О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
Гр. София, 16.02. 2024г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, 2 т. о. в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. С.
ЧЛЕНОВЕ : Г. И. МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
като разгледа докладваното от съдия М. К. т. д. № 1509 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. Л. Б. срещу решение № 378/22.06.2023г., постановено по гр. д. № 2023180050015712023 на ОС – София, с което потвърдено решение № 174 от 02.11.2022г. по гр. д.№ 416/21г. на РС-Сливница и е признато за установено съществуването на вземане на „ПИБ“ АД срещу касаторката за сумата 10 785,05 лв., от които: 7 254,06 лв. непогасена главница, 1238,83 лв. - непогасена договорна лихва за периода от 28.11.2016г. до 27.01.2020г., 2050,32 лв. - обезщетение за забава на просрочени задължения за периода от 29.07.2014г. до 12.03.2020г., 174,28 лв. - непогасена договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., 67,56 лв. - обезщетение за забава на просрочените задължения за периода от 14.05.2020г. до 27.05.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението - 28.05.2020г. до окончателното плащане на сумата, за които е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК по ч. гр. д.№ 316/2020г. на РС-Сливница.
Жалбоподателката поддържа, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В жалбата е заявено искане за спиране на производството, тъй като по противоречиво решавания въпрос от кога тече давността – отделните вноски или падежа на цялото вземане, е образувано т. д.№ 3/2023г. на ОСТГК на ВКС. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1, т.2 и т. 3 ГПК, като цитира изцяло въпросът, който е предмет на ТР №3/2023г. на ОСТГК на ВКС и мотивите по определението за образуването му.
Ответникът по касационната жалба „ПИБ“ АД е подал отговор чрез процесуалния си представител – адв. Г. В., от 19.09.2023г., в който оспорва подадената жалба по подробно изложените съображения.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите и данните по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното въззивно решение, Софийски окръжен съд е приел, че е безспорно, че е сключен договор за потребителски кредит № 328-143/10.04.2012г. между Ц. Б. и универсалния праводател на „ПИБ“ АД за сумата 9 000лв. и със срок за връщане - 27.01.2020г. Приел е, че длъжницата е изпаднала в просрочие на 28.07.2014г., като просрочени са 67 вноски по главница и 39 вноски по лихва. Въззивният съд е приел, че направеното от ответницата възражение за погасителна давност е неоснователно, тъй като крайният падеж е настъпил на 27.01.2020г., а искът е предявен на 28.05.2020г. и петгодишният давностен срок не е изтекъл.
С касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение относно изводите на въззивния съд за началния момент, от който започва да тече погасителна давност за вземанията за главница и възнаградителна лихва по договора за банков кредит. В този смисъл се поставя и правния въпрос в изложението към касациноната жалба.
С разпореждане от 07.06.2023 г. на Председателя на ВКС е образувано тълк. д. № 3/2023 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, за приемане на тълкувателно решение по противоречиво разрешавания в практиката въпрос: „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, откога тече съгласно чл. 114 ЗЗД давностният срок за главницата и/или за възнаградителните лихви - от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?“. Същият се явява релевантен за настоящия спор, доколкото въззивният съд го е обсъдил в мотивите на своя акт, като едновременно с това касаторката се позовава на същия в изложението си.
Съгласно приетото в ТР 8/2013г. от 07.05.2014г. на ОСТГК на ВКС по т. д.№8/2013г., Върховният касационен съд постановява спиране поради образувано тълкувателно дело по обуславящ спора въпрос и предвид разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 2 /28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 2/ 2010 г., ВКС е длъжен да спре производството по касационното дело, преди да вземе решение за допускане или недопускане на касационното обжалване.
Предвид горното съдът намира, че е налице основанието по чл.292 ГПК за спиране на настоящето производство до постановяване на ТР по посоченото тълкувателно дело.
Воден от горното Върховният касационен съд, Второ Т.О.
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по т. д. № 1509/2023 г. по описа на ВКС, II т. о. до приключване на тълк. дело № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС, на основание чл.292 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.