O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1282
[населено място], 16.05.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Т. К. второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети април, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Й.
ЧЛЕНОВЕ: П. Х.
Иванка Ангелова
като разгледа докладваното от съдия Ангелова ч. т.д.№ 1510/2023 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частни жалби на „А. С. ЕООД, чрез адв. П., и на третото лице помагач на ответника – С. П. С., чрез адв. П., срещу Определение № 126/29.05.2023г., постановено по т. д. № 224/ 2022г., с което съставът на Великотърновски апелативен съд по реда на чл.248 ГПК е допълнил постановеното по делото въззивно решение, като е осъдил ответника в производството „А. С. ЕООД да заплати на ищеца „Е. А. Б. ЕООД сумата от 2 690 лв., разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Възразява се срещу размера на дължимото адвокатско възнаграждение, присъден без произнасяне по възражение за прекомерност. Поддържа се, че в случая е приложима разпоредбата на Наредба № 1/2004г. в редакцията преди измененията от 04.11.2022г., съобразно датата на извършване на правните действия.
Ответникът по частните жалби – „Е. А. Б. ЕООД не депозира писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на частните жалбоподатели и прецени данните по делото, приема следното:
Частните жалби срещу постановеното от въззивния съд в производство по чл.248 ГПК определение са подадени в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежни страни в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.2 ГПК съдебен акт на въззивен съд, съгласно т.24 от ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество, частните жалби се преценяват като неоснователни, по следните съображения:
Сезиран от „Е. А. Б. ЕООД с молба по чл.248 ГПК, съставът на апелативния съд е приел, че с постановеното по делото решение не се е произнесъл по надлежно заявеното от молителя искане за присъждане на разноски, за които е представил доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 2 690 лв.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
С постановеното по спора въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени изцяло предявените от „Е. А. Б. ЕООД срещу „А. С. ЕООД искове с правно основание чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД с цена от общо 72 000.64лв. С постановено по реда на чл.288 ГПК определение по т. д. № 1511/2023г. настоящият състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на обжалваното от ответното дружество въззивно решение.
С определението, предмет на настоящото производство, въззивният съд по реда на чл.248 ГПК е присъдил на ищеца разноски за въззивното производство в поискания размер от 2 690 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Оплакванията на частните жалбоподатели са идентични и се свеждат до твърдението за непроизнасяне от съда по заявено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Не се спори, а и от представените във въззивното производство доказателства се установява надлежното изплащане от ищеца на договореното адвокатско възнаграждение.
Възражението в частните жалби е неоснователно по следните съображения: Първо, настоящият състав констатира, че по делото няма данни за своевременно заявено от ответната страна възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено и претендирано от насрещната страна, както в хода по същество, така и в дадения срок за становище на депозираната от ищеца молба по чл.248 ГПК, предпоставила постановяването на обжалваното определение. Следователно, неоснователно, като некореспондиращо с данните по делето, е твърдението на жалбоподателите за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение поради непроизнасяне по възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, за която съдът не следи служебно. Освен това, и за изчерпателност на изложението, следва да се отбележи, че договореният адвокатски хонорар съответства на минималния размер на адвокатските възнаграждения съобразно редакцията на Наредба № 1/2004г. преди 04.11.2022г., в който смисъл е искането на частните жалбоподатели за неговото редуциране.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 126/29.05.2023г., постановено по т. д. № 224/ 2022г. от Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.