О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60536

София, 08.10.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков

ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова

Десислава Добрева

при секретаря ………………………. и с участието на прокурора……..….................…………………, като изслуша докладваното от съдията Е. М. т. д. № 85 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба с вх. № 74946 от 12.Х.2020 г. на „С. Е. С. ЕООД-София /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 11868 на Софийския апелативен съд, ТК, 1-и с-в, от 13.VІІІ.2020 г., постановено по т. д. № 5339/2018 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 1417/9.V.2018 г. на СГС, ТК, с-в VІ-13, по т. д. № 8884/2016 г.: за осъждането на търговеца настоящ касатор – на основание чл. 134, ал. 1 ТЗ – да заплати на ищцовото „Г. Е. Б. ЕООД-София /ЕИК[ЕИК]/ сума в размер на 400 000 евро, представляваща част от дължима допълнителна парична вноска съгласно решение на Общото събрание на съдружниците от 12.І.2012 г. и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 8.ІІІ.2017 г. и до окончателното й заплащане, а също и разноски в полза на ищеца за производствата пред двете инстанции в размер общо на 62 573.28 лева.

Оплакванията на дружеството настоящ касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение – предвид постановяването му при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това „С. Е. С. ЕООД претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който предявеният срещу него осъдителен иск с правно основание по чл. 134, ал. 1 ТЗ да бъдел отхвърлен – като неоснователен.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба дружеството неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърденията си за вероятна недопустимост и „явна неправилност“ на атакуваното въззивно решение (основания по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро и 3-то ГПК за директен достъп до касационно обжалване), още и с наличието на допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното осъдително решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения от състави на неговите гражданска и търговска колегии, по следните три процесуалноправни въпроса:

1./ „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на страните в рамките на предмета на спора и в рамките на оплакванията във въззивната жалба?“;

2./ „Може ли въззивният съд да основе своите изводи само на избрани доказателства и доказателствени средства, без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, а други отхвърля?“;

3./ „Когато е изрично сезирана с жалбата и констатира неправилност на доклада на първостепенния съд, задължена ли е въззивната инстанция да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, а също и да укаже на страните за необходимостта да ангажират съответни доказателства?“

По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация „Г. Е. Б. ЕООД-София /ЕИК[ЕИК]/ писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Хасково както по допустимостта на касационния контрол, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждането на разноски в размер на сумата от 17 177 лв. (седемнадесет хиляди, сто седемдесет и седем лева), представляваща изплатен хонорар на този негов адвокат: съгласно приложените към отговора на касационната жалба адвокатско пълномощно, договор за правна защита и съдействие, както и Списък по чл. 80 ГПК. Инвокирани са доводи както досежно това, че въззивната инстанция надлежно е идентифицирала липса на произнасяне /вкл. и негласно/ от страна на първостепенния съд „по непредявен иск за симулативност“ на процесния договор за паричен заем, така и за отсъствие не релевираната в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата допълнителна предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата касационна жалба на „С. Е. С. ЕООД-София /ЕИК[ЕИК]/ ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:

І. По твърдението на търговеца настоящ касатор за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК за директен достъп до касационен контрол:

Това оплакване за порок на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК е въведено с доводи, че било недопустимо произнасянето на първостепенния съд /СГС/ по направено от страна в процеса възражение относно симулативността на едно правоотношение, което, макар и да е обуславящо, не е предмет на спора, понеже законът изисквал предявяването на инцидентен установителен иск, за да може произнасянето по него да обвърже както страните по делото, но така също и страните по оспореното правоотношение.

В резултат от служебната си проверка по чл. 269, изр. 1-во in fine ГПК съставът на САС е направил заключение, че не може да бъде споделена защитната теза на „С. Е. С. ЕООД, развита във въззивната му жалба и допълнението към нея, че с приетото от първостепенния съд за съществуващо към датата 28 март 2012 г. задължение по тристранния договор (озаглавен „Договор за цесия“) на търговеца настоящ касатор към физическото лице Х. К. в размер на 800 000 евро, СГС признал за установено, че страните по същата сделка са сключили симулативен договор. Въпросното заключение на въззивната инстанция е основано на отрицателната констатация, че подобно „установяване“ нито пряко, нито косвено се съдържа в мотивите и в диспозитива на обжалваното първоинстанционно осъдително решение, доколкото с последното е било прието, че тристранния договор /т. е. цесията/ следва на общо основание да се цени като писмено доказателство, относимо към предмета на спора: предвид отсъствие на причина за игнорирането му. Именно тази фактическа констатация на състава на САС изключва сега вероятността атакуваното негово осъдително въззивно решение, с което първоинстанционното е било потвърдено, да е процесуално недопустим съдебен акт, представляващ произнасяне по непредявен инцидентен установителен иск.

ІІ. По твърденията на касатора за наличие на приложно поле на касационното обжалване в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК:

При потвърждаване на първоинстанционното решение на СГС за уважаване на иска с правно основание по чл. 134, ал. 1 ТЗ, воден срещу касатора от „Г. Е. Б. ЕООД, въззивната инстанция надлежно е препратила - „за необсъденото дотук“– съобразно правилото на чл. 272 ГПК към мотивите на първостепенния съд.

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че нито един от трите процесуалноправни въпроса, формулирани в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3 ГПК към неговата жалба, няма естеството на такъв, който да е бил включен в предмета на спора и така да се е проявил като обуславящ изхода по конкретното дело. Напротив, видно от двете означавания /на страници трета и шеста от изложението/, т. нар. от касатора „Касационна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК“ се схваща от него не иначе, а като: „Нарушение на процесуално-правни норми“. Следователно, при така констатираната липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице е релевираната допълнителна предпоставка за това по т. 1 на същия законов текст. Отделно от това погрешното отъждествяване от касатора „С. Е. С. ЕООД на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.

ІІІ. По твърдението на касатора за „явна неправилност“, като основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то за директен достъп до касационно обжалване:

В заключение, атакуваното въззивно решение не е и „очевидно неправилно“, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (относимият към разрешаване на спора текст от търговския закон да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма). Дори в касационната жалба не се прави оплакване за наличие на касационното отменителното основание по чл. 281, т. 3, предл. 3-то ГПК!

При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация „Г. Е. Б. ЕООД искане за това, касаторът ще следва за бъде осъден – на основание чл. 81, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да му заплати сума в размер на 17 177 лв. (седемнадесет хиляди, сто седемдесет и седем лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-Хасково: съгласно приложените към отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК адвокатско пълномощно, договор за правна защита и съдействие, както и Списък по чл. 80 ГПК.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11868 на Софийския апелативен съд, ТК, 11-и с-в, от 13.VІІІ.2020 г., постановено по т. д. № 5339/2018 г.

О С Ъ Ж Д А касатора „С. Е. С. ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81 ГПК, във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация „Г. Е. Б. ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица]№ 11, вх.“Б“, ет.VІ, офис #15, СУМА в размер на 17 177 лв. (седемнадесет хиляди, сто седемдесет и седем лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-Хасково.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ 1

2