивния съд, защото видно от гореизложените мотиви, въззивният съд не е формирал изводите си въз основа на тях, а въз основа на ангажираните гласни доказателства/ показанията на свидетелите Н. и Ц./, с които е прието за установено отразеното на тях. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, а в случая – това не е възможно след като въпросът не е от значение за изхода на спора.

Вторият поставен въпрос, касаещ възможността съдът да извършва самостоятелна преценка на обстоятелства и факти, за които са необходими специални знания и умения, също не е от значение за изхода на спора и за него важат гореизложените мотиви. В поставеният въпрос се съдържа условие – че изводите на съда са свързани с преценка дали са изпълнени или не правилата за пожарна безопасност, за преценката на които са необходими специални знания – което не отговаря на фактите по делото. В случая, решаващите мотиви на съда са свързани с преценка дали ищцата е допуснала посочените в заповедта за уволнението й нарушения. В заповедта – не е посочено нарушение, изразяващо се в неизпълнение на правила за пожарна безопасност и съответно съдът не е изследвал подобен въпрос. Доколкото в мотивите му се съдържа довод в тази връзка, то те са по повод преценка дали посоченото в заповедта нарушение е свързано с нарушение на задължение на ищцата, отразено в т.8 от длъжностната й характеристика, свързано с осигуряване на безопасни условия на труд, като поддържа обекта в състояние, отговарящо на правилата и нормите за хигиена и противопожарна охрана, съобразно правилата, които следва да съблюдава по Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014г. за правилата и нормите на пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Направената преценка от съда е по повод конкретно изпълнявана от ищцата дейност, за което не са необходими специални знания и умения.

Третият поставен въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената съдебна практика, съгласно която – когато съдът приеме за установени само част от посочените в заповедта за уволнение нарушения, той следва да съобрази само тях и въз основа на тях да извърши преценката си за съответствието им на тежестта на наложеното наказание. В случая, видно от гореизложените мотиви, въззивният съд е процедирал точно по този начин, приемайки че установените от него нарушения – пред вид тежестта им и огромната опасност на евентуалните им последици, с оглед установеното поведение на виновното лице, като и с оглед необходимостта от превенция – са достатъчни за да обусловят налагането на най-тежкото дисциплинарно нарушение. Касаторката оспорва правилността на така изведеният от въззивния съд извод, но в производството по допустимост, проверка за правилност касационната инстанция не извършва и с оглед горецитираното ТР по т. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, не може да се извършва и „обсъждане на събраните по делото доказателства“. Отделно, поставеният въпрос не е от значение за изхода на спора, защото въззивният съд е процедирал съобразно релевантният му отговор.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1907 от 12.04.2023г. по гр. д.№ 1347/2023г. на Софийски градски съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :